САЩ, ЕС и Япония са подали търговски иск срещу ограниченията за износ на редки земни минерали от Китай, които са изключително важни за произвеждането на много високотехнологични устройства.
Защо всъщност Западът има нужда от тези минерали
Редките земни минерали са 17 на брой и имат магнитни и проводникови качества, заради които се използват в повечето електронни устройства днес - телевизори с плоски екрани, смартфони, хибридни коли и дори оръжие.
Сред тези минерали са церий, неодим, диспросий, волфрам и молибден. Волфрамът се използва в електрониката, конструирането на автомобили, изграждането на техника за космически полети и медицинските технологии. Китай произвежда 91% от волфрама, достъпен на нашата планета.
Молибденът е метален елемент, използван при нажежаемите жички в електрическите крушки. 36% от този материал произлизат отново от Китай.
На практика тези минерали не са толкова "редки" и могат да бъдат открити в други държави, сред които и САЩ, ала безопасният им добив е много трудно начинание. Около една трета от залежите на редки земни минерали се намира в Китай. Държавата обаче контролира около 97% от техния добив, което отчасти се дължи на по-ниските разходи за труд и слабата регулация на екологичния сектор.
Значението на тези минерали и ограниченият достъп до тях са причината за много разногласия между Китай, САЩ и други държави от години насам.
Китай се възползва от монополната си позиция и оряза квотите за износ
Водещите позиции на Китай в тази индустрия доведоха до предположения, че те могат да бъдат използвани в търговска война срещу САЩ и Европа. През 2010-а доклад от Конгреса на САЩ предупреждава, че лидерството на Китай в добива на тези минерали може да доведе до намеса на американското Министерство на отбраната.
През юни същата година, Китай засили ограниченията за износ на тези материали, като вдигна таксите за износ и намали квотата, която може да бъде продавана извън държавата. За китайските компании тя бе намалена с 32%, ала за компаниите с чужди инвестиции ограничението бе фиксирано на 54%.
През декември 2010 Китай наложи допълнителни ограничения. Освен това, временно бяха спрени доставките на редки минерали до Япония, което доведе до рязко увеличаване на техните цени.
Има ли шанс нещо да бъде постигнато чрез оплакване пред СТО?
Търговският иск, подаден от САЩ, ЕС и Япония обвинява Китай в това, че държавата е увеличила цените извън границите си, като същевременно ги е намалила на собствената си територия, което създава несправедливо предимство за нея. Освен това, САЩ обвинява Китай за това, че крие минералите за собствена употреба. Целта на Америка е да окаже натиск върху Китай, за да бъдат намалени износните ограничения.
Китай обаче упорито защитава действията си като заяви, че те не нарушават правилата на Световната търговска организация и че ограниченията се дължат на опасения от екологично естество.
Изправени ли сме пред поредна "търговска война"
Редките земни минерали са особено важни за технологичната индустрия, а САЩ и ЕС са категорични и крайни в отношението си срещу Китай.
Според становище на Европейската комисия, подобни ограничения "нарушават правилата на международната търговия" и ощетяват производителите на автомобилни компоненти и компютри, както и много други индустрии. От ЕС допълват, че многократно са повдигали този въпрос пред Китай през последните години, но всички опити за решение на проблема срещали неуспех.
Американският президент Барак Обама заяви: "Трябва да поемем контрол над бъдещето на нашата енергия и не можем да допуснем енергийната ни индустрия да се основава в чужда държава, само защото й е било позволено да прекрачи правилата".
При всички случаи решението на проблема няма да се намери бързо
ЕС, САЩ и Япония все още отправят молби за консултации с Китай, като част от процеса за разрешаване на спорове в СТО. Ако в срок от 60 дни не бъде достигнато до споразумение, проблемът може да бъде заведен до официалната система за разрешаване на конфликти в СТО.
Какъвто и да е резултатът от това, ще бъде необходимо много време за неговото постигане: подобен спор за ограничения върху суровини бе уреден тази година - в полза на ЕС, САЩ и Мексико - едва три години след неговото възникване.
