Да убиеш присмехулник

Когато преди години се появиха първите български блогове, в които се пишеше за политика и социални проблеми, аз бях един от хората, които най-възторжено ги приветстваха. Радвах се, че най-накрая се появи някакво публично писане по актуални теми, подвластно само на съвестта на автора, а не на корпоративната стратегия на собствениците на медии.

Защото - нека си признаем - всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави - работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.

Днес обаче не съм толкова възторжена, защото виждам колко лесно е да накараш един блогър да харесва определен политик или марка. И колко лесно тези иначе симпатични аматьори, уж изразители на независими мнения и обществени нагласи, пренареждат харесванията си, когато ги поканят на едно обикновено кафе с някой важен човек.

Кафета и политици

Едни от първите, които започнаха да ухажват блогърите, бяха Соломон Паси, Меглена Кунева и Мартин Димитров. Взеха да ги канят персонално на срещи, да им обясняват, че са лидери на мнения, че са важни за обществото. И резултатите от тази перфидна рекламна стратегия не закъсняха.

"Много малко са политиците, които могат да ме впечатлят и да натрупат в мен чувство на доверие към тях. Много малко са и политиците, които говорят на "земен" и разбираем за простия човек език, като същевременно поддържат нивото си високо, каквото трябва да бъде (защото например Бойко Борисов говори на разбираем език, но звучи просташки).

Един такъв политик, който наистина успя да ме впечатли, е Меглена Кунева. Повод за тези думи е вчерашната среща в хотел "Хилтън", на която бяха поканени блогъри и журналисти."

Това е написал авторът на блога "Как не се" през май 2009. По това време бившата еврокомисарка се бе кандидатирала за евродепутат. Женското й очарование е напълно достатъчно за автора на думите.

Няма никаква критичност към работата й като комисар по потреблението. А има доста неща, за които би могла да бъде питана и дори поставена в неудобно положение, в което изящният й външен вид и привидно ерудиран, но "земен" изказ няма да й свършат никаква работа.

Като например: защо не направи нищо за българските потребители, които ядат от години пълни боклуци? Защо не се поинтересува как мобилните оператори на най-бедната страна в Европейския съюз държат най-високи цени на услугите си? Как така не се погрижи да намали товара на ЕРП-ата върху крайните клиенти на ток (а говореше как Еврокомисията може да глоби България заради неразбираемите сметки за ток и парно)? Как така мениджърите на "Софийска вода" получават огромни заплати, пък не инвестират достатъчно в канализация и пием ръждива вода?

Капаните на аматьорството

Един журналист би се сетил да пита за тези неща. На среща с Меглена Кунева редакцията ще прати човек, който от години следи работата й. И й знае всички трески за дялане. За този човек не е новина, че г-жа Кунева е много хубава, добре облечена и обаятелна жена.

Но освен ако не пише за модно издание, тези факти нямат никакво значение за него. Журналистът има натрупвания и поставя всичко в контекст и много добре си спомня нашествието на безполезните "царски хубавици" в политиката.

Той няма да се заслепи от нечий чар, а ще отиде и ще зададе въпроси, които ще направят дописката му интересна. Защото ако само напише колко е симпатична г-жа Кунева - и изданието му няма финансова уговорка с госпожата да я обича и харесва - статията е тотално безполезна и не носи никаква важна информация за хората.

Журналистът се среща ежедневно с политици, важни и известни хора. Това му е работата. Но пък тъй като блогърите обикновено нямат лесен достъп до подобни личности, те се чувстват ужасно поласкани, че са ги забелязали и поканили на среща. И подсъзнателно започват да харесват политиците, които им обръщат внимание. (Не че няма и такива журналисти, но това е друг разговор.)

И така после в уж непредубедените им писания се появяват ласкави думи за всеки, който ги е черпил едно кафенце и си е направил труд да научи малките им имена. Блогърите не схващат, че точно това е била целта на цялото мероприятие - да се възползват от непрофесионализма и липсата на анализ на минали събития.

Чесане по егото

"22 Май 2009 бе исторически ден не само за българската блогосфера, но и за българската политика като цяло.
В рамките на няколко минути господин Соломон Паси направи два абсолютни прецедента в родното политическо пространство:
а) Извини се.
"По-точно посипа главата си с пепел" относно онова изказване от предното си гостуване в "Булевард България", когато характеризира няколкото цитирани блога като... "простотии"
Рядко роден политик се извинява по какъвто и да е повод. Сергей Станишев индиректно нарече журналистите "глупаци" - извинение не последва и до днес.
б) Политик отчете важността на блогосферата.
Соломон Паси или поне хората от щаба му явно са си дали ясната сметка, че лавинообразния ефект, който е способна да създаде една на пръв поглед малка, зле сегментирана и хаотична група от хора вече не е за подценяване, особено в нажежената предизборна обстановка."

Това чета в блога "И като каза, рече...". Толкова е лесно да поласкаеш блогъри, които дори не се усещат, че ги гъделичкат по егото заради определени лични ползи.

Вариации

И бизнесът се възползва от тази особеност на българската блогосфера - лесното ласкаене. Напоследък чета просторни хвалебствени есета за една марка кола, която фирмата-вносител много предвидливо е дала на няколко блогъра за тест-драйв. Дори не им е платила пари. Единственото условие е да попътуват около седмица с автомобила и да опишат впечатленията си.

Медиите правят подобни неща като част от рекламните си стратегии, срещу заплащане, и то много добро заплащане. Блогърите в този случай нищо не са получили и дори не са длъжни да хвалят колата чак толкова много. Но всички са изкарали тази иначе масова и съвсем обикновена марка нещо като поръчково ламборгини.

Та така е и с политиците. И те знаят какво правят, когато обръщат внимание на блогосферата. А сега идват пак избори и неформалните им срещи със значими блогъри ще зачестят. И ще заструи пак едно харесване, ще се разнесе във въздуха една взаимна симпатия. Ще секнат неудобните въпроси, ще се заглуши критичността.

И блогърите пак няма да се усетят как ги ползват за пропагандни цели. Как си правят реклама на техен гръб, как печелят харесване, което след това слиза при читателите им като непредубедено мнение на "независим" автор.

И най-интересното е, че този автор наистина ще си вярва, че харесва въпросния политик, дето го е поканил на среща. И пред съвестта си ще е честен. Да де, ама той не е никак независим от егото си и податливостта си на ласкателства. И инвестицията в тази изтънчена политическа пропаганда понякога е само на цената на няколко кафета.

Чудя се кое е по-страшно - дали реклама в медиите срещу пари, където транзакцията е предварително оповестена? Дали подкупните журналисти, които пък си гонят собствени цели като хвалят някого? Или непрофесионализмът и егоцентризмът на блогърите, които представят изкривена и удобна за някои политици действителност като "мнение по съвест"...