Външната политика на Русия има два преплетени спонтанни рефлекса: кофти неща се случват, когато на Русия не е позволено да защитава съседите си, и още по-лоши неща се случват, когато тези съседи започнат да търсят защита другаде.
Но може би пък Русия има планове за тези непослушни и неблагодарни съседи
Серия от карти - за първи път публикувани от московския вестник "Експрес-Газета" през юли 2012, доста преди началото на сегашната украинска криза - наскоро отново излязоха на бял свят. Те изглежда отразяват окончателния замисъл на Москва за Украйна и Русия в близко бъдеще. Към 2035, Русия не само ще е анексирала Крим (вече реализирано!) и региона на Донбас в Източна Украйна, в момента оспорван между лоялни към Киев сили и проруски бунтовници.
Тогава Кремъл също така ще е превзел и териториите на някогашна царистка "Нова Русия" в източна Украйна, свързвайки се с Транснистрия, източния регион от Молдова, лоялен на Москва, и тотално ще е отрязала достъпа на Киев до Черно море.
"Експрес-Газета", известна като склонен към сензации таблоид, се позовава на неназовани "геополитически експерти", начертали картата на база "отворена и свободно достъпна" информация от изследователски центрове, както и (парадоксално) от публикации на стратези като Алвин Тофлър, Збигнев Бжежински и Самюъл Хънтингтън.
Картите изглеждат като картографска илюстрация на мечтите и амбициите на Русия, отразяващи надеждите и разочарованията на поне малък сегмент от руското обществено мнение. Някои хора в Русия, съдейки по картата, се надяват през 2035 г.
Европа да е разпокъсана, все по-ислямизирана и под контрола на възраждаща се Германия. Нищо от тези неща не би се случило, загатва публикацията във вестника, ако Русия все още беше свръхсилата, която е била преди разпадането на Съветския съюз през 1991.
В книгата си от 1899 "Тълкуване на сънищата" Зигмунд Фройд дефинира желанията като реализация на потиснати пориви чрез несъзнаваното под формата на мечти, сънища и халюцинации. Тази карта изглежда като невъзможен блян на Русия, разочарована от отслабените й позиции в света и търсеща удовлетворение от европейските си съседи чрез реализиране на геополитическите си фантазии.
Западна Европа
В нагласа, която реално не се е променила от комунизма, и вероятно е засилена от антизападните позиции след края на Съветския съюз, Русия приема Западна Европа като морално и икономически банкрутирала - изгнила, упадъчна и близка до своя край. Затова и картата обещава разпадане на почти всички големи европейски държави, започвайки от Великобритания. След като Шотландия избира независимостта в референдум през 2013, Северна Ирландия усеща привличането на републиката и се обединява в единна Ирландия, на практика свеждайки Обединеното кралство само до Англия и Уелс.
Според "Експрес-Газета", икономическата криза ускорява и децентрализацията на Испания, от която се отцепват Каталуния и регионът на баските, като останалата част от страната се превръща в Испанска конфедерация.
Съседна Франция губи част от териториите си, които също отиват при баските, но основният въпрос е "мултикултурният разпад" заради неуспеха в асимилирането на "дивите цветнокожи" - емигрантите от френските бивши колонии.
Картата твърди, че ситуацията ще се утежни до степен, в която френското правителство да депортира етнически малцинства в югоизточен ислямизиран регион, наречен "арабския Пиемонт", със столица Марсилия. (И понеже това не е достатъчно, Корсика се отцепва и става независима, а Германия анексира наново Елзас и Лотарингия.)
Белгия също няма да я бъде, разделена по етническо-лингвистични критерии. Фламандците на север се обединяват с Холандия в Холандски съюз, но картата не твърде щедро оставя френскоговорящата Валония извън френски контрол.
Централна Европа
Италия също е разделена на две, на база икономически критерии: Северната лига контролира страната до границата Тоскана-Лацио. Рим е част от Южна Италия, която е твърде слаба, за да предотврати отделянето на Сардиния и Сицилия.
Босна и Херцеговина - продукт на американската дипломация - изчезва, като е разделена между Сърбия и Хърватия. За компенсация, Турция получава разширяване на (предимно мюсюлманска) Албания с Косово и съседни части от Сърбия и Македония, създавайки Велика Албания. Реваншистката Унгария най-накрая има шанса да си върне част от териториите, които е изгубила след края на Австро-унгарската империя през 1918, и реанексира Войводина от Сърбия - и част от Трансилвания от Румъния.
Горката Полша. Някога надежден славянски приятел, после стабилен комунистически съюзник, а сега клоняща към Запада, Полша е наказана за нелоялността си към майка Русия, като е разцепена на части. На запад, Германия получава крайбрежна Померания и вътрешна Силезия. Берлин дори си връща източна Прусия, принуждавайки самата Русия да изостави северната половина от тази територия.
Изглежда странно, че Русия охотно би се разделила с част от най-западната си територия, но пък очевидно друг аргумент натежава над свещеността и неприкосновеността на руските граници: да бъде демонстрирано на Варшава колко глупаво е да излиза от защитния чадър на Русия.
Накрая, що се отнася до тази част на Европа, малка част от западна Украйна обявява независимост. Някога най-източната част от Чехословакия, Карпатска Рутения, е имала шанса да стане независима за ден, преди да бъде присъединена към Унгария през Втората световна война. Може би точно оттам Анди Уорхол, роден в Рутения, е стигнал до концепцията си за "15-те минути на слава"?
Източна Европа
Разпадащият се Европейски съюз позволява на Русия да си осигури контрол над областите с предимно руско население в прибалтийските държави. Естония губи основно населения с руснаци град Нарва и района около него, а Латвия губи региона Двинск около малкия град Даугавпилс. А, и Москва подчинява Беларус и я прави регион на Русия.
Подобно на Полша, Украйна е наказана за греховните си западни пориви: не само че Русия анексира източната и южната й част, но и западът се разпада, като независима Галиция (която дори успява да отхапе източния ъгъл на Полша).
За да компенсира загубата на Трансилвания в полза на Унгария, Румъния получава Молдова - с изключение на частта, която остава за Русия. България, която бяга от традиционното си място до Русия в прегръдката на Брюксел - е наказана от Турция, като от нея бива отхапана област около пристанищния Бургас, където да се разположи турското малцинство.
Кавказ
Как изглежда реализацията на руските мечти в Кавказ? Странно, но североизточната част от региона става свидетел на зараждането на Кавказко емирство. Може би това е стратегическо отстъпление, което свежда до минимум загубата на територии и разпространението на ислямския сепаратизъм до Чечения, Ингушетия и Дагестан.
Грузия също плаща скъпо за това, че се противопоставя на Русия и се опитва да се присламчва към Запада: Русия директно анексира ренегатската провинция Абхазия. Изглежда според картата грузинците охотно участват в това - защото на тази карта те все пак запазват контрола над Южна Осетия, другия руски протекторат на тяхна територия. Но това не е краят на проблемите на Грузия. За да си осигури достъп до съюзника си Армения, Русия прокарва коридор направо през грузинска територия, дефакто разделяйки я на Западна Грузия и Кахетия.
Статията в "Експрес-Газета" мъдро включва предупреждението, че "не всичко" по тази карта ще се случи точно както е предсказано. Естествено, това е истина; но е и малко лукав ход. Хората са свикнали да вярват на карти. Тази картографска фантазия работи в полза на руските външнополитически разочарования, като предсказва бъдещо поражение за всички "врагове" и бъдеща победа за Русия. Времето до 2035 може и да изглежда като много дълъг период на чакане, но това също не е случайно: предсказанията набират по-голяма популярност, когато са за момент по-надалеч в бъдещето.
Ако искате, смейте се
Колкото и безумна да изглежда тази карта в момента, сравнена с начина, по който нещата изглеждаха през 2012, ситуацията на терен изглежда върви точно в тази посока.
