Последните избори показаха, че българският избирател е несправедливо подценяван. Това твърдение звучи еретично, тъй като негласно споразумение гласи, че за българския избирател трябва да се говори или лошо, или нищо.
Той е обвиняван, че не мисли и само се разхожда до урните. Неграмотно зачерква 15 на грешната листовка
Зад тези на пръв поглед шеговити обвинения прозира дълбокият народопсихологически страх, че българинът е поставен много отдавна по път на политическа саморазруха, от който не може да избяга.
От гледна точка на теорията на модернизацията, българинът не е претърпял необходимия скок в автономното мислене, породено от индустриализацията и съпътстващите я образованост и грамотност. В плен е на провинциалното, инертно и патриархално мислене, характерно за аграрното общество.
От гледна точка на историческата социология, българското самосъзнание страда от липса на онези критични моменти на самоутвърждаване на суверена като Френската или Американската революции, Пражката Пролет или Унгарското въстание от 1956 г.
Географски се намираме в периферията на Европа и сме далеч от обмяната на идеи по време на Просвещението и Реформаторството. Времето между турското робство и тоталитаризма не е било достатъчно да се определи националното самосъзнание. От песимистичната теория на Хаджийски сме преминали директно в „българската меланхолия" на Фотев.
Накратко, българският избирател е обвиняван, че е в плен на структурни фактори, които не му позволяват да реаргира автономно на политическата обстановка.
Последните избори обаче показват, че българският избирател може да преобърне дългосрочни тенденции в пет различни насоки
Първо, изборите показаха, че за разлика от много европейски народи, българинът не е залитнал по национализма и ксенофобията
Последната тенденция се наблюдава не само в утвърдените демокрации като Англия, Франция, Италия и Дания, които може да са уморени да "плащат сметката" от разширяването на ЕС, но и в Унгария, смятана за отличник на пост-комунистическата демокрация, и в Гърция, която много кратно е спасявана от фалит.
В България „Атака", която е еквивалента на Евроскепрична партия, вече не се споменава, а толерантноста към малцинството направи ДПС почти втора политическа сила.
Тези факти показват, че напук на твърдението, че пияниците, които злословят срещу Европейския Съюз в селските кръчми, изразяват мнението на гръбнака на обществото, българският избирател има друго, европейско самосъзнание.
Второ, българският избирател върна на политическата сцена десницата, въпреки немощния ѝ обществен заряд
Не е ясно какво обуславя в по-голяма степен замирането на десницата- изчерпването на анти-комунистическата реторика, липсата на задружие между партиите и лидерите на Реформаторския Блок или неспособността да се направи политически капитал от протестите. Но едно е сигурно: поголовната липса на политическа харизма (Вебер) е съкрушаваща.Между строгото говорене на Кунева и несигурното представяне на Кънев, българският избирател се чувства неполаскан и пренебрегнат.
Да си представим българският избирател като пациент. Болестта на българския избирател е унижението от бедността. Как лекува Реформаторският Блок това унижение? Влиза в болничната стая, заявява, че болестна е неизличима и трябва още по-горчиво лекарство. Какво прави Бареков? О, Бареков чувства болката от унизеност, и предлага чуден лек. Разбира се, цяла бездна дели популизма от реализма, но съпричастността и умелото политическо говорене не са най-силните страни на Кунева и Кънев.
Всъщност, 6.45% от отишлите до урните са преглътнали, напук на всички очаквания, не само невниманието, а и надменността на десницата. Ето още един пример: Борисов казва: "Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме." Реформаторският блок казва: "Вие сте прости, ние не сме." И електоратът чува: "Гледайте си работата."
Подтекстът е, че десницата осветлява, но не просветлява. И как се обяснява, че на фона на това демонстративно пренебрежение, българският избирател съживи буквално с изкуствено дишане десницата? Автономност.
Трето, българският избирател не възнагради подобаващо ББЦ
Реално погледнато, ББЦ трябваше да е победител на тези избори. Тази партия има завиден финансов ресурс, собствена телевизия и медийно обигран лидер. Най-важното е, че за продукта, който ББЦ продава на политическия пазар, има огромно търсене. Този продукт, а именно антисистемна партия с флуидна платформа и талантлив лидер, донесе победи на НДСВ и ГЕРБ, допринесе за метеорното изгряване на БББ на Жорж Ганчев и „Атака".
Новината е не, че ББЦ се представи успешно, а че спечели толкова малко в сравнение с предходните си образци. Българският избирател преобърна тази тенденция и промени формулата.
Четвърто, българският избирател не последва тенденцията да отпише ГЕРБ
ГЕРБ би трябвало да продължи пътя на забвение, очертан от НДСВ. Безславното падане от власт, отцепването на партийната група, парламентарното маргинализиране и появата на Бареков трябваше да превърнат ГЕРБ в замираща политическа сила.
Борисов направи много силно представяне на опечален и недоразбран победител. Той демонстрира, че е сърдит. Не сърдит, а бесен. И българският избирател естествено симпатизира на това истинско и вдъхновяващо изпълнение, забравяйки, че обидата най-вече е породена от притеснението, че Борисов не е шеф на държавата и център на вниманието.
Емоционално ли е реагирал българският избирател или рационално е решил да не отрича всичко старо? Автономността му в случая се състои в това, че той реши да не държи ГЕРБ на наказателната скамейка. Благодарение на българския избирател, ГЕРБ онова е център-нападетел.
Пето, българският избирател за първи път се опълчи срещу столетницата
Това е първият такъв недвусмислен наказателен вот, ако не се брои извънредната ситуация на Виденовата криза. Отцепничеството на АБВ не е в състояние да стопи твърдия електорат на КБ до такава степен. Последните избори доказаха, че избирателят на социалистите вече не е в плен на дългогодишни структурни фактори, като по-малко образовани, по-възрастни хора от по-малките населени места с дълбока носталгия по комунизма.
Вариациите в електоралните нагласи сочат към повишена автономност на мисленето
Като се има всичко това предвид, може ли да кажем, че ако последните избори представиха Европа като място на политическо сътресение, България се открои като положителен пример на стабилност и цивилизованост?
По-скоро натрупване на обстоятелства. Като се почне с 2х15...
Авторке, нищо подобно! Едни избори, в които повече от половината гласували, са подтикнати от 50 лева, или някакъв частен интерес или близост с някого, не може да има никакво хвалебствие! А останалата, по-малка част от гласувалите го правим по навик. Едни резултати, при които купуващите вземат 6/17-ти, и без техните партии не може да се състави правителство, не може да навяват оптимизъм. Видях резултати от села, някога български, а сега българско-ромски, гласуват под строй с огромно мнозинство за "етническата партия". Да не кажете -кой ти гледа селата?- не е така, точно това обръща математиката! При мислещите хора няма единодушието, което се получава при тези с 50 лв в джоба! А там играе роля и страха, и други фактори! Единствено частично хвалебствие може да има за гласуващите в София, но там с адресна регистрация са предполагам 15% от страната, а и са по-слабо активни на изборите. пп Аз съм от дълбоката "провинция".
Бих дал малко по-други обяснения: > Първо, изборите показаха, че за разлика от много европейски народи, българинът не е залитнал по национализма и ксенофобията Три причини. Първо, българинът (особено пост-преходният) няма усещането за наличие на някакви висши национални ценности, които да защитава. Така че истински националистически подем у нас няма как да се случи. Второ, българинът няма кой знае какви придобивки, за които да се страхува, че могат да му бъдат отнети от чужденците. Напротив, той изпитва известна симпатия към имигрантите, защото намира прилики между себе си и тях. Те предизвикват у него само известен дискомфорт (като необичайни елементи в привичната му среда), но не и страх – за разлика от Западна Европа, където е по-скоро обратното. Нашенската ксенофобия се стопява, когато чужденецът научи петстотин думи български, започне да харесва ракия с шопска салата и ти помогне да си пренесеш дървата в мазето. Трето, туземните ни „националисти“ са толкова хем карикатурни, хем досадни, че всеки нормален човек ги заобикаля отдалеч. Те могат да обединят около себе си тълпа от недоволници, и то временно – но не и множество от съмишленици, още по-малко пък трайно. Разликата е съществена. Българите сме точно толкова податливи на национализъм и ксенофобия, колкото и всяка друга нация. Просто тези две явления в момента нямат почва у нас. Това не е от някакво „европейско самосъзнание“, а поради липса на необходимите условия и стимули. Утре (недай боже) това може и да се промени. > Второ, българският избирател върна на политическата сцена десницата, въпреки немощния ѝ обществен заряд Не е от автономно мислене. За една част от хората с десни виждания това беше гласуване от отчаяние. Те просто решиха да бъдат упорити, пък да става каквото ще. За друга част беше гласуване по инстинкт: заради подсъзнателното усещане, че мястото на политическото дясно не може да остане празно, защото това ще деформира цялата картина. Това гласуване за дясното беше най-несъзнателното в цялата история на свободни избори в България. Цяло чудо е, че дясното оцеля. Между другото, то оцеля до голяма степен именно защото не се засили да прави политически капитал от протестите. И защото не се напъна да се харесва. Реформаторският блок каза – ние сме такива, каквито сме; нашите тези са такива и такива, за важно смятаме това и това; ако смяташ, че сме твоят избор, гласувай за нас. Както и трябва да бъде. На дясното му е нужна доза елитарност. В момента, в който залитне към популизъм, то ще се самопогребе. > Трето, българският избирател не възнагради подобаващо ББЦ Тук съм съгласен. Донякъде съм съгласен и че електоратът изглежда е понаучил малко от провала на предишните си кумири. Но малко. Истинската причина беше, че избирателят се стресна от Бареков. Когато има обществен консенсус, че всички политици са презряно племе, и изведнъж се появи един, дето е толкова идеален, и приказва ама точно-точно това, което винаги си копнеел да чуеш, няма как българинът да не си помисли, че тук има нещо гнило. Ако Бареков беше малко по-хитър, щеше да си изрежисира някоя слабост и да се направи, че е притеснен от нея. Така резултатът му щеше да е значително по-висок. На Сакскобургготски слабостта му беше, че е твърде дистанциран и говори смешен български. Простиха му го на мига. На Борисов – че не блести с особена интелигентност и възпитание. Простиха му още по-лесно. Бареков обаче си повярва, че може да създаде идеален политически образ. И успя. Хак му е. Панаирите с него предстоят. Да поддържаш идеален образ в течение на една кампания е постижимо. Но за по-дълго време – едва ли. Издънките обикновено са зрелищни. > Четвърто, българският избирател не последва тенденцията да отпише ГЕРБ ГЕРБ не пое към забвението на първо място защото съумя да се позиционира като единствена реална алтернатива. Биткаджийската поза на Борисов „сам срещу всички“ тук му свърши много добра работа. Освен това да не забравяме, че той за мнозина е подсъзнателно симпатичен просто защото е една съвременна, модернизирана реинкарнация на Първия. Бай Тошо версия 2.0. Инстинктивната емоционална връзка с подобен образ е много по-здрава, отколкото тази с аристократично високомерния мадридски deus ex machina. Колкото и да се праска за десен, Борисов винаги ще остане близък до сърцето на носталгиците по соца – особено на тези, които така и не можаха да се оправят в днешните български понятия за „ляво“ и „дясно“. Те не гласуват за него, защото ще им свърши работа; не го поставят за център нападател, за да вкарва голове. Той просто ги кефи и го искат на терена. Всъщност гласуването за Борисов (нарочно не казвам „за ГЕРБ“, защото то си е лично за Борисов) винаги е било предимно емоционално. Там схемата на взаимоотношенията е такава. И той го знае много добре, и я поддържа такава. Тази схема може да се разруши само при очевидно предателство от негова страна – което той няма да допусне. > Пето, българският избирател за първи път се опълчи срещу столетницата Не точно. Българския избирател просто го хвана страх. Той беше свидетел колко безпардонно се отнасяше БСП към многомесечните непрекъснати протести. Наблюдаваше всичките „контра“ циркове и плоските им внушения. Видя колко глупости натвори това правителство въпреки постоянния натиск откъм жълтите павета. И в един момент вероятно се замисли какво би се случило, ако протестите ги нямаше. И особено ако беше станало така, че БСП имаше комфортно парламентарно мнозинство. Най-малкото Пеевски щеше да бъде шеф на ДАНС. Направо си е за страх. Втората по важност причина е ефектът на бумеранга, сполетял БСП (и „Атака“). Напрежението русофили-русофоби, което двете партии умишлено раздухаха с цел да повлияят на вътрешнополитическия дебат, наистина повлия – но не както очакваха. За много от настървените от дебата избиратели на БСП тя се оказа недостатъчно русофилска; някои от избирателите на „Атака“ пък си зададоха резонния въпрос как български националист може да за
Пак тоя лимит... __________________________ Втората по важност причина е ефектът на бумеранга, сполетял БСП (и „Атака“). Напрежението русофили-русофоби, което двете партии умишлено раздухаха с цел да повлияят на вътрешнополитическия дебат, наистина повлия – но не както очакваха. За много от настървените от дебата избиратели на БСП тя се оказа недостатъчно русофилска; някои от избирателите на „Атака“ пък си зададоха резонния въпрос как български националист може да започва кампанията си в чужда столица, при това на държава с явни интереси и влияние в България. Това разбираемо доведе до отлив на гласове – но не „опълчване“, а обикновен недоволен негативен вот. Особено за избирателите на БСП това не е отказ от червения цвят: те просто наказаха партията да стои засега в ъгъла, защото я сметнаха за виновна. Дали ще се върнат отново към нея зависи от нейните действия и от другите алтернативи в лявата част на спектъра. В заключение – разбира се, че би било чудесно България в един момент да даде на Европа пример за стабилност, цивилизованост и европейско мислене, а българският избирател да покаже автономност, принципност и осъзнатост в избора си. Опасявам се обаче, че настъпването на такъв момент е още далеч. И драгият избирател не бива да бъде хвален за това, че случайно е гласувал смислено. Напротив, трябва да му се подчертава, че този път случайно се е разминал с катастрофата, но ако не се вземе в ръце и не започне да мисли, следващия път може да няма такъв късмет.
Бате, вместо тези коментари, вземи напиши собствена статия
deowin (11): Не разбирам откъде направи заключението, че си затварям очите и се опитвам да се убедя в такива неща. Очевидно е, че ги има и ксенофобията (поне латентна), и дискриминацията (не демонстративна, но все пак ефективна), и особено предразсъдъците. Но не мисля, че те са кой знае колко ярко изразени, нито пък са основните определящи характеристики на българската реалност и българския национален манталитет. Затова избягвам да си обяснявам всички неприятни неща чрез тях – въпреки че така се обясняват много лесно. Разбира се, това си е съвсем легитимна тема за дискусия. Интересно ми е обаче как направи връзката. Имам предвид, с какво коментарът ми предизвика такива мисли от твоя страна – след като идеята ми беше не да идеализирам българския избирател, а точно обратното: да поприземя прекомерния възторг от (както излиза от статията) неговата неподозирана политическа зрялост. Да, иска ми се такава зрялост да беше факт – но не е. Това са в най-добрия случай някакви наченки на здрав политически инстинкт, само че до зрелостта и политическата култура има още много. Всъщност критикувах друго проявление на същото това wishful thinking, в което ти ме упрекваш. Не виждам повода за упрека ти(?).
Е, четеш ме малко като дявола евангелието. 1) Патологичното тупане в гърдите (във връзка с всичките изрази, които си изредил, и не само) е част от позата, не от народопсихологията. Да си видял някой да ги рецитира с изпъкнали очи при нормална комуникация в нормална обстановка? Аз не съм. Разбира се, изключвам митингите и шествията на т.нар. националистически формации, говоря за нормална среда. 2) Воят срещу продажбата на земя на чужденци, за българското злато и срещу чуждите „колонизатори“ е политическа димка, която пуши само в главите на малък брой малоумници, но не и на средностатистическия българин. 3) „Атака“ са явна рожба на политическия инженеринг и процъфтяваха единствено защото техните проектанти бяха решили така, не защото са близки до сърцата и умовете на народа. Коментирал съм доста пъти какво представляват и каква им е целта, не искам да се повтарям. Апропо, виж третата графика тук http://www.webcafe.bg/id_567706947_Okonchatelnite_rezultati_ot_izborite_v_8_grafiki_ – от нея се вижда (най-долната жълта линия), че процентите гласове за тях неотклонно намаляват от 2007-ма насам. Ако съдиш за народопсихологията и манталитета на българина по политическите мантри на образувания като „Атака“, това е твърде некоректна база. Българският площаден т.нар. национализъм не е екстракт на най-същественото от националното верую, а изкуствено привнесена в публичното пространство малформация. Освен това малко по-долу съм писал: „Българите сме точно толкова податливи на национализъм и ксенофобия, колкото и всяка друга нация. Просто тези две явления в момента нямат почва у нас. Това не е от някакво „европейско самосъзнание“, а поради липса на необходимите условия и стимули. Утре (недай боже) това може и да се промени.“ Вероятно няма да се разберем тук, но според мен не аз омаловажавам степента, до която ксенофобията и т.н. оформят българското общество, а ти силно ги надценяваш. Това, че тези дефекти бият на очи, се дължи на факта, че са скандализиращи, а не че са масово разпространени.
Според мен анализа и на двама ви е в малко грешна посока. Има голям % избиратели, които са готови да се лашкат към всеки следващ месия т.е. такъв, който се очаква да победи. От тях сигурно половината вярват, че точно тоя щеоправи нещата, а другата половина искат на другия ден да кажат, че са гласували за якия победител, а всички вие останалите сте лузери. Та точно тоя плаващ електорат от 30-40 % през годините прескача от СДС, през НДСВ, през ГЕРБ и ще видим кой е следващия.... Има и едни 10 % кръгли идиоти, които пък ако ще бомба да падне, за тях рационални аргументи не важат. Тия 10 % през годините бяха зад Жорж Ганчев, зад Атака, в момента зад Бареков....част от тях са и гласувалите за НФСБ. Като сложиш и измиращия електорат на БСП от 15-20%, твърдите около 10-15% на ДПС и какво остава? Остава едни 10-ина % за мислещи хора. Те обаче са пръснати сред сума ти партии - десни, зелени, нормални леви, либерали .... те винаги са в губеща позиция точно по тая причина. Мисълта ми е, че поколенията се сменят, някои от партиите се сменят - тая пропорция остава.
Що ми се струва, че точно обратното казах - около 10% са нормалните, другото е паплач по една или друга причина. Затова и резултатите са винаги такива. Не знам защо друго си разбрал....
Свиньо , да не си сменил аповете....или си си забравил очилата ? Оня и Бетона едно пишат, ти друго опонираш...никва връзка с темата... Ти не беше наред с главата , ама последно време ептен изкукурига..... Знам ,че живота е стресиращ и труден , ама наркотиците нема да ти помогнат Сапри ги
deowin (17): Насмалко да пропусна последния ти коментар. Всъщност, по-долу бях пределно ясен и не виждам какво повече мога да кажа по темата. Пък и допуснах, че вероятно няма да се разберем. Не е проблем. А на последния ти въпрос, върху какво почивало мнението ми – какво очакваш да ти отговоря? Да започна да ти изброявам всичките ситуации и разговори, в които съм трупал преки впечатления? Да ти изреждам наблюдения, да обяснявам разсъждения и умозаключения, да рина цитати? И какво – да се мерим на кого опитът и погледът са по-еди-какви си, за да решим кой е прав? WTF? Мненията ми не само по този, а и по всички въпроси, се оформят от всичко, което ми е минало пред очите и през главата по съответната тема. Така, както се оформят мненията на всеки човек по всеки въпрос. Включително и твоите. __________________ Оня (16): Може и така да се погледне – това е друг тип критика на тезите в статията. Не ми се ще обаче да разглеждам пропорцията, за която говориш, като константа. Ако е така, това до голяма степен обезсмисля политиката изобщо.
deowin (23): По принцип правилни разсъждения (макар че очевидно са встрани както от темата, така и от коментарите по нея). И какво би трябвало да следва от тях? Какво е това, което искаш да кажеш или да докажеш? Формулирай го по-простичко.
deowin (25): Не, няма смисъл. Затова не ти отговарям. Би имало, ако ставаше дума примерно за икономическата ефективност на АЕЦ Белене. Тогава в отговор на твърдение, че централата ще бъде ефективна (или не) би имало смисъл да се попита на какви данни се основава то. Забележи: данни. Мнението на някого дали ксенофобията е значим формиращ фактор за характеристиките на българското общество е субективна убеденост, основаваща се на многобройни, акумулирани с времето впечатления и умозаключения. Не на данни (надявам се, че правиш разлика). Дори самите факти избледняват с времето и остават само направените въз основа на тях изводи. Което значи, че е малко вероятно да могат да се посочат конкретни основания за такова мнение. Най-много човек да се сети за някоя и друга по-скорошна ситуация – което няма как да бъде изчерпателен или дори само достатъчно информативен отговор. Смешно е да ти сервирам нещо аналогично на „дългогодишно пряко наблюдение върху други народи, което ми дава поглед върху относителния размер на българската ксенофобия в глобален контекст“. Спокойно бих могъл да кажа същото. Но ще трябва да започнем да уточняваме: колко дългогодишно, колко пряко, колко и кои народи, и колко е глобален контекстът. И какво точно е значението на всяко от тези неща, за да може едно мнение да се смята за основателно. Да не говорим за това, че може дълги години да си наблюдавал нещо и пак да не си разбрал същественото. Както и обратното. Още повече пък – че може да си наблюдавал през призмата на някакви предубеждения, поради което да си си направил съвсем погрешни изводи. И още куп други условности. Накратко, ако ти уйдисам на акъла, това означава да вляза в една безкрайна говорилня, която ще бъде чиста проба надприказване и от която не може да излезе нищо смислено. Доколкото съм чел коментарите ти, подобни говорилни явно ти харесват – особено такива, в които комуникацията се отдалечава от първоначалната тема и минава на лична плоскост. Е, аз пък ги намирам за досадни (особено тези, които се отдалечават от първоначалната тема и минават на лична плоскост). Затова не само че не започвам такъв тип диалози, а и не участвам в тях. В този случай обаче нямам нищо против да направя изключение. Можем да продължаваме докогато решиш: ти си пиши това, което намериш за добре, и аз ще правя така. Вярно, ще е загуба на време – включително за тези, които ще го четат (ако има такива). Но пък ще има и нещо полезно: ще се получи един нагледен пример как интернет се пълни с ненужно съдържание. После с удоволствие ще давам линк, ако някъде ми се наложи да илюстрирам този процес. Ти решаваш.
Добре, значи продължаваме. 1) Какво точно имаш предвид под „преки“ (наблюдения)? Кои наблюдения според теб са достатъчно преки, за да се смятат за валидни, т.е. върху тях да може да се гради мнение? 2) Поясни, ако обичаш, какво общо има вероятностното мислене с нещата, за които говорим. По принцип може да се намери връзка с него във всяка дискусия, касаеща вероятностни събития – но ти явно виждаш някаква по-специална значимост, след като го изтъкваш вече два пъти. Признавам си, първото споменаване го подминах, смятайки го за обикновено заяждане. 3) Що се отнася до безкрайната говорилня, имам предвид комуникация, която не носи особена стойност. Дължината на коментарите е отделна характеристика, която няма непременно връзка със стойността им.