Властта обича да се меси в икономиката, и основно на думи да защитава малкия от големия, потребителите от некачествени храни, избирателите - от високи сметки за ток и т.н.
Още Румен Овчаров като министър на икономиката се грижеше цената на розите да е достъпна за 8-ми март, бившият земеделски министър Мирослав Найденов се разпореждаше по Коледа да има евтини продукти в магазините, а по Великден яйцата и агнешкото да не поскъпват.
Кабинетът "Орешарски" дойде на власт с обещанията на БСП "да върне България на хората". Първият опит бе за връщане на тютюнопушенето в заведенията, за да се помогне на „малкия" бизнес - хотелиерите, ресторантьорите и производителите на тютюн, и на малкия човек - клиентът с цигара в уста.
Сега властта е на път да обърне с хастара навън цял един сектор - чрез промени в Закона за защита на конкуренцията се предвижда преобразуване на взаимоотношенията между търговци и доставчици, или по друг начин казано става дума за конфликта между българските производители и търговските вериги.
Спорът там е ясен - веригите натискат производителите за ниски цени и големи търговски отстъпки, а който може оцелява - което не означава непременно, че това са най-добрите. От друга страна веригите осигуряват дистрибуция и пазар, който българските производители не могат да си позволят сами. И едните плащат данъци и осигуряват работни места, и другите го правят. Държавата не може да си позволи да е пристрастна в този спор, а само трезво да регулира.
Популизмът обаче винаги взима връх, особено като може да се нареди рамо до рамо с „хляба" и с „българското". Друг е въпросът, че хлябът е стока също като природния газ и няма смисъл да му се придава сантиментална стойност.