Сълзи се стичат по измъчените бузи на Елена Бокану, когато запалва свещ и я поставя на гроба до хризантемите, оставени от друг почитател. Предмет на нейната почит е Николае Чаушеску - комунистическият диктатор, когото повечето румънци свързват с глад, държавна параноя, заразени със СПИН сиропиталища и хронично спиране на тока.
Хляб и топло в замяна на подчинение
Днес, когато новата членка на ЕС се бори с икономическата криза и разрастващата се пропаст между богатите и бедните, все повече хора си спомнят не лошите последни години от режима на Чаушеску, а по-ранни времена, когато държавата осигуряваше основните нужди на хората - в замяна на подчинение.
"Ти ни даде домове, ти ни даде газ за отопление", казва Бокану, 72-годишна бивша чистачка, която в момента оцелява с еквивалента на 70 долара. "Сега сме бедни като кучета". Такъв открит израз на възхищение от Чаушеску е рядък. Но с нарастването на икономическите трудности проучванията показват, че много румънци поглеждат с носталгия назад към стабилността, осигурявана от комунистическия режим.
Изследване от септември на Центъра за проучване на мнението и пазара показва, че около половината от анкетираните - 49% (с допустима грешка от 2.9 процента) казват, че животът по време на комунизма е бил по-добър от сега.
В контраст с това, сондаж на Румънския институт за маркетинг и проучвания, направен през 2005 г. на фона на оптимизма, свързан с предстоящото присъединяване към ЕС, показва, че 64 на сто от анкетираните смятат, че страната върви в правилната посока в условията на пазарна демокрация.
И в България я има...
Носталгията по миналото е разпространена и в съседна България, която се присъедини към ЕС заедно с Румъния през 2007 г. и също е в дълбока икономическа криза: проучване на "Пю рисърч сентър" за 2009 и 2010 г. показва, че само 52 на сто одобряват промяната към демокрация в сравнение със 76% през 1991 г., две години след падането на комунизма.
Фрустрацията на Румъния по отношение на демокрацията драматично излезе на преден план миналия месец, когато един мъж се хвърли от 7 метра височина от балкона на заседателната зала в парламента.
Скокът на Адриан Собару, излъчен в цял свят, беше акт на протест срещу намаляването на държавните помощи за болния му от аутизъм син. Това докосна струната на много румънци, които видяха в този акт символ на несправедливостите на постокомунистическото общество.
"Боли ни от това, че се превърнахме просто в цифри", заяви Собару, телевизионен инженер, за телевизия Антена скоро, след като беше изписан от болницата, където беше лекуван от фрактури и други наранявания.
Носталгията по комунизма трудно се забелязва в по-богатите квартали в центъра на Букурещ, където повече от две десетилетия на главоломни усилия да бъде настигнат Запада превърнаха столицата в трудноразличима от проспериращите западни градове.
Букурещ беше най-мрачната столица...
Букурещ през последните години на Чаушеску беше най-мрачната столица в Съветския блок. Рушащ се, мъждукащо осветен метрополис, той беше населен от трескави маси, редящи се на опашки по мрачните зимни улици за храна с купони и страхуващи се да се оплачат, защото съседът може да е информатор на полицията или тайните служби.
Днес неонови светлини пулсират над витрини, предлагащи дизайнерски стоки, деликатеси, луксозни ваканции, ексклузивни недвижими имоти и други удоволствия. Ресторантите предлагат асортимент от кебап до френски киш. Лъскави германски седани, след които преди няколко години всички щяха да обръщат глава, минават незабелязани от тълпите пазаруващи.
В тази част на града комунизъм е лоша дума. "Беше истински затвор", казва Михай Поп, продавач на орнаментни стъкла. "При капитализма си свободен да правиш каквото искаш - ако искаш правиш пари, ако не искаш - не правиш".
Малкият кръг в по-голям, където промяна няма
Но дори и най-процъфтяващите райони са осеяни с десетки недовършени сгради, изоставени от фалирали предприемачи. А малкият вътрешен кръг на просперитета е заобиколен от райони на 3-милионния град, които не са се променили много спрямо рухващата нищета от ерата на Чаушеску.
Протестите, които събраха десетки хиляди през последните месеци, отразяват дълбоко недоволство от икономическата криза в страната, която тласна Румъния към ръба на банкрута преди две години.
Спасителната програма, ръководена от МВФ, позволи на правителството да плаща заплати и пенсии. Но строгите условия доведоха до непопулярни мерки за затягане на коланите: заплатите в държавния сектор бяха намалени; данък добавена стойност беше увеличен до 24% - едно от най-високите нива в ЕС; субсидиите за отопление, помощите за безработица, майчинство и обезщетенията за инвалидност бяха орязани.
Икономиката продължава да затъва след 7.1-процентния срив през 2009 г., макар и с по-бавни темпове. При средна месечна заплата от 325 евро, повечето хора тук могат да гледат моделите на Прада и чантите на Луи Вюитон само по витрините по "Каля Викторией".
Не е капитализъм, защото няма средна класа
"Това не е капитализъм, в капиталистическите страни има средна класа", казва Марчела Попа, мениджър на квартален магазин. Обществото тук, казва тя, е разделено на малко малцинство от богати хора и мнозинство на обедняващата ниска класа. Попа, също като другите, помни дните, когато всички са се радвали на сигурна работа, държавни жилища и субсидирани от правителството ваканции на Черно море.
"Съжалявам за падането на комунизма - не заради мен, но защото виждам колко много страдат моите деца и внуци", казва 68-годишният пенсиониран механик Симон Берар. "Имахме сигурна работа и прилични заплати по време на комунизма. Имахме достатъчно храна и годишно ходехме на почивка с децата".
Това не е първото възраждане на носталгията по комунизма.
Десетилетие след падането на комунизма през 1989 г., 61% от участвалите в проучване казват, че стандартът им на живот е бил по-висок по времето на Чаушеску. По онова време обаче Румъния преминаваше през икономически срив, по-лош и от сегашния, и имаше повече живи хора, които помнеха добрите времена на комунизма.
Често срещана идея в тази богата на конспиративни теории страна е подозрението, че румънската революция от 1989 г. е била "открадната" - че комунистите и тайната полиция Секуритате продължават да управляват, като първо са организирали надигането срещу Чаушеску, а после са поели контрола зад кулисите.
"През 1990 г. мислех, че ще има истинска, честна конкуренция, че хората, които работят най-много и най-добре ще успеят, като в американската мечта", казва архитект Валентина Лупан. "Когато разбрах, че мошениците, бившите служители на Секуритате и крадците станаха най-богатите хора и управляват Румъния, загубих надежда, не за себе си, а за моите деца".
Копнежът за Герой
Нерешителността на правителството обединява копнежа за герой в една страна, която традиционно търси нереалистично велики лидери - било средновековният Влад, който победи турците, било Чаушеску, който надделя над Кремъл, за да извоюва известна автономия в рамките на съветския блок.
Този копнеж се отразява и в наскорошния успех на "Автобиографията на Николае Чаушеску", силно съчувствен биографичен филм, прожектиран пред пълна зала в кинокомплекс в центъра на града.
Валентин Чаушеску, запаленият по книгите син на бившия диктатор, твърди, че не се интересува от политика, но отбелязва промяна в националното настроение. "Хората започнаха да идват при мен и да ми казват: защо не се кандидатираш за президент?", казва той...
