Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Събирач на ценности

Тя никога не си е следвала призванието Снимка: Getty Images
Тя никога не си е следвала призванието

Голям дебат се случва по телевизиите напследък - дали децата задължително да  изучават религия в училище. Църквата крещи - ние трябва да върнем ценностите на децата ни. Тоест, Църквата се  самообявява за  Събирач на ценности.

И си казвам - звучи добре, че някой все пак иска да говори за важните неща във време, в което под плазмата на телевизорите ни се продават съдби и прахосмукачки срещу SMS или обаждане по телефона.

Само че после се сещам как последния път, когато влязох в църквата - "Свети Дух" се казваше - служителите вътре си говореха на висок глас.

Една нетърпелива женица побърза да изгаси свещите още преди да си довършил наум пожеланието. Виждаш как твоите пламъчета или тези на човека до теб изгасват в тенекиената кофа под свещника. "Нищо" си казваш. Опитваш да се съсредоточиш, да отблъснеш фученето на хора и коли отвън и безумното бързане на света за някъде. "Спрете! Искам да сляза!" - си мислиш. Не можеш да се концентрираш, защото служителите на църквата са свикнали с храма. И си приказват. На висок глас.

Освен това като си мисля за Събирача на ценности - Църквата, се сещам за друго. Пред блока ми преди месеци се беше появила голяма метална кутия с надпис - "ЗА ДРЕХИ". Добра инициатива. Не знам чия. Не и на Църквата.

Удобно беше - на път за работа хвърляш панталоните, които така и никога не са ти трябвали, а винаги са били нужни на някой друг. Събираха се дрехи в  тази кутия горе-долу 5 месеца. После някой разби кутията. После кутията изчезна. Напълно безследно.

Сега нито има кутия, нито има Църква, която да събира дрехи за бедните. Църква, която да храни хората. Да им обяснява, че понякога живеенето е трудна работа, ама има надежда. Да им напомня, че има любов. Нали апостол Павел е казал - "Щом любов нямам, нищо не съм".

Обаче кой ти го слуша апостол Павел. Има много синоди и много скандални концерти за отменяне. Има много имоти за разделяне. Няма време за бедни и болни. Всъщност, май Църквата е събирач на нещо друго. Ценностите не са толкова интересни.

Така че защо изобщо се обсъжда този кух въпрос - да има ли вероучение в училище. Религия и сега се учи. При по-големите ученици. Като част от курса по философия. Като продължение на Етиката. Учи се за юдаизъм, христянство, ислям, будизъм, индуизъм и други. Учи се за свещените книги.

Аз лично още си пазя учебника по етика. И не ми е липсвала Църквата в училище. Не защото я смятам за излишна институция. А защото не си е вършила работата. Което по логиката на Калвин означава, че не си е следвала призванието. А това отнема авторитета й.

Все пак, на никого не дължим уважение и власт по навик. Дори на църквата. Най-вече на Църквата.

Поне засега.

Най-четените