Наближават евроизбори и реших, че е редно да имам някакви изисквания към евродепутата, за когото ще гласувам. Кампанията още не е започнала, но извън партийните предпочитания, реших да поставя един въпрос, който според мен е важен. Подчертавам „според мен", защото най-вероятно съм в малцинство.
Въпросът е „подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация, т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всички европейци, и какво бихте направили, за да се реализира".
Защо това е важно? По много причини. От гледна точка на България най-важната е, че това ще означава електронен подпис в нашите лични карти, дори никое правителство да не прояви нужната мисъл, за да го направи - просто ще дойде „отгоре".
От гледна точка на ЕС е важно, защото ще е стъпка в решаването на проблема с бюрокрацията - а той е сериозен. Особено ще е полезно за граждани, които често сменят държавата, в която се намират - дали по работа, дали живеят в пограничен район, дали просто заради туризъм.
Обща електронна идентификация ще означава по-лесна синхронизация на процедури, по-лесен достъп на гражданите до услуги в други държави, по-малко документи, които трябва да представиш или получиш, за да работиш в друга държава.
За България конкретно електронният подпис в личната карта ще осмисли и ускори електронното правителство, а то (според мен) е твърде важно и наложително, за да се намали корупцията и да се увеличи ефективността на държавния апарат.
А не е ли електронната идентификация на няколкостотин милиона души прелюдия към една антиутопия? Не че не може да бъде, но по-скоро няма да бъде - технологичната реализация, предпазваща личността от следене, съществува и може да бъде използвана. Т.е. засега поне можем да сме спокойни, че това не е „слагане на чип в мозъка", а просто важно улеснение, което никой не може да използва неправомерно, дори да иска.
Тъй като това е въпрос, който излиза извън нашата страна, направих малък сайт, представящ накратко идеята, нейните предимства и начин за реализация.
Надявам се да се окаже, че и други европейци биха подкрепили идеята. Все пак, за да е по-обединена Европа, е нужно да е обединена и технологично и административно.
* - автор на блога http://blog.bozho.net
Не се съмнявам, че един ден всеки човешки индивид ще разполага с универсален идентификатор, чрез който не само ще може еднозначно да потвърждава самоличността си за всякакви цели, а и да предоставя различни други данни за себе си. Само че това ще стане след много десетилетия, дори столетия. Ако дотогава не направим някоя глупост, та да се самоунищожим, де... Не може да стане по-бързо не заради техническа ограниченост. Напротив, много е възможно всички нужни за това технологии вече да са в лабораториите и до 10-20 години да станат масово достъпни. Основната бариера пред внедряването на универсален персонален идентификатор е изключително от морално-етично естество. Докато злоупотребата с лична информация не стане абсолютно табу В ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА на човека (и то без значение на социокултурен профил, убеждения, религиозни вярвания и т.н.), масовото прилагане на подобни идентификатори е недопустимо. Ако пък някой се опита да го наложи принудително или да го направи безалтернативно, това задължително трябва да предизвика революция. Ама не „нежна“ или „цветна“, а от най-грубите. Да злоупотребиш с личната информация на друг човек трябва да стане толкова немислимо, колкото е за монахиня да извърши предумишлено убийство. Едва тогава можем да си приказваме за глобални системи за пълна и универсална идентификация. Въобще не споменавам очевидния факт, че на днешната система за упражняване на власт в света не само не може да се вярва, а точно обратното – има всички основания тя да се подозира като най-крупният потенциален извършител на злоупотреби. Докато тази морално-етична проблематика не се изчисти, въвеждането на универсални идентификатори (дори с ограничен обхват на информацията) може да съществува САМО КАТО НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОПЦИЯ. Със задължителни възможности за opt-out във всеки момент и при всякакви обстоятелства. Освен това, всяко утвърждаване на нови, по-всеобхватни и/или по-подробни идентификатори трябва да се съпровожда от втвърдяване на санкциите за злоупотреба с лични данни, без значение кой е злоупотребилият – както и от осезаемо повишаване на експедитивността и ефективността на правораздаването по подобни казуси. Разбира се, стандартният цифров подпис в рамките на ЕС е нещо частично, доста по-скромно като обхват от това, за което става дума по-горе. И разбира се, че ще опрости и улесни много неща. Колкото и полезни и улесняващи системи за идентификация да се внедряват обаче, отделният индивид ВИНАГИ трябва да разполага с възможността ДА СЪЩЕСТВУВА ИЗВЪН ТЯХ. Осигуряването на такава гаранция трябва да бъде приоритет номер едно. Поне на сегашния етап на развитие на цивилизацията и обществените отношения, това е conditio sine qua non.