Забелязали ли сте колко много хора са влюбени в новите си апарати iPhone? Може би и вие сте един от тях. Потребителите, пристрастени към марката, говорят за новите си придобивки както аз навремето говорех за новото си гадже. Държат се като влюбени. Направо обсебени.
Никой не може да отрече, че технологиите крият непреодолимо очарование с лъскавите си екранчета и вълшебни тайни. Но няма ли да е интересно да изследваме какво точно у тях ни привлича толкова силно? Когато се връщам назад, си спомням, че на млади години съм се влюбвал няколко пъти само за да разбера по-късно, след доста болка и разочарования, че това не е любов, а по-скоро мания.
Защо се привързваме толкова към вещи и особено към технологични играчки? Най-рационалното обяснение, за което се сещам, е, че джаджите ни позволяват да вършим повече неща с по-малко усилия и най-общо улесняват живота ни. Както навремето фермерите са изоставили конските плугове и са си купили трактори или както сезонните работници в началото на 20 век са предпочитали да прекосят прерията с влак, вместо да яздят седмици наред.
Друга причина да ни привличат нововъведенията е, че те ни карат да се чувстваме в крак с времето, модерни и дори мъничко превъзхождащи онези, които не разполагат с последната техно играчка. Напомня ми годините, когато бях тийнейджър и се смяташе за „готино" да имаш определен модел кола или стереоуредба (да, аз бях тийнейджър, когато на пазара пуснаха първите стерео грамофони и ви уверявам, че през 50-те това беше истинско чудо на техниката).
Но да се върнем на аспекта, който ме тревожи, а именно вманиачаването. Човек е обсебен от вещи, които задоволяват патологичните му нужди. Обикновено не си даваме сметка за тях. Става въпрос за предмети (или марки), които ни карат да се възприемаме по различен начин или които ни помагат да избягаме от реалността и да се пренесем в по-сигурен свят, където всички отговори са ясни.
Виждам как собствениците на iPhone вадят апаратите по-бързо от стрелците в Дивия запад, когато трябва да се реши спор или да се даде отговор на сложен въпрос. Сякаш телефонът е портал към друга вселена. Нещо повече - техноманиакът е готов да прекъсне разговора по средата, за да провери нещо в преносимата си „библиотека".
Онзи ден обядвах с приятелка, която ми разказа как социалните мрежи и чатовете в Интернет поглъщат огромна част от времето и енергията й. Минавали часове, без дори да си даде сметка. Тя е наясно с разликата между хоби и мания и започваше да се тревожи, че увлечението й по онлайн комуникациите клони повече към категорията на маниите. Говореше с болка в гласа, сякаш са я хванали да взема наркотични вещества.
Дали наистина търсим способи да си улесним живота като фермерите в началото на 20 век, или това просто е път за бягство?
