Тази година ми предстои кандидатстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и премеждия. Всички познаваме тези моменти, най-често преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме.
Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализирам на какво всъщност ме е научило училището, какви качества съм придобил благодарение на него, какви навици е изградило в мен.
Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам.
Мислейки си за училището като институция, в главата ми изникват образите на много преподаватели, с които съм се запознал през тези дванадесет години на моето образование. Впечатление веднага ми прави, че сред тях не присъстват млади такива. Напротив, повечето са пред пенсия. Започвам да се чудя защо няма млади хора, практикуващи тази отговорна професия. Дори да има, те се броят на пръсти. Сещам се за стачката на учителите през 2007 година, когато бях едва 5 клас.
Явно ниската заплата е причината за нежеланието да се практикува професията.
Решавам да направя проучване колко всъщност е ниска ниската заплата на българския учител. Като част от новото поколение, веднага чуквам в Гугъл „учителската заплата". Още първият резултат е статия от вестник „24 часа" с дата 26.06.2014, която говори за увеличение на заплатите с няколко процента на българските учители. В нея пише: „Младши учител, учител, педагогически съветник, ресурсен учител и възпитател ще получават стартова заплата не по-ниска от 530 лв., старши учител и старши възпитател - 555 лв., главен учител и главен възпитател - 590 лв., помощник-директор - 630 лв., а директор на училища, детски градини и обслужващи звена - 680 лв.".
При такива цифри човек започва да си мисли, че трудът им граничи с безвъзмезден такъв. Възможно ли е един IT специалист да взема хиляди левове на месец, а човекът, научил го да борави със сложните кодове, да се задоволява с 530 лева месечна заплата? Решавам да се поразровя още малко за информация за приходите на учителите. Намирам статия в сайта „Варнаутре.бг", която гласи: „За представително облекло за директори средствата са увеличени от 500 лв. на 650 лв., за учители, помощник-директори и главни счетоводители от 350 лв. на 400 лв". Разбира се, това не е единственият бонус, който получават учителите. Към заплатата им влиза и бонус за началото на учебната година и допълнителна сума за материално стимулиране. И все пак, заплатата остава ниска.
Четейки тези статии, попадам на интересни коментари най-вече от учители. Един от тях ми грабва вниманието. Той е написан под статията от вестник „24 часа": „И това е поредната подигравка за българските учители. Като ще увеличавате заплатите, които реално заслужават преподавателите, ами направете го като хората. Какво са 3, 4 или там някакви си мижави проценти, колкото да им замажете очите... Щом искате качество, ще трябва и количество. Затова ще бягаме в чужбините.И докато това гаврене и простотия към учителския труд не престане, ще си гнием в тъпота и безхаберие!"
И след този коментар разбирам.
Разбирам защо младите и образовани хора се отказват от учителството. Нима учителите са толкова озверели за пари, че думите им звучат като заплахи?
Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят променя нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейството. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното.
Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получават за своя труд, но сякаш качеството остава тема табу за нашето общество.
Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях.
Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата.
И тук се сещам за този видео запис, който беше много популярен преди няколко години. Преподавателка в уважавания ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ругае свои студенти. Пред камерата на „Господари на ефира", тя обяснява, че въпросните псувни не са били предназначени за студенти, а за наблюдаващи лекция, която тя изнася. Нима това оправдание е достойно за преподавател, в което и да било учебно заведение?
Тъжната истина е, че този случай не е прецедент. Често попадам на статии за неуважително и невъзпитано поведение на ученик или студент, но не се дава гласност на другата страна от конфликта - дали поведението на преподавателя е присъщо за позицията му.
Никога няма да забравя класната ми в началното училище.
В час по роден край две момченца от ромски произход решиха да пуснат песен на Азис от телефоните си. Те станаха и започнаха да ма'ат кючек под ритмите на „Напипай го". Всички очаквахме любимата ни класна да им се скара, да ги изпрати при директора, но интересното беше, че тя не го направи. Напротив, стана и заигра с тях. Ех, каква картинка!
И сега ще ме попитате според мен какво трябва да се промени в образователната ни система и конкретно спрямо учителите. Не, че разбирам много, никой не се е интересувал от моето мнение по този въпрос до сега...
Наскоро четох статия за организацията „Заедно в час". Мисията на „Заедно в час" е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество.
Е, отговорих ви, това е правилното бъдеще.
Високо образовани млади хора, които са готови да споделят своя опит, да разбират и да мотивират. Да не се страхуват да внесат новости в скърцащата училищна институция. Те ще приемат учителската професия не като занаят, а като призвание. Защо не се правят анкети сред студенти и ученици? Защо никой не ни пита какво искаме да се промени в нашето обучение? Ами освен да ми пожелаете успешно влизане в университета друго не остана.
Направо се чудя откъде да започна. Първо, прав си, че никой не пита учениците какво трябва да се промени, със сигурност имате мнение, в което трябва да се вслушат. Второ, уважението не е by default, то наистина трябва да се заслужи и е взаимно. Не може само едната страна да уважава другата, но при тези отношения, учениците трябва да дадат шанс на учителя си да заслужи уважението им, което означава те първи да подходят уважително, като един вид кредит към него/нея. И, ако учителят е наистина такъв по призвание, той/тя няма начин да не заслужи уважението на учениците си. Относно заплатите: Никой в днешно време не иска да работи за малко пари, дори и много да обича работата си. Да, ще кажете, че заплатите на учителите не са малки, при положение, че работят половин ден. Само че първо, когато се върнат вкъщи доста от тях продължават да работят - проверяват контролни или съчинения, което също е работа. Второ, липсата на дисциплина у учениците поради политиката "парите следват ученика" е страшно демотивираща за учителите. Трето, никой родител не се замисля, че учителите отговарят за здравето и живота на децата им, докато са в училище. Това е голяма отговорност. И четвърто, не може да се сравняват учители и лекари по заплащане. Да, и двете са призвания, а не професии, но лекарите са далеч по-добре заплатени. Най-лошото за учителите не е толкова заплащането в крайна сметка, най-лошото е липсата на уважение към тях в обществото и мнението, че ако някой иска да бъде учител и е влязъл в университета да учи за това, не става за друго. И докато децата чуват вкъщи от родителите си "Тя, даскалицата на мене ли ще ми разправя" и подобни изказвания, това отношение няма да се промени. И професията няма да е никога привлекателна за никого, ни за млади, ни за стари. Ама иначе всички имат претенции към учителите и много държат да има кой да им учи децата качествено. Някак трудно се получава. Иначе, успех, Мартине, с каквото и да се захванеш. Радвам се, че си седнал да напишеш тези свои размисли, защото е хубаво, че ти пука.
Ами хубаво е,когато някой непредубеден стигне до истината за учителите. Когато видя,че една статия за учителите започва с проблема за заплащането и спирам да чета. Никой не казва колко неграмотни излизат на улицата. Тази мантра,че работели следобед вече е смешна и от там идва неуважението на обществото. Половината от учителите спят между 14 и 15 часа. Малки са им заплатите,за което няма да споря,но самите учители забравят някои неща. Първо, 56 дни платен годишен отпуск. Кой получава 2.5 месеца заплата без да работи? Второ, допълнителните плащания през годината. 450 лв. за национални празници и началото на учебната година,като и деференцирано плащане,което е около 400 лв. Трето, 350 лв. за представително облекло. СБКО по около 300 лв. на година. Да приемем,че на края на годината няма спестени средства за 13 заплата. При средна брутна работна заплата в нашето училище 800 лв. и допълнителни плащания през годината около 1200 лв., ако разделим на отработените дне през годината да не се окаже,че учителите ще имат да връщат. ТАКА ЧЕ, МИЛИ ДАСКАЛИ, СПРЕТЕ ДА МРЪНКАТЕ ПОСТОЯННО ЗА ПАРИ!
#шщд & manuela gerenova От подобни коментари си личи, че не сте учители и нямате идея какво е да се работи като учител. Винаги в подобен случай казвам, че всички, които разсъждават като вас, трябва да се изредят да изкарат само 1! ден в клас и после ще говорим. Ще говорим и за заплати, и за отпуски, и бас държа, че ще мислите по малко по-различен начин. Така леко по-толерантно. Само 6 часа ви стигат в соу, в клас от 26+ ученика. Общо взето без значение на възрастта. Ей това реалити ще го гледам с огромно удоволствие!
http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/naj-gotinijat-uchitel-javor-nikiforov.html
Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях. Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата. Абсолютно вярно!!!!!
до pixie Аз не работя с деца,но пък работя с учители. Няма друго такова съсловие. За 15 г. имам достатъчно добре изградено мнение,така че аз съм си изяснил за себе си нещата. Твоята гледна точка,най-вероятно е противоположна,но всеки си има право на мнение.
Има учители и Учители.
Ключовата дума за всяка човешка дейност е „мотивация“. А хората се мотивират от две неща: пари и слава. По мое време, учителите също не се отличаваха с високи заплати, но: първо – идеалите бяха различни и второ – разликата между горна и долна граница на доходите беше различна. Учителите се чувстваха горди, че служат на някаква кауза, „за родину, за Сталину“. С други думи, когато зарязахме малоумния идеал на светлото бъдеше на социализма и го заменихме с материалистичния идеал на чистия капитализъм, обществото загуби не само образованието, здравеопазването и другите държавни институции, а ценностната си система. Защото сега само доходът определя самочувствието на индивида и затова нископлатените, но обществено полезни професии загубиха своята привлекателност. Работата в полза на обществото се оценява, като проява на глупост, а извършващите я - за заблудени идиоти. Капитализъм баце, к‘во да пра‘йш: "Човек с пари е личност, човек без пари е лайно." А одвъд океана, в най-капиталистическата страна на света, учителите също не вземат кой знае какви заплати, но там си имат национален идеал, знамето се вее от всяка къща, национализма се пропагандира от всяка холивудска продукция и служителите на обществото се ползват с уважението на хората, защото хората уважават държавата си. А сега се сетете, къде е ролята на притежаваните от задокеански милиардери родни медии и финансираните от същите милиардери НПО автори, които бълват ежедневно антибългарски статии и може да ви се „отвори прозирката“, защо институциите в страната ни са на този хал… Всичко друго са следствия на тази политика. ПП: Младеж, благодаря ти за статията, хубаво е човек да види и твоята гледна точка.
Galina, доста злобничко. Все учителите са виновни, пък без тях май не може, а? Училището трябва да научи децата да учат. За другото, те са отговорни. Аристотел преди доста години е казал, че това, което човек научава завинаги и трайно, го научава сам. Въпросът е да знаеш как. И да имаш желание. За първото учителят може да ти помогне, за второто няма как. Ако не искаш да научиш английски, и Кралицата лично да дойде да ти преподава, няма да го научиш.
"преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме." Ако екзистенциалните въпроси, плановете за развитието и мечтите са сгъчкани в тези два не дълги периоди от време - преди заспиване, приспивайки се и под душа, вероятността да бъдат решени правилно, намалява драстично. Мислене трябва - продължително и задълбочено. Без него, нищо не става.
pixie Напълно съм съгласен, само че учителите днес не изграждат навика за трудолюбие, а те учат как да си изкараш оценката. ( Разбира се, не слагам всички учители под общ знаменател )
И още нещо. Не можем да обвиняваме само училището за невежеството си. Да, има много неща, които не се учат в училище, но са полезни. Ако искаш да ги научиш, никой не може да те спре, ще намериш начин, особено ако си научен как да търсиш. Човек не може да знае всичко. И се учи до живот.
Greener, навикът за трудолюбие се гради и вкъщи. Ако детето ти не върши нищо вкъщи, как ще го накараш да се размърда за училище?
pixie, След като и тази роля на учителя, която изтъкнахте, омаловажавате тогава каква остава неговата задача в крайна сметка? Да си предаде урока ?
Greener, не омаловажавам нито една задача на учителя. Но не съм съгласна, че учителите трябва да са отговорни за всички пропуски в обучението и възпитанието на децата. Учителят трябва да вдъхновява, да помага, да насърчава, да възпитава, да бъде пример. И много учители го правят, много не го правят. Но децата са продукт както на учителите, така и на родителите си, а и на средата, в която живеят. Усилията трябва да са общи, а не да се противопоставяме едни на други. На кого ще вярва детето, ако трябва да избере страна? То трябва да знае, че може да учи и от родителите си, и от учителите си, че може да получи съвет и помощ и от двете страни, защото и двете страни го подкрепят и се грижат за него. И двете страни трябва да са коректив, но не една на друга, а на детските пропуски и грешки. Затова сме възрастни, за да вземаме адекватни решения и да насочваме децата. Това, разбира се, е идеалният вариант. За съжаление, в много случаи и поради много фактори, тази комуникация в този ефективен вид, се среща много рядко.