Първите работи на Анди Уорхол, като диптиха му с Мерилин Монро, са малко шизофренни - представете си 20 на 14 метра платно с наредени по него общо 50 идентични (в лявата половина - цветни, в дясната - черно-бели) портрета на актрисата. Стоиш, гледаш го и първоначално се чудиш - абе, what's the point? В един момент разбираш колко всъщност смислено е - неслучайно диптихът с Монро е определен за третата най-влиятелна творба на модерното изкуство - той просто стилизира медийното влияние около нас, онова, което се налага чрез безбройни повторения, и повторения, и повторения.
Почти същото Уорхол прави и с десетте си различни Мерилин-ки, които до 30-и март са в Музейната галерия за модерно изкуство в София. Сериграфиите, всяка една от които се продава в световните галерии за стотици хиляди долари, са десет идентични изображения на Мерилин Монро (на базата на фотографията на Джийн Корнман от началото на 50-те), които се отличават единствено по цветовата гама, използвана в тях. Е, ако мислите, че това е малко, трябва да посетите „Оборище" 10 абсолютно задължително.
Символът на попарта (а и на практика негов баща, не е ли парадоксално?) Анди Уорхол прави сериграфиите на Монро и само с цветовете придава коренно различно излъчване на всяка една от дъщерите си - и нито едно от тях не носи привичната за истинската Мерилин изкуственост и нагласеност.
Може би звучи странно, но десетте са по-страстни, меланхолични, апатични, ядосани, влюбени, чувствени, отколкото вероятно някога Монро е успявала да бъде - само с тези цветове Уорхол демонстрира нагледно как става медийното налагане, рекламиране, натрапване, ако щете, на един образ на масовата публика - просто с лекота се раздво-,три-,четири-ява образът на звездата и човек открива точно този, който е търсил.
Серията „Мерилин Монро" е съвършеният „потомък" на други попарт шедьоври на Анди Уорхол - като осемте Елвис-а, чийто оригинал е продаден за изключителните 100 милиона долара. Само вметваме, че до такава сума за своя творба са достигали единици художници и то от най-висок ранг - Джаксън Полак, Пабло Пикасо, Густав Климт и идолът на абстрактния експресионизъм Уилям де Кунинг.
Едно е ясно - десетте Монро вероятно няма скоро да се върнат в България, а усещането да ги видиш, да влезеш в тях, да ги усетиш на живо е коренно различно от онова да ги търсиш в Google Images. Затова не ги пропускайте - срокът е 30 март, мястото - Музейна галерия за модерно изкуство, София, ул. Оборище 10.
