Още минал-незаминал 14 февруари, прибрали-неприбрали червеничките и розовки сърчица от подвижните си сергии, находчивите търговци изваждат мартениците. И стават много на брой - мартеници и продавачи. Всякакви видове мартеници, продавачите не са чак толкова разнообразни видове.
Но са изпълнили до краен предел почистените от снега места на хубавия, но мръсен и неподреден площад, наречен на Радой Ралин. (Той приживе обичаше да се разхожда там.) Купчини сивкаво-черен и кафяв сняг, фасове, опаковки, които се търкалят и, разбира се, кучешки лайна. Никак не е приятно, когато се топи снегът...
Тази година почти няма почистено място, незаето от продавачите на мартеници. Те са много на брой, но няколко типа се открояват.
Червендалеста, дебела лелка, с дебело палто с качулка, пуши цигари. Няма желание да продава в тоя студ, гледа с недобро око на евентуалните купувачи, които капризно оглеждат нейната "стока". Ако поискам да ми покаже някоя мартеничка, ще го направи с цигара в ръка и безцеремонно ще издишва дима в лицето ми - за нея това е без значение.
Същият е и дебелият, мързелив чичко. Освен на тютюн, той лъха и на джибри (може и на чесън). Студено е, трябва да се сгрява. Не цени естетическия вид на "стоката" си и му е май все едно какво продава. Един такъв вяло и с мъка къртеше с малка лопатка коравия куп лед, за да си направи малко място за масичката. С цигара в уста, разбира се - иначе не спори работата, изглежда.
Някои продавачи са доста по-мургави от другите. По-мургавите сред продавачите притежават същите качества като гореописаните. Има лелки и чичковци с измъчен вид. Те са слаби, сухи, с обветрени лица, някои с очила, гледат по-скоро смутено към евентуалните купувачи и извинително, отколкото с желание да им вземат жълтите стотинки. И те пушат цигари, но по-дискретно стъпкват фасовете.
По-младите продавачи се отличават само с това, че са по-млади. И те пушат цигари, и те хвърлят фасовете по земята. Някои момичета седят в скутовете на приятелите си, да се топлят. И така биха си прекарали целия ден, чудно защо не си седят някъде на топло, а са разпънали и те сергии на бездруго препълнения площад... Изглеждат като откровени безделници, които не умеят да вършат нищо. Това се отнася и за по-мургавите сред тях. Имам чувството, че се стремят и да ме измамят, но с колко биха могли?! Ще ме измамят на дребно. Скука и апатия.
Всички са обзети от чувството, и дори го демонстрират, че няма да спечелят нищо, а са излезли, колкото да "вземат някой лев". Те дори нямат желание да направят така, че да ми е приятно да си купя именно от тях. Нито един не изглежда като човек, който сам е изработил продаваните мартеници. Дори и да има такива, те не личат да предлагат с желание, и с удоволствие стоката си.
Нямам никакво желание да се разхождам покрай сергиите; освен че винаги бързам, а в безкрайно тясното пространство между редовете им е трудно разминаването, пък и внимавам къде стъпвам.
Вероятно общината събира такси от "временните" търговци на мартеници. Хубаво ще е вместо това, да ги задължава да почистят наоколо - от фасовете, от мръсния сняг, от всичко мръсно. Да светне площадът, да светнат и лицата на продавачи и купувачи, да грейнат бели и червени цветове. За сега са сиви.
"...За сега са сиви." Е как няма да са сиви? Първо - изкарахме малко тежка зима. Второ - Като напук /понеже месецът е и с един ден по-дълг/ валя сняг и все студено... Не знам авторката какво иска... Продавачите като за стрийптийз ли да са облечени? С един червен и един бял пискюл на циците... А тези дето нямат цици - отпред на клончето да си вържат помпони... Мен много ме радва червено-бялото море. Обичам този празник, защото както всички знаем, като си вържеме мартеничката и вече сме били шута на зимата... Колкото и да се напиня вече зимата - край - и денят е по-дълъг, а слънчицето ще не ще - пече все по-силно.. А другият голям купон с мартеничките - миналата година бях овързана до лактите... ама направо! Придобивките по крайниците ми показваха, че преобладават изчистените гривнички /60% от общия брой/, гривничките със сърчица /30%/, а останалите 10% бяха разделени между гривнички с рибки, слончета, очички против уроки и дървени топченца, които тракаха ритмично по бюрото докато пишех... че даже и като ходех... Честно казано ще се радвам ако и утре ми тракат докато пиша коментари в уебкафето... Айде още малко и ще викаме Баба Марта Возкресе...
П.С. Първи март. В кръчмата . Компания от дъртаци поръчват : - Една мартеничка? Келнера : - Моля ? Какво е това? От компанията се обаждат : - Младеж, донеси кана червено и кана бяло вино.
Намръщен текст, намръщен автор. Жалко, не това заслужава идващата Баба Марта!.....Нека й се усмихнем за компенсация, напук на намръщеното време и намръщените хора
Две приятелки си говорят: - Върза ли мартеничка на твоя приятел? - Не...вързах му тенекия, а той вързал кънките от мъка... Айде до утре... за да си мериме мартениците ..
Пратих на редакцията и своя снимка, и чифт гащи. Те взели, че публикували снимката без гащите и гладайте сега какво излезе....... ;)
"...Пратих на редакцията и своя снимка, и чифт гащи. Те взели, че публикували снимката без гащите и гладайте сега какво излезе....... ;) ..." ------------------ Е, не, искам това утре като коментар на деня
Всички са обзети от чувството, и дори го демонстрират, че няма да спечелят нищо, а са излезли, колкото да "вземат някой лев". Те дори нямат желание да направят така, че да ми е приятно да си купя именно от тях. Нито един не изглежда като човек, който сам е изработил продаваните мартеници. Дори и да има такива, те не личат да предлагат с желание, и с удоволствие стоката си. Абе я ти мръзни по цял ден на сергията да те видя какво желание ще ти остане. Мартениците не са бг, 80% са китайски, иди на търговията в илиянци и виж кво става на едро. преди са пишеш проучи въпроса, постави се на мястото на другия за миг. оплаквачки си имаме достатъчно в бг.
На мен пък тази червено-бяла шарения и суматоха, дори лека циганийка много ми харесва. Носи някакво приятно предпролетно оживление и настроение. Освен това, този празник е носител на една от най-хубавите български традиции. Хората са усмихнати, забавляват се разменяйки си мартенички и си пожелават здраве и късмет. Никога не обръщам внимание на това какви матреници ми подаряват, защото не това е важното в случая. Дори да са кичозно "осъвременени" си ги нанизвам всички, дори с риск да заприличам на смешна коледна елха. Все пак най-важно е посланието, което носят мартениците., нали така...)) А относно продавачите - ако някой е груб или го мързи да се занимава - просто не купувам от него. Има достатъчно голям избор от къде и от кого да купи мартеница. Дори в повечето случаи купувам от онези, които ми се виждат най-нещастни и окаяни. Все пак, сигурно трябва много да те е смачкал животът, за да си принуден да студуваш по сергиите цял ден. Не виждам какво е отблъскващото в тези хора. Изобщо не виждам как може да се намери дори и един негативен аспект на този хубав, български, пролетен празник
Мануела Демек твоя коментар е хейт срещу хейта? А аз, понеже мисля, че не всяко не-позитивно мнение е непременно хейтърско, не харесвам казаното от теб ...... тоест моя коментар ще е хейт срещу хейта на хейта.... развиваме се тук явно
Преди години бях в командировка в Германия на едно изложение, CeBIT. Бях за първи път в чужбина, сам и ми беше терсене. Чужда държава, чужд език, чужди хора.. Няколко дена в напълно непозната обстановка. Та на изложението се приближавам към един щанд, и виждам там едни младежи, накичени с мартеници Беше 3-4 март... Стана ми тоооолкова мило. Разпознахме и си и си побъбрихме Иначе разбирам и усещането на авторката. Иска ти се в края на зимата всичко да светне, да грейне слънце, хората да се усмихнат и да мирише на кокичета... А вместо това навсякъде виждаш престояли, черни ледове, кучешки лайна и намръщени физиономии. И най-вече яко китайски мартеници Аре за Светия Валентин па да не го почваме.. да не си вдигаме кръвното. Borracho и Бичкията го казаха най-добре.
30Manuela Gerenova | 29.02.201220:19 "...Защото си киселяк, к'во толкова има да му мислиш.. Които се чувстват призвани от провидението да са контра. " ----------------------------- Точно пък ти ли го казваш , тролче такова, дето все си на напреки, и все да се яднеш с някой Остави момичето да си помрънка, от пролетната умора и депресия е;)
Айде пак започнахте с глупостите. Като дойде Коледа - защо не искам да празнувам Коледа, сега пък мартениците им се отщяли. Тъпа работа, само сензации искате да правите.
Айдеееее дочакахме я! Да сме живи и здрави и догодина пак да се закичиме... а може би по-важното е да има кой да ни закичи, а и ние на кого... Дрънкат висулките пак по бюрото, но усещането е приятно...
И на мен ми се отщяха. Но не защото продавачките не са отказали цигарите и не са си направили маникюр и прическа, че да ми продават мартенички с финес... Отщяха ми се, защото си спомням как баба ме учеше да правя мартенички за здраве. Без да дават петминутни репортажи за мартениците в централната емисия новини, без Ани Салич да обяснява коя е Баба Марта сякаш някой е забравил, без сергиите да са се намножили до толкова, че едва да пропълзяваш по тротоара от тях. А сега са наизлезли горките хорица с надеждата, че точно онова топло чувство ще ме накара да се бръкна в джоба. И това е нещото, което е в противоречие с невинния детски спомен. Ако както каза Леле Мале продавачките си бяха сложили: „..един червен и един бял пискюл на циците... Може би тогава щяхме да стигнем до една пределна яснота в емоциите: традиция ли почитаме или пак комерс. Поне това си мислех вчера. Но днес като хвърлих поглед и видях тъгата в очите на мръзнещите продавачи, размислих... В памет на баба – купувам си от онези скромни хора, които имат желание да ги правят.
ЧБМ на всички! Много го обичам този празник и Леле Мале, да знаеш, че съм ти конкуренция - имам многоооо, харесвам ги и ще ги нося почти целия март За статията: Има неприветливи продавачи, но това не са само тези, които продават мартеници. А, иначе мен ме интересуват мартениците, които купувам /тези китайските отпадат, с една дума / и за кого ги купувам. Подарявам ги от сърце и с пожелание за здраве! Весел празник!