Напрежението, което се натрупва под повърхността между европейските демокрации и международните финансови пазар, няма изгледи да утихне скоро и никой не може да предвиди последиците от него.
Пазарите говорят на своя безкомпромисен език. Те заплашват да затегнат кранчето на европейските заеми. Без заети пари или ценни книжа, ще бъде почти невъзможно Съюзът да поддържа жизнения стандарт, благоденствието и социалните придобивки на гражданите си. С тях е дефиниран начинът на функциониране на европейските общества от края на Втората световна война насам.
Всъщност, пазарите местят парите към Изтока, където хората са свикнали с по-ниския стандарт на живот и демокрацията функционира по различен начин.
Финансовите пазари искат от Южна Европа по-мащабни промени, отколкото страните в региона биха могли да предприемат. Никой народ не е готов да приеме мащабна и всеобхватна промяна в начина си на живот - и то към по-лошо - без да отвърне на това с неизбежното за ситуацията остро неодобрение.
Политически управляем преход
Европейският елит, разположен предимно в Брюксел и Берлин, вярваше, че преходът към една по-конкурентноспособна и икономически стабилна Европа е политически управляем процес. Това важи само за някои северноевропейски държави, които демонстрират добро разбиране на концепцията за "обществения договор" и по-голяма стабилност, когато са изправени пред предизвикателствата.
В случая с Гърция, но също така и при Италия, реформите и резките съкращения в разходите не бяха толкова лесни за преглъщане и съответно не протекоха безпроблемно. В тези държави финансовата дисциплина пробужда инстинктите за реагиране срещу всичко, което цели да разтърси статуквото, а освен това и засилва анархистките тенденции в обществото.
Прекъсването на порочния кръг
Как можем да избягаме от порочния кръг? Невъзможно е да се каже. Кризата задълбочи и разшири и без това големите културни и политически различия, които разделят европейските нации. А сега изглежда и че финансовите пазари въобще не са готови да съобразят исканията си и да отстъпят.
Рискът от това Европа да навлезе в продължителен период на нестабилност и икономически затруднения става все по-обозрим, докато пазарите продължават да покачват изискванията си, а определени граждани гласуват за политици като италианеца Бепе Грило.
Границите и силата на демокрацията безспорно ще бъдат подложени на тежки изпитания, макар и европейската демокрация често да изглежда като куха институция, потъпквана от задкулисните действия на политиците - факт, отричан от тези, които подкрепят Силвио Берлускони днес, когато само преди няколко месеца го описваха като олицетворение на корупцията и кризата.
Демокрация означава народовластие.Пазар означава господство на парите. Ако властта принадлежи на народа,това означава,че парите трябва да служат на народа.Но ако властта принадлежи на пазара,народът трябва да служи на парите.А това означава пълно и обратимо взаимно отрицание! Нещо,което доктор Желев не можа да проумее и до днес! Иначе щеше поне да замълчи!
А добър ден. ЕС е само на хартия, на тонове безсмислена хартия ив главите на брюкселските чиновници, и в тлъстите им портфейли. За всички останали такова нещо като ЕС няма. Та то е невъзможно в собствената си държава да пробиеш от монополи и тонове задушаващи закони, та какво остава за друга държава от същия тоя корпоративен ЕС....
Европа е съюз преди всичко на ценности. Както за нас е непосилно да променим манталитета на ромите, така и за северноевропейците е непосилно да променят манталитета на южноевропейците. Въпроса е дали ще проумеем, че не става да се спасяваме поединично при положение, че има държави, които са по-големи от Европа или ще трябва неродени поколения, десетилетия по-късно да се борят за място под слънцето. Защото както поради липса на сговор сме паднали под турско, сега това ни чака в европейски мащаб, ако не се освестим. ....и май-май ние ставаме предмостието на китайци, руснаци и турци.
Нарочно ли забравяме,че днешният Европейски съюз е създаден като EUROPEAN COMMUNITY?
На всички, сметам, ни стана ясно дето на Юг от Алпите живеят хедонистични скотове, потомци на чобани и прочие содомити……….” Aз бих казал, че на юг от Алпите живеят хора, които обичат истински живота,обичат да имат свободно време, за да общуват със себеподобните си. Бил съм на север от Алпите, в Австрия, Брегенц, ами там в 19 часа джан-джун няма, всички си стоят в къщи и гледат телевизия. Не можеш да видиш едно заведение с масички по тротоарите. Ама какво да ви разправям. Ако живота е само да бачкаш и да гледаш телевизия, не си заслужава да живее човек.