Преди седем и половина години ликуващи тълпи, празнуващи резултата от украинската "Оранжева революция" - нови президентски избори след анулиране на фалшифицирания вот - изпълваха телевизионните екрани по цял свят.
Сега страната отново е в първите заглавия - заради скандалното задържане на бившия премиер Юлия Тимошенко, изиграла видна роля в революцията, и заплахите да бъде бойкотирано футболното първенство "Евро 2012" следващия месец.
Виктор Янукович, победен през 2004 г. от конкурента си Виктор Юшченко, сега е президент и много критици го обвиняват, че преследва политическите си противници, сред които е и Тимошенко. А обещанието на Оранжевата революция, където милиони се обединиха в мирен протест срещу обвиненията в корупция и в защита на демокрацията, изгрежда си е останало само празни думи.
Какво се случи? И накъде ще поеме Украйна, притисната между Русия и Източна Европа?
Решаващи за бъдещето на Украйна са деликатните й връзки с Русия и Европа - и спорният въпрос за източниците на природен газ. Парламентарни избори в страната предстоят през октомври, като има натиск Янукович да стори каквото е нужно, за да запази на власт своята "Партия на регионите".
Анализаторите са единодушни, че семената на сегашния политически хаос са били посети скоро след като прозападната Оранжева революция катапултира към властта Юшченко и красивата Тимошенко, известна с плитката, навита около главата й.
"Оранжевата революция изведе Украйна на пътя на свободните избори и медийния плурализъм," коментира Тарас Кузио, старши аспирант в Школата по международни отношения към университета "Джонс Хопкинс". "Но тя никога не се захвана с два по-фундаментални проблема - корупцията и върховенството на закона."
Юшченко не успя да се справи с корупцията в съветски стил в съдебната система, прокуратурата и службите за сигурност, твърди Кузио, и "тези институции сега се използват от контрареволюционерите за реванш."
Извън властта, Тимошенко е дори още по-голяма заплаха
Президентът и премиерът му - Тимошенко, също така не успяха да изпълнят обещанията си, докато бяха на власт. "Оранжевата революция бе тотално разочарование, защото те стигнаха до кавги и уреждане на стари сметки почти веднага след встъпването във властта, а личните отношения съсипаха цялото управление," констатира Никълъс Редман, старши аспирант в Международния институт за стратегически изследвания. "Вотът за Янукович беше ясен знак за разочарованието от неизпълнените обещания на Оранжевата революция."
Когато Янукович победи Тимошенко в президенските избори през 2010 г., той и неговите поддръжници са смятали, че това е справедливо, след като през 2004-а изборите според тях са им били "откраднати", казва Кузио.
Но той спечели с преднина от само 3%, което направи самоуверената блондинка, известна с агресивните си речи, дори още по-голяма заплаха отпреди, а Янукович бе обзет от решимост да консолидира властта.
Миналия октомври Тимошенко бе осъдена на 7 години затвор, след като бе призната за виновна в злоупотреба с власт при договарянето с Русия за доставките на природен газ. Водят се дела по още криминални обвинения, включително убийство, като обвиняеми са и други опозиционни политици.
Разчистване на политически сметки, или правосъдие? Резултатът е масов бойкот
Мнозина приемат присъдата срещу Тимошенко като мотивирана от политическо отмъщение и желание да бъде извадена от надпреварата водещата опозиционна фигура. Украинските власти отричат, твърдейки, че просто раздават правосъдие.
Но престоят на Тимошенко в затвора, последван от решението й да започне гладна стачка в протест на медицинските грежи и побоите в затвора разкрива колко много път още има да измине страната, за да догони очакванията на Запада за справедливост и спазване на човешките права.
Когато немският канцлер Ангела Меркел заплаши да бойкотира мачовете от Евро 2012 в Украйна - някои от тях в Харков, където Тимошенко излежава присъдата си - в протест срещу отношението към бившия премиер, други видни европейски политици също последваха примера й.
Друга особено неловка ситуация за Янукович беше, когато среща на високо равнище на централноевропейските лидери в Ялта, Южна Украйна, бе отменена, след като 13 от 20-те поканени лидери заплашиха с бойкот. (Сред тях и българският президент Росен Плевнелиев отказа да присъства. Бел.р.)
Освен това т.нар. Споразумение за асоцииране с Европейския съюз - което, ако бъде подписано, би осигурило по-тесни отношения и икономически ползи на Украйна - е отложено за срока на присъдата на Тимошенко.
Високорисковото балансиране на президента
Всичко това води до въпроса какво ще направи Янукович. Президентът е в трудна позиция, защото всякакви признания, че Тимошенко е била осъдена през октомври по измислени обвинения биха заплашили контрола му над властта, констатира Редман. Ако не може да се обърне към Европа, Янукович трябва вместо това да погледне към Русия като потенциален съюзник, освен ако желае Украйна да остане в изолация.
Но въпреки че често е описван като проруски, според анализатори Янукович е преди всичко проукраински - и връзките с Москва са изпълнени с доста рискове за страната му. В сърцевината на връзката на Украйна с Русия е бившият й статут на част от Съветския съюз и разчитането от нейната индустрия на огромните руски запаси на природен газ, коментира Игор Сутягин, научен сътрудник и специалист по Русия в лондонския мозъчен тръст "Кралски институт за обединени услуги".
Хората в Украйна, която става независима през 1991 г., държат да се чувстват отделени от Русия и не одобряват възприятията, че са "в джоба на Москва", допълва Сутягин. Но лидерите в Кремъл имат желанието да удържат Украйна в руската сфера на влияние - и един от начините да я държат изкъсо е чрез контрола на запасите на природен газ, ежегоден повод за конфликти между двете държави.
Голяма част от доставките на природен газ за Източна Европа преминават през Украйна, така че имаше доста бурни реакции в Европа през 2006 и 2009 г., когато Москва отряза всички доставки насред тежка зима заради спорове по договора с Украйна. Газовата сделка бе подписана от Тимошенко и Владимир Путин през 2009 г.
С поглед назад към историята, Тимошенко не успя да договори изгодна сделка за Украйна, коментират анализатори. Но това се дължи донякъде и на промени на пазара и би трябвало да се смята за политическа грешка, а не за престъпление. Въпреки това, цената стабилно се покачваше към момента, в който бе избран Янукович, и индустрията в страната изпитваше сериозни затруднения.
Руският манталитет на "големия брат"
В Украйна бизнесът и политиката са тясно преплетени, коментира Сутягин, и политическата подкрепа за Янукович е най-вече в нуждаещия се от енергоизточници източен регион на страната, който разчита повече на Русия. Там са разположени и големите производители на торове и алуминии, отново търгуващи с Русия.
Скоро след като пое поста, Янукович сключи договор с Москва, удължаващ с 25 години срока на употреба от Русия на украинските пристанища по Черно море - до 2042 г., в замяна на предоговаряне на сделката за внос на природен газ, като постигна отстъпка от $100 на 1000 куб. м газ. Пристанищата, разположени на Кримския полуостров, са стратегически полезни за руската флота, но по-важното е, че те имат символично значение за Кремъл, който много разчита на военната сила, казва Сутягин.
"Много е трудно и сега за руския елит да признае, че Украйна най-после е независима," допълва той. И наистина, Москва все още се опитва да играе ролята на "голям брат" към своята съседка. Русия притиска Украйна и да се присъедини към "митнически съюз," включващ Русия, Беларус и Казахстан, вместо да се стреми към по-тесни отношения с Европа.
Но в дългосрочен план Украйна залага на губеща ръка в международния политически покер, твърди Редман. Докато Киев търси начини да се възползва от наскоро откритите запаси от шистов газ, за да намали зависимостта си от Русия, Москва инвестира в алтернативни транзитни маршрути за своя петрол и газ до Европа. Което означава, че Украйна вече няма как да използва като аргумент своя газопровод в преговорите със своята силна съседка.
