Драги ми софийски Шофьоре, защо караш по този селски начин?
Бил съм в Западна Европа, бил съм и в Индия, но подобен "стил" на каране, смея да кажа, вирее само по нашите ширини. Най-вече - в София.
Как бърза софиянецът, когато отива на работа и когато се връща оттам? Като за последно. От това кой страда? Другите шофьори и най-вече - пешеходците.
Бих могъл да си представя защо човек ще бърза да се прибере вкъщи - чака го жена на легло/има дете, което иска да види/куче, което да разходи/115 инчов LCD телевизор, който да позяпа.
Ама за работа защо бързаш? По улиците хвърчиш, а после цял ден дремеш на бюрото и пиеш кафета, за да останеш буден. Шефът със сигурност не иска да закъснаваш дори и 5 минути, но не можеш ли да тръгнеш малко по-рано за работа, вместо да бичиш газ до дупка?
Интересно ми е и друго - германецът защо не кара по този начин? Ще кажеш - в Германия имат хубави пътища, без дупки, регулацията на светофарите им е адекватна... и сигурно ще бъдеш прав. Но защо, аджеба, германецът и в два през нощта спира на пешеходна пътека, а българинът не може да го направи и в два по обед?
Ами индиецът? Той хубави пътища само сънува, там трафикът е пет пъти по-интензивен от нашия, а за светофарите важи максимата „или хубаво, или нищо". Но щом човек сложи крак на пътя, той вече е цар!
Да погледнем нещата и от страната на врага-пешеходец.
Драги ми шофьоре, да приемем, че по някакви странни стечения на обстоятелствата и ти си се превърнал в пешеходец. В случай, че пресичаш на светофар, ти си трижди благословен - вероятността да те премажат/ударят е сведена до минимум, с изключение на случаите, в които някой гъзар е решил да пробва новата джипка. Шансовите ти за оцеляване, обаче, намаляват наполовина, ако в този момент на светофара има пернишки Golf-аджия, който иска да се „дърпа" с въпросния гъзар.
Ако, обаче, ти се наложи да пресечеш пътя по пешеходна пътека - жална ти майка. „Колегите" шофьори ще се опитат да си го изкарат на теб за световната финансова криза, последната загуба на любимия отбор, постоянно растящата цена на кашкавала и т. н.
Много често шофьорът дори ще ускори, в случай, че някой нещастен минувач е решил да се прави на мъж и е тръгнал уверено по зебрата. В 80% от случаите, нещастникът ще се свие и ще бяга панически към бордюра, от който е тръгнал. В 15% от тях, пешеходецът ще бъде достатъчно смел да притича пред автомобила и тогава шофьорът ще трябва да натисне спирачка и ... о, Богове, върху клетия минувач ще се изсипе справедливия гняв на водача на МПС под формата на псувни, които, ако ги чуе, и най-върлият сръбски селяк би се изчервил като гимназистка след първа целувка.
В последните 5% от случаите, пресичащите биха се радвали, ако линейката е достатъчно бърза...
А какво да кажем за смелчагите, тръгнали да пресичат оживена улица на място, което не е маркирано за пресичане - тях кучета ги яли... нищо не може да ги спаси от трафика. Същото важи и за колоездачите, майките с деца, хората в инвалидни колички и прочие. А уж „На кръстовищата пешеходни пътеки (очертани или не) са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. " Да, бе, да!
Умишлено оставям частния случай, познат като площад „Света Неделя", извън анализа. Там куцо, кьораво и сакато се надпреварва да пресича на червено пред колите, дори и с риск да се озове върху нечий преден капак. Връщат си го пешеходците, това е!
С две думи - когато съм зад волана, мразя пешеходците. Когато се придвижвам пеша, мразя шофьорите.
Е, къде е светлият лъч в ситуацията, ще попиташ, драги ми Шофьоре. Точно в това, че по-лошо не може да бъде, ще ти отговоря аз!
Именно защото си заобиколен от лоши шофьори, още ДНЕС можеш да се погрижиш за това ЕДИН пешеходец да достигне невредим до другата страна (на тротоара, не на живота), вместо да го оставиш на произвола на колата зад теб. Дебело подчертавам - ЕДИН! Утре пък можеш да се погрижиш за двама, вдруги ден - за трима и така нататък.. След една година...
Драги ми Шофьоре, моля те, само не ми минавай с номера - ама жените/мъжете/старците, ТЕ карат еди как си.. Не те, а ти. Точно ти можеш да направиш промяната! Следващия път, когато видиш човек да пресича, просто поеми отговорност и се погрижи за него.
Искрено твой, колега - шофьор
