Здравко Здравков е главен архитект и ръководител на направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община от май 2016 г. и е сред основните двигатели за промяна на столицата.
В интервю за Webcafe.bg той коментира какви са предизвикателствата пред визията на София - от високите сгради, през регулирането на рекламата по търговските обекти, както и защо "луксозен квартал" е остаряло понятие.
Г-н Здравков, предложихте промени в Наредбата за рекламната дейност, които ще намалят рекламата по витрини и фасади в София. Има ли силна опозиция срещу промените от страна на бизнеса и на търговците?
Интересно е, че възраженията се фокусират върху няколко основни теми. Първо е срокът за поставяне на рекламните елементи в града. Предложихме намаляване от 10 на 5 години. Тези елементи са метални, обикновено са грундирани и боядисани – никой от тях не е изработен от висококачествени материали. В повечето случаи след изтичане на един петгодишен срок те корозират и стават в изключително лошо състояние. Това е едното възражение.
Другото, което в момента ескалира, това са LED дисплеите. По отношение на безопасността, технологията и тук изпревари законодателството, защото цените на LED дисплеите падат, има цялостни елементи, които вече се превърнаха в едни огромни телевизори-билбордове. От гледна точка на безопасността, когато вие се движите покрай такъв телевизор с 60 или 80 км/ч , едно такова отвличане на вниманието може да ви коства живота. Говорили сме с представители на КАТ това нещо покрай главни булеварди да бъде забранено. Правилото, което въведохме, е да има послание от 8 секунди като стационарно изображение, което да остане. Има желание целият град да се превърне в едни анимирани дисплеи… Моето убеждение е, че водещият критерии при разполагане на тези дисплеи трябва да е безопасността.
Третата тема, по която се възразява, е брандирането. Лично мое мнение е, че когато имате един търговски обект, възможността, която сме дали, до 20 процента за реклама по фасадата, е добра. Защото тези 20 процента ви дават възможност, ако сте застрахователно дружество и сте представител на няколко търговски бранда, да ги изпишете. В крайна сметка не е съвсем консервативно. Но когато слагате едни огромни надписи „ОТСТЪПКА“ или рекламирате определен търговски продукт, нека рекламата е в рамките на самия търговски обект.
Търговски обекти в София с изцяло брандирани витрини днес. Снимка: Webcafe.bg
Другото, което е - имахме много тежка среща със собствениците на заведения по булевард „Витоша“. Категорично нежелание за въвеждане на правила. Убеден съм, че правилата трябва да бъдат еднакви за всички, за да можем да се чувстваме спокойни. Защото когато се налага да взимаме решения по целесъобразност - дали съм аз, дали е друг колега главен архитект, или колегата преди мен - се създава едно усещане, че когато ви изпратя при някой да ви направи проект и след като бъде одобрен този проект, ви се дава едно безкрайно право да стоите в градското пространство.
Искам да въведа правила и това, което правим в наредбата, е въвеждането на нов регламент за това как да изглеждат летните градини, който ще бъде приет от Общинския съвет. Ясни правила по отношение на височините на параваните, изискванията, начин на поставяне на реклама върху покритията, да не се допускат твърди покрития, да не се превръщат тези зимни градини в едни допълнителни обеми към помещенията, защото това се явява едно допълнително пристрояване.
В крайна сметка мисля, че ще намерим разумния диалог и ще стигнем до това, че ако искаме София да заприлича на модерен европейски град, той трябва да има своите правила. Защото когато тези правила са приети от Общинския съвет, ще бъде много лесно да дойдете при мен или да си отворите на компютъра правилата и да знаете, че това е разрешено, за да няма възможност вече за пазарлъци дали с мен, дали с някой друг от администрацията или по-високо от моето ниво.
Според Вас ще минат ли промените през Общинския съвет?
Аз виждам воля в Общинския съвет, защото тази наредба, въпреки рестрикциите, е свързана с посока спазване на част от мерките на „Геел архитекти“ (бел. ред. екипът на датския архитект Ян Геел, който изготви доклад за градската среда в София и препоръки за нейното подобряване) и намаляване на тази визуална комуникация.
Анализът, който направихме с колегите, показа, че рекламата е основно по „Тодор Александров“, „Черни връх“, „България“, „Цариградско шосе“ и Околовръстен път. Има епизодични по останалите булеварди. Рекламата се е концентрирала там, където Общината е инвестирала публични средства. И тъй като няма механизъм - при изработването на предната наредба е имало изискване за събиране на такса от страна на Общината, когато разполагате рекламни съоръжения в частни имоти – тази такса е отпаднала.
Желанието ни е да създадем такъв механизъм, че постепенно да разредим рекламните елементи. Т.е. да равнопоставим Община и частни имоти, но чрез увеличаване на разстоянията. Изтича ви договорът за 10 години, след това вече се съобразявате с новата ситуация.
Как ще коментирате казуса с наказателното производство срещу Вас и след това с прекратяването му във връзка със строежа на 44-етажен небостъргач в квартал "Стрелбище”?
Искам да кажа, че вече бях два пъти административно санкциониран. Едната глоба беше от хиляда лева, другата от 13 хиляди. Всъщност налагането на тези административни глоби е вследствие на неизпълнение на едно съдебно решение*, което ни вкарва в сложен административен и законов казус спрямо волята на Общинския съвет този терен да бъде част от зелената система на града.
И много ми е любопитно как като вече един път съм санкциониран в ситуацията на неизпълнение на съдебното решение с два административни акта тръгва и наказателно производство? Радвам се, че прокуратурата е преценила, че по това неизпълнение вече административно съм глобен. Все пак като главен архитект на Столична община апелирам и съм убеден, че волята и върховенството на закона трябва да се спазва.
Но тази ситуация е изключително деликатна, защото съдебното решение към 2016 г. ме задължава да издам един искан административен акт, който от друга страна ще даде възможност да се застроява тази градинка, която Общинският съвет към 2009-а е решил да отреди в режим на "локален парк и градина".
Т.е. волята към 2009-а е била там да не се застроява нищо - да бъде градинка. В същото време по искане от 2007-а да се направи там една 44-етажна сграда и след поредица съдебни решения, стигнахме дотам през 2016 г. Върховният съд да каже „Г-н главен архитект, издайте искания акт“.
Тоест, „издайте акта без да направите необходимия анализ как този акт следва да бъде издаден“. За да бъде издаден един административен акт, той минава през поредица проучвания. Самото административно производство трябва да бъде проучено дали съответства на правила и норми като отстояние, изисквания за подземна инфраструктура, наличие на озеленяване, дали е изработен върху кадастрална карта, правоспобността на лицата, които изготвят плана – поредица от изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за застрояване на Столична община.
И в един момента аз трябва едва ли не да пренебрегна целия този процес на издаване на административния акт, да си затворя очите, и да издам искания акт и то в 14-дневен срок. След което аз попадам в хипотеза на неизпълняване на съдебно решение. И глобата от 13 хиляди лева е една моментна снимка към ноември месец 2017 г. Само че минаха още шест месеца и това искане за налагане на наказателна мярка е меко казано странно, защото ние започнахме по инициатива на г-жа Фандъкова и председателя на Столичния общински съвет (СОС) по-миналата седмица преговори с НИКМИ. Защото единственият вариант за излизане от ситуацията е намиране на адекватно решение.
Както се реши проблемът с 139-то училище, половината от което беше продадена. Имаше огромен обществен отпор, пое се ангажимент от Общински съвет и сега в момента се решава казусът. По подобен начин би могъл да се реши и този проблем, но само ако и двете страни са на масата за преговори.
Преговори може би ще се проведат, но до какво би трябвало да доведат те?
По-миналата седмица започнахме разговори и имаше такава среща с г-н Милчо Благоев от НИКМИ. Очаквам да намерим реално, адекватно решение. Да съпоставим техните искания срещу подобен общински терен. Като аз ви уверявам, че не разполагаме с една огромна банка терени, затова трябва много деликатно да видим претенцията, която имат инвеститорите от НИКМИ, и онова, което може да им бъде предложено.
Но това е един изключително сложен процес, в който трябва да участват и двете страни, да има една проява на добронамереност.
Между другото в момента отново сме поискали нищожност на съдебното решение. В ситуация сме на съдебен спор, защото те бяха изключени от цялостния план на „Стрелбище“ като план-извадка, междувременно планът за Стрелбище изпревари техния план и се оказа, че планът не може да бъде процедиран като извадка след като цялото вече е одобрено, и СОС отмени производство по одобряване на извадката. И там сме в съдебно производство. В такова сме и по отношение на самото допускане на плана, така че сме в няколко производства с тях.
Да останем на темата за високите сгради в столицата. Ясно е, че София ще има своите зони за небостъргачи. Кога ще стане ясно къде точно ще се намират те и кои са обсъжданите варианти?
Мисля, че зоните трябва да бъдат дефинирани с изменението на Общия устройствен план, и добре, че законодателят прие тази конструкция - че определянето на зоните трябва да стане не с текстовата част на закона, а да се даде с графичната.
Досега се намирахме в една ситуация, в която в смесените многофункционални зони липсваха всякакви възможни регламенти за застрояване и точковите, пунктовите сгради започнаха да се появяват като инициатива в целия град.
Разбира се, в южните райони, там, където е обезпечено с инженерна инфраструктура, съответно и цените на имотите са по-скъпи. Но знаете за високите сгради върху бившите индустриални зони... Аз бях изправен в ситуация да взимам решение изцяло по целесъобразност. Защото когато се създават тези формални ъглови сгради, в които се въвежда българския патент „сграда небостъргач на два калкана“ - защото вие, когато имате два калкана в ъгловия имот не спазвате плътност и интензивност и нямате параметрите и за височина - започнаха да се появяват в града тези пунктови сгради, които пречеха изцяло и създаваха един хаос в общия силует.
Смятам, че София трябва да намери своето място за високите сгради, но това място с времето започна да се формира около Интер експо център, там където има метро, има големи терени, обезпечено е с транспортни връзки. Това е едно от добрите места за високи сгради.
Другото място, което бяхме предложили първоначално е в западно направление, там където смятаме да продължим метрото – от метростанция „Люлин“ до Околовръстния път, и да се изгради големият буфер (бел. ред. за паркиране на автомобили, след което шофьорите им да се прехвърлят на метрото), за да може да се развие тази територия като едно западно сити.
Моето лично мнение е, че те (бел. ред. високите сгради) нямат място в центъра на София. За съжаление, допуснати са няколко грешки, които дават възможност за такива сгради. Но както всички, така и ние трябва да си преболедуваме тези болести.
Желанието да се строи нависоко е добро, защото в тези сгради се концентрират голям брой обитатели, но те създават огромен проблем с натоварванията, с транспортния достъп, с правилното функционално разпределяне на една такава сграда. В модерното градоустройствено мислене както се търси смесената многофункционалност в самия град, така се търси смесената многофункционалност в самата сграда.
Защото когато имате една сграда, която е изцяло жилищна или изцяло офисна, тя не може да функционира 24 часа и създавате ударно натоварване на входовете и изходите в определени часове. При съвременните сгради се търси смесване на функциите, което да даде възможност тази сграда да функционира изцяло 24 часа.
И неслучайно поставеният на първо място проект за реконструкция на кулата „Мон Парнас“ в Париж от 2017-та предвижда една такава смесена многофункционалност чрез създаването на масов достъп на трите нива.
Т.е. на партерното ниво; след 40 метър, където се прави една обществена библиотека и една голяма тераса; и на последния етаж, където над съществуващия ресторант се прави една покривна градина. Търси се масов достъп на сградата, за да се осигури едно нормално функциониране. Тя не функционира изцяло като жилищна, изцяло като офисна или изцяло като хотел.
Проектът за реконструкция на кулата "Мон Парнас":
Съвременните теории в развитието на кулите са подобни на теориите, които са свързани с развитието на градовете – трябва да се намери правилната многофункционалност.
Освен че София трябва да намери механизмите да определи местата на големите сгради, трябва да намери начина, по който се създава тази многофункционалност в зоните за високи сгради.
Защото има вече редица примери - в последното градоустройствено изложение от пролетта на миналата година в Париж основната тенденция, която се дава в развитието на „Дефанс“, е да се вкарват жилищни сгради. (бел. ред. „Дефанс” е основен бизнес район, част от западните предградия на Париж. Кварталът е дом на 72 стъклени и стоманени сгради, 18 от който са небостъргачи. Той е най-големият бизнес квартал в Европа с площ от 560 декара.)
Установено е, че „Дефанс“ се изпразва след 19 ч. Кафенетата работят единствено между 12 и 2, т.е. територията започва да се маргинализира. Нощно време е опасно да се минава от там. Колкото и прекрасна да е модерната архитектура, когато там няма хора, когато не се чувствате спокоен и наблюдаван, това пространство започва да се маргинализира.
Квартал "Дефанс" в Париж. Снимка: Getty
Така че пред София стоят много задачи. Първо, да намерим механизма за създаване на тази многофункционалност в бъдещите зони за високо застрояване. Защото имаме порочната практиката, която следва трендовете, които имаме в пазарната икономика – в момента се търси жилищно строителство, ударно ще правим жилищни сгради. При предния бум на строителството ударно се търсеха търговски и офис площи. И се стигна до парадокса, че примерно в местността Къро (район „Младост”) или тази зона, която е заключена около The Mall, там при анализа се оказа, че работят 20 хиляди души. Живеят 2000 души. Какво се случва с тези 20 хиляди души в организма на града? Те тръгват да паразитират из целия град и създават един паразитен трафик. Същото е и когато не сте направили подходящия микс от функции в една територия.
Подобно нещо се случва и в една сграда. Вкарвате в една жилищна сграда, примерно, 200 обитатели. Сутрин те напускат сградата - естествено, повечето са с лични автомобили, защото нивата на моторизация в София са едни от най-високите в Европа. Представяте си какво се случва при 200 души на входно-изходната рампа. Били сте в събота и неделя на рампите на някои от големите молове, знаете какви опашки има. Това е нещо, което трябва да бъде избегнато.
Темата е много деликатна. Високо строителство – да, но да намерим и правилния микс от функции в сградите, за да не умират след определен час. И другото - да не създадем един софийски „Дефанс“, който да създава паразитен трафик, при който сутрин 10 000 души да отидат да работят в бъдещето сити, което се намира около Интер експо център, и вечер тези хора да тръгнат в посока „Люлин“. Това сити постепенно ще започне да се обезличава.
В модерни предградия, в които има изцяло високи сгради, събота и неделя е кошмарно, няма жив човек. И колкото и да е прекрасна средата – с фонтани, с градинки – вие не се чувствате комфортно.
Неслучайно поканих екипа на проф. Ян Геел с книгата му „Градове за хората“. Идеята е да се обърне тенденцията в мисленето за градовете. Винаги да се търси човешкия мащаб. Хората обикновено търсят да живеят в сгради, които са до 5 етажа. Колкото и да е модерно и да обичаме да гледаме от високо, човек се чувства максимално добре, когато е до петия етаж. Препоръките, които Ян Геел даде за развитие на София, са точно в тази насока.
Това може ли да залегне в закона и законово да се наложи на инвеститора как да подобри функционалността на сградата?
С екипа на “Визия за София” в момента изготвяме анализ на функционалността в града. Правим проучваме по отношение на функционалността в трите аспекта – сферите на обитаване, производство и забавление.
Много интересен анализ беше направен и от екипа на проф. Геел, който показа, че в Центъра почти липсват малки деца. Което, от друга страна, е нормално за големите европейски градове, защото цените на недвижими имоти в големите центрове са високи. Младите семейства в детеродна възраст не могат да си позволят цени на имотите от 2000 евро и търсят жилища по периферията. Да, обаче жилищата по периферията не са винаги обезпечени с детски градини и училища. И отново това води до един паразитен трафик.
Такъв анализ до момента не е правен за града и искам да установим къде са проблемите, за да мислим вече законови механизми как да ги решим. Взели сме много добри примери, миналата седмица бяхме с председателя на комисията по архитектура Силвия Христова в Копенхаген – има работещи механизми, след като се установи зонирането в града, да се намери стимул как да се вкара един достатъчно голям търговски обект, или нещо, което да увлича хора от квартала да намерят своето обитаване. Или да се приоритизира в следващите години, примерно, в местността Къро да се изградят жилища за 5000 домакинства. Да се изгради една детска градина и училище. Тогава вие примерно бихте живяли и работили на едно място. Хубаво е, че това нещо може да се овладее поне в новите територии.
В тази зона, където е бившето НПЗ „Хладилника“, между „Люба Величкова“, „Филип Кутев“, „Черни връх“ и Борисова градина/Зоопарка, в това каре започнахме анализ още в ранна фаза, преди да е започнало голямото строителство. Оказа се, че бъдещите обитатели на този триъгълник ще бъдат около 12 000 души. Анализирахме необходимостта от офисни площи, търговски площи, места за детски градини, защото вече имаме достатъчно натрупани грешки от неправилно градоустройствено планиране.
В градоустройственото планиране във времето, в което аз го учих, се гледаше на града в мащаб 1:1000, което за човешки поглед е все едно да го наблюдавате от хеликоптер. Без да се анализира функционалното зониране, без да се установят късите пешеходни и велосипедни връзки, без да се установят желанията на бъдещите обитатели по отношение на елементарни неща – връзки с парка, организация и зониране, обикновено се получават грешките, които се получиха при всичките южни квартали. И сега сме изправени пред протести.
Кои квартали в София се очертават като луксозни в момента?
Ще срещнете у мен едно неразбиране за луксозните квартали, защото считам, че това е остаряло мислене в градоустройството. Създаването на луксозни квартали противоречи на модерното градоустройствено мислене, защото създаването на т.нар. модерни гета е обратно на нормалната градоустройствена логика.
А има ли стремеж в хората да си купуват или строят имот в даден квартал, защото този квартал е „модерен“ или „луксозен“?
Луксозността на тези квартали с времето създава едно усещане у хората за защитеност. Което се оказва, че създава поколение, непригодно да живее в обществото. Това е процес, който вече е наблюдаван в модерните европейски държави и е преболедуван.
За съжаление, и този цикъл на болест трябва да си го извървим. Ето Копенхаген - там социалната политика е подобна на тази във Франция. Търси се миксът от социални жилища да бъде интегриран в цялостния градски организъм. Т.е. да има както разнородни обитатели, така и разнородни сгради.
Модерните комплекси създават един затворен начин на обитаване, който напомня на някой латиноамерикански град – ние се затваряме, за да може като се капсулираме зад дебелата ограда всичко да ни е спокойно, да можем да си пуснем детето и това усещане за сигурност на нашето дете в един момент ще му изиграе лоша шега, когато стане на 18 години и отиде в реалния живот.
Обратна е градоустройствената логика в модерните европейски градове. Там се търси смесване както на хора от различни категории, така и от различни типове жилища. Трябва и този процес да минем, за да установим, че създаването на тези т.нар. луксозни гета е една грешка.
Отивате и живеете луксозно, в същото време вие сте абсолютно изолирани от останалия живот. Тези пространства обикновено са по периферията, липсата на социален живот е ясна, там се отива само да се спи, в повечето случаи няма обекти за обществено обслужване. В повечето случаи те са свързани с наличието на два автомобила в семейството, защото вие от луксозния комплекс трябва да слезете в града, където живеят останалите обитатели, с които не искате да си комуникирате – да слезете да работите и да живеете, или да се забавлявате. И създаването на подобен тип квартали е нещо, което вече се отрича в модерното градоустройство.
Един по-страничен въпрос, свързан с тротоарните настилки из столицата. Защо се избягва асфалтирането им в София?
Моето мнение е, че асфалтът е чудесен материал, може би просто не сме дорасли да го поставяме правилно, защото асфалтът като материал е особено пластичен. Много по-лесно е върху един асфалтов тротоар да поставите една спирка на градския транспорт, лесно е да направите възстановяването в зоната на перфорациите, много по-лесно се правят наклоните в контактните зони с кръстовищата.
Виена и Париж неслучайно са избрали асфалтовите тротоари и само в историческия център са оставили гранитните настилки. В модерните градове се предпочита асфалт. И то заради тези предимства.
Ремонт на асфалтов тротоар във Франция. Снимка: Webcafe.bg
Наредбата за градската среда ще работи ли в тази насока?
Не знам дали в София ще бъде възприето асфалтът да бъде традиционна настилка, но най-малкото ще отидем до унифициране на един или два вида настилки. Защото само в пространството около „Александър Невски“ аз си направих труда да ги преброя - като тръгнах от „Дома на Москва” по посока на часовниковата стрелка, преброих 25 вида настилки. Като тръгнем от лесидренски камък, през гранит, през базалтови плочи, през унипаваж – там каквато технология е имало във времето, всеки е дал своя дан в площада.
Какви са другите големи предизвикателства пред облика на София?
За мен немалка задача е да оправим историческия център, защото сградите паметници на културата са в много лошо състояние. Състезанието със собствениците с налагане на санкции очевидно не работи. Намирането на механизъм за поощряване на тези собственици да инвестират частни средства в тези сгради също е много важен момент. Разполагането и унифицирането на видовете настилки, улично обзавеждане, лампи – това ще е огромно предизвикателство. Това са такива фундаментални стъпки, които се правят за създаването на правила.
Естествено, ние не желаем да подредим София и да я направим казарма, да изглежда по един и същ начин като тръгнем от „Люлин“ до „Младост“. Въпросът е, че системата от регламенти ще даде възможност историческият център да добие своя облик. „Младост“, „Люлин“, районите да придобият свой характерен вид. Защото тази смесица и от материали, да не говорим за санирането, климатиците – това са неща, които, ако бъдат оправени, градът ще изглежда много по-човешки.
Правим кампания за премахване на кабели... Ами ние се намираме в 21 век, а продължаваме да премахваме кабели. Сега в момента имаме желание да инвестираме в улица „Малко Търново“, която свързва „Дондуков“ с площад „Александър Батенберг“. Изпратил съм колегите от Общинския строителен контрол... има напречно висящи кабели! Ние се намираме в една ситуация, в която се борим с елементи, които са толкова несвойствени за европейски държави от началото на 21-век. Но тази битка ще си я проведем докрай, включително за подреждане на публичните пространства.
Другата голяма тема и голямото ми желание е да видя свързани пешеходни пространства. Площад „Света Неделя“, свързан през улица „Съборна“ до Градската градина. Така че да можете да тръгнете от Градската градина и да стигнете до площад „България“ пред НДК по една изцяло пешеходна зона.
Имаме огромни амбиции по спазване на мерките на „Геел архитекти“ за развитие на София като пешеходен град. Задачите са доста сериозни и мащабни, но от ден на ден София ще става по-добре и ще има по-човешко лице.
Нивата ни на моторизация чисто статистически са тези, които Скандинавските държави са достигнали през 70-те години. Т.е. ако ние не се поучим от добрите примери как да се борим с тези проблеми на моторизация... Естествено, че няма да станем Копенхаген заради различния климат и геометрия, няма да достигнем до дял на велосипедния транспорт до над 40 процента, но ако успеем да подобрим начина на пешеходното придвижване и качим повече хора на масовия градски транспорт – това ще е огромен успех.
* Става дума за решение на Върховния административен съд от края на 2016 г., с което главният архитект Здравков е задължен да одобри исканата от фирмата НИКМИ процедура за подробен устройствен план. Тя ще позволи високо строителство в спорния парцел в кв. „Стрелбище”. Фирмата иска да построи 44-етажна сграда върху парцела. От 2009-а обаче с решение на Столичния общински съвет мястото е предвидено за част от зелената система на града – т.е. парк.
