Когато се говори за литература, понякога се повдига темата за това колко богат е речникът на даден автор. За англоговорящия свят например е много разпространено твърдението, че Шекспир е авторът, използвал най-много различни думи в творчеството си. В България е популярна подобна теза за Иван Вазов.
При по-подробен анализ на произведенията на Шекспир и още няколко автори обаче се оказва, че макар и обширен, речникът на английския драматург далеч не е най-обширният. Тук ще разгледаме няколко български творци и ще сравним колко различни думи е използвал всеки един от тях, за да проверим дали българското твърдение е по-вярно от английското.
Съпоставянето е базирано на първите 200 000 думи от анализираните произведения на някои от най-известните български автори (а на графиката са показани данни за първите 200 000 до 600 000).
Разглеждането на един и същ брой думи дава реалистична база за сравнение, а конкретната граница е избрана така, че да могат да се включат достатъчно много автори и все пак да се представи реалистично работата на всеки един от тях.
Разбира се, редът на произведенията определя какво се включва в анализа и промяната му може да повлияе до някаква степен на уникалните думи. За уникални думи не се броят само корените или основните форми на дадена дума, а всички, които се срещат в текстовете. Така например маса, масата и масите се броят за три различни думи.
Анализираните данни затвърждават мнението, че Вазов е използвал най-много уникални думи. Със своите 31 500 уникални думи от 200 000 разгледани, той е с около 1 000 думи пред авторите на следващите две места, и с близо 50% повече от последното девето място, заемано от Димитър Талев. Челната тройка се допълва от двете авторки, включени в сравнението - Вера Мутафчиева и Блага Димитрова. И двете са с по около 30 500 думи, което е преднина от близо 3 000 думи спрямо четвъртото място, заето от Емилиян Станев.
Това не е единствената метрика, по която Вазов е на първо място. Следващата графика показва колко думи е използвал даден автор, които не са използвани от нито един от останалите.
От тук се вижда, че Иван Вазов е използвал около 17 500 уникални за него думи - над 6 000 повече от Вера Мутафчиева, заемаща второто място, и близо 4 пъти повече от Емилиян Станев, който е на последно място по този критерий. Това се дължи отчасти на обема на творчеството му - анализираните текстове съдържат около половин милион думи. Макар и важен, този довод не е определящ - Димитър Талев, с разгледано творчество от близо 700 хиляди думи, е използвал само 8 600 думи, които другите автори не са. (За да сме напълно коректни, трябва да се отбележи, че всичките 700 000 думи са от тетралогията за Илинденско-преображенското въстание, което най-вероятно ограничава широтата на използвания речник.)
Ако разгледаме някои от думите, които само Вазов е използвал, бързо ще забележим голямо количество архаични и диалектни думи, както и други необичайни форми. Такива са например пусталите, махтареха, пивопийци, ухищрения и множество други. Лесно бихме могли да игнорираме това, обяснявайки го например с факта, че Вазов е писал преди много време и това е бил актуалният речник, който се е използвал тогава. Оказва се обаче, че за тези необичайни думи, а и за голямата му лексика изобщо, има по-сериозна причина.
А именно - че Иван Вазов изрично се е стараел да обогатява книжовния език, вмъквайки множество думи от народния речник - "Винаги се съветвам с Герова - казва той, - особено когато се съмнявам за народното ударение на някоя дума." (става въпрос за "Речникъ на блъгарскый языкъ" на Найден Геров, в който е записвал думи "из устата на народа"). Ролята на Вазов в оформянето на съвременния ни език е разгледана в повече детайли от Любомир Андрейчин в книгата "Из историята на нашето езиково строителство", глава Иван Вазов - строител на българския книжовен език.
След като установихме, че Вазов води класацията сред българските автори, би било интересно да проверим каква е ситуацията спрямо чуждестранните - например с Шекспир. Бърза проверка показва, че Шекспир е използвал общо 29 000 уникални думи в цялото си творчество. Но ние вече видяхме, че само в първите 200 000 анализирани думи, Вазов е ползвал над 31 000 уникални! Изглежда, че Вазов е имал много по-богат речник от този на Шекспир. За съжаление обаче такова сравнение е малко по-сложно и не трябва да се прибързва с изводите.
В следващата графика са показани някои популярни автори, творили на английски език. Анализирани са едни и същи техни произведения в оригинал и в превод на български. Броят уникални думи в оригиналите на съответния романист е показан в червената колона над името му, а в преводите - в синята. (Т.е. червената колона над Марк Твен показва броя уникални думи в оригиналите на "Приключенията на Том Сойер", "Приключенията на Хъкълбери Фин" и "Принцът и просякът", а синята - уникалните думи в преводите на същите произведения.)
Ясно се открояват разликите в различно оцветените колони - по-конкретно, в преводите на всички автори има много повече уникални думи, отколкото в оригиналите. Основната причина за това е граматическата разлика в езиците - родният ни език е много по-флексионен от английския - което означава, че от една дума могат да се получат много повече различни словоформи в българския, отколкото в английския.
Думите имат най-различни форми според лице и число (ходя - ходи, ходиш, ходим, ходите, ходят), време (ходя - ходих, ходех, ходеше, ходил, ходел и още много) и род (красив - красива, красиво, красиви). В английския вариантите са много по-малко: -ed за минало време, -ing за продължителна форма и още 2-3 основни. Главно затова в българските преводи на разгледаните книги има близо 2 пъти (между 1.75 и 2) повече уникални думи, отколкото в оригиналите.
И така, въпреки че речниковото богатство определено не е най-важното нещо в творчеството на даден автор, установихме, че Вазов е боравил най-умело с българската лексика (макар и с не много голяма преднина). Също така разбрахме, че сравненията между хора, творили на различни езици, не са обективни. Затова и не е коректно да твърдим, че Вазов е използвал повече уникални думи от Шекспир, дори и да ни се иска. :)
* Shakespeare's Vocabulary Considered Unexceptional - цитираното сравнение на английски автори.
** The Largest Vocabulary in Hip Hop - подобна статия, сравняваща рапъри вместо писатели. Шекспир отново не е на върха.
*** Списък с анализирани произведения - тук може да видите кои са разгледаните произведения на всеки автор.
Текстът е взет от блога на Иван Вергилиев с изричното съгласие на автора.
Весела, аз имам въпрос. Как е свекърва на английски?
Веселина, извинявам се за грешката.
Хари, не се коркай, брат ми, много велики народи са изчезнали, а с тях и езиците им. Исторически обусловено е и има някаква там логика, след като е продължаващ да се случва факт. Така ще бъде и с българския, пепел ми на устата. Ти си обаче рядко срещан в днешното ни шибано време добър, чист, чувствителен, раазкошен човек! Такива като теб са единици не само тук, в този форум, но и изобщо са много малко останали българи в отиващата си на кино наша Родина, уви... Заеви го кво е казал Дмитрий Лихачов, тогава времената са били други. Предполагам, наясно си, че мърдане няма. Германските езици - немски и английски - се налагат на света, като в крайна сметка накрая ще остане само един - английският и тук-таме шепоти на други останки от езици, които ще звучат точно толкова тихо, колкото арамейският във филма на Мел Гибсън за Иисус, което, за мен лично поне, бе едно тъжно, мъчително и подтискащо за преживяване чувство, само при мисълта какво ни очаква и нас. Изгледай тези две клипчета, пийни бутилка вино и забрави, пич https://www.youtube.com/watch?v=ZE9Tw81b9WU Няма мърдане от безмилостната машина на технологиите с вечното й гориво - хедонизма - тя ще смачка всичко https://www.youtube.com/watch?v=oBRWgYsKIz0
Аве, предполагам че няма Щото на немски и свекърва, и тъща си е все Schwiegermutter Готино попадение, видях че си писал и не се сдържах.
Весела, Весела, това исках да кажеш, че кръстник е най-добър мъж или божи баща... Апа за тъща дори израз са измислили...
Кокошият трън на delight, мерси, но небързай с изводите, никой не знае какво ще стане и кога. Божия работа е, по това се различаваме източните и православни от западните протестанти, те са убедени че всичко знаят, могат, че науката е всесилна, бръкнаха в светая светих на наследствеността - ДНК, но дух в епруветка не става, на запад дух нямат и за това залязват. Не става с антидепресанти, вече пробваха.
Госпожо Жечева, попитайте вашия съпруг дали знае случайно откъде произлиза значението на думата п е н и с в българския език, за да го проверите наясно ли е със себе си, първо, за да е наясно после с езика Понеже езикът определя нашето мислене, а от там и нашите сънища и бълнувания, етническата ни принадлежност. Защото за пенис на немски се използва думата о п а ш к а /Schwanz/, която това и си означава, според произхода й от старогръцки и от там на латински, влизайки по този начин в германските и латински езици. Тези народи нямат собствена по произход дума за най-важното нещо на света Докато ние не само си имаме своя собствена, българска, и то не една, а цели две, без да броим българските й синоними, ами сме я подарили и на всичките около нас. В този смисъл, радиционната дума за полов член в българския език е общославянската ХУЙ. В миналото, по време на плодородни ритуали, танцуващите българки са викали буквално "и хуй!", за разлика от днешното "и ху!" Ако трябва да бъда по-точен, с оглед на лекциите ми старобългарска граматика, съм длъжен да Ви уведомя, че протетичното Х в Хуй се появява впоследствие и по моето скромно мнение е дошло от мйекащите руснаци през вековете. Докато оригиналът си е с чисто българска етимология и семантика, и винаги е бил и ще си остане Уй. А за бившият евфемизъм КУР няма да споменавам, понеже е с първоначално значение "петел", каквото се среща и в други езици. Питайте мъжа си - г- Жечев, поне как си нарича пениса, ако не е запознат с произхода на думата и нейното значение. Успех, г-жо Жечева
Във великата си сатира Параграф 22, Дж. Хелър описва срещата на лейтенант Нейтли с един италиански столетник - циник, който му обяснява защо дълго след като Америка с цялата си мощ и богатство загине, италианците пак ще ги има, Ти на колко си - на 19, януари навършвам 20 - Ще ги навършиш, ако не загинеш... Империите загиват, не народите, те остават, някъде, войните и арогантността погубват империите, натам се е запътила и Америка, а те нямат народ, само империя, от тях какво ще остане, а руснаците освен империя имат и народ.
Съгласен съм, Хари. С една забележка - руснаците се топят; има много алкохолици; съотношението жени-мъже е ужасяващо в бройката. А ако не се стопят сами, ще ги стопят други. Вече се е започна... Всъщност, никога не е спирало. Надявам се, сега ти би се съгласил с мен. Относно оцеляващите и техните езици, имам визия. Смятам че се повтаря историята, но този път в страхотна форма и ужасно съдържание. Тоест, ще се повтори същото, което е ставало и преди, което стана и с Древен Рим - разруха отвътре. Оцелелите "варвари" / ако изобщо бихме могли да говорим за оцелели/ при това положение ще плямпат на един изкилиферчен, нов език, съдържащ елементите на сегашните основни, с преобладаване на онези езикови форми, съчетания и морфология, в зависимост от процента на оцеляващите етнически в езиково отношение "варварски" общности. От личните ми наблюдения върху развитието на българския език, вече почти 55 години, както и същите в последните 25 в немскоезична страна, съм склонен да си мисля, че ако останат оцелели на тоя свят в Европа, то те биха били намерени само из Алпите на Австрия, Германия и Швейцария, и тук-таме в Италия и Франция. И то, предимно евреи, най-обикновени хора. Все пак, Господ е над всичко, Той вижда и знае кое-как да стане. Всъщност, то си е отдавна написано, ама няма кой да го чете... Моето никого необвързващо мнение, братле.
Въпреки че познайвам накой и друг чужд език, не смея да сравнявам българския език с чуждите езици. Но с увереност мога да кажа, че за тези, които го обичат и владеят, той е един превъзходен инструмент - и за тези, които имат какво да кажат: писатели, поети, философи......, и за тези, които имат достатъчно развити сетива, за да усетят красотата на езика ни в прочетеното и чутото, а и разум, за да го разберат. Ето стихове от трима български поети, за да подкрепя това, което съм написал: Предвечните води, всевечните води – кристални, бездънни и безбрежни, призивно прохладни… Но страх ни е да пием, нас – страдални, безсънни, безнадеждни, знойно жадни. Яворов, „Нирвана” Все така съм тъжен, Люсиен! Мисли странни, светли и нелепи все така ми тегнат нощ и ден. За света очите ми са слепи. Димитър Бояджиев, „Писмо” Ах, до люлката детска така близо бил гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? Трябва друго! – И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: - Какво още там дириш, остаряло момченце? - Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце. Валери Петров, „Ключето”
Българският език е чудесен инструмент и в "ръцете" на преводачите. Ето един пример на превод на поезия от английски – Пърси Биш Шели, „Мимозата” I dare not guess; but in this life Of error, ignorance, and strife, Where nothing is, but all things seem, And we the shadows of the dream, Но в този лъжовен, несигурен свят, на грешки, невежество, грубост и глад, где всичко се вижда само от вън, а ние самите сме сенки от сън. It is a modest creed, and yet Pleasant if one considers it, To own that death itself must be, Like all the rest, a mockery. Таз само надежда остава: (И все пак, понякога тя утешава....) Че дори и смъртта, що със нас си играе, Както всичко останало – лоша шега е..... Превод: Илия Люцканов За тези, които не владеят английски, ето подстрочник на тези стихове: Не смея да гадая, но в този живот, на грешки, невежество и съперничество, където нищо не е, а всички неща са привидни, а ние сме сенки от сън. Това е простичка вяра, и все пак Приятно е да си го помислиш, Да приемеш, че самата смърт може да бъде Както всичко останало, подигравка. Преводът на поезия от чужд език е поезия на преводача, вдъхновена от поезията на превеждания поет, от неговата ентелехия,жива в стиховете на всеки гениален поет.
И преводът на книжовен български език на древноегипетска поезия ни вълнува така, както, ако бяхме в състояние да я четем на езика, на който е написана. Ето началото и заключението на „Елегия””: Артемидорос, сбогом! Аз няма вече пак да целувам твоите устни, нито ръката, която в сладък плен ме държеше. Ти няма вече да ме поглеждаш с болка, Артемидорос. Защо ме оставяш, мили? Виж тук до тебе съм и си припомням за часовете кратки – край Нил седяхме, гледахме лястовиците как летят. < ...> Може би после добрият Озирис нашите две души ще приеме и може би подир тридесет века ще ни превърне в нетрайни форми: в змии, във птици, в зверове разни, докато дойде нов ден предсказан и сам не стане на прах Озирис, забравил всички, от всички забравен. Знам само една единствена дума от всички, които си казахме с тебе, и шеговити, и пълни с обич: една едничка от нашите клетви, нашите приказки и обещания, жалбите наши, нашия смях, мой Артемидорос, най-скъп от всички на тая земя и на небето; и тя единствена ще ни остане в нашето дълго, вечно мълчание: сбогом! Превели Григор Ленков и Любен Любенов Подстрочен превод д-р И. С. Кацнелсон
Ще завърша апологията си на нашата „реч омайна, сладка” с превод на български език на едно старокитайско стихотворение: 吾心似秋月 Съзнанието ми като есенна луна – 碧潭清洁皎 чиста и светла в езеро зелено. 无物堪比伦 Няма нищо, на което да прилича – 教我如何説 упъти ме, как да бъде обяснено? „Съзнанието ми като есенна луна ”寒山 Хан Шан （ок. 730? – ок. 850?) Превод Евгений Карауланов - http://kitaiska-literatura.com/
Съжалявам, че се получи такава галиматия, причината е, че компютрите на вебкафе не са китаизирани и не излезе текста, изписан с китайски йероглифи.