Едновремешните трепети в кандидат-студентската кампания не са това, което бяха - днес всеки може да се дореди до някакво място на студентската скамейка.
За пръв път от години във висшето образование има добра новина и тя не е, че на картата се е пръкнал нов университет. Данните за свръхприема на студенти във висшите училища показват първи признаци на дисциплина - и броят на нарушителите намалява, и броят на приетите над позволеното. За съжаление обаче тази количествена крачка назад не означава непременно качествена стъпка напред, както би било редно. Защото дисциплината в случая не произтича от стремеж за по-качествено обучение или гузна съвест, а е резултат от външни на системата фактори.
В последните няколко години демографският срив се усеща най-осезаемо във висшите училища, тъй като на ред да застанат на "стената на плача" дойдоха випуските от годините с най-ниска раждаемост. От друга страна, ежегодното увеличение на приема очевидно достигна тавана си - в момента не просто всеки с тройка на матурата може да стане студент. Студент може да стане дори двойкаджия без диплома, ако в рамките на годината положи успешно матурите си.
Обективно - колко още може да падне един университет, за да запълни обявените си места?
Ако приемем, че в този стихиен растеж настава ледена епоха, то колко може да ни радва да си останем на сегашното статукво?
Една от особеностите на родния образователен пазар е, че качеството на обучение е твърде относителна величина, а традицията на рейтингите е твърде млада. Друга особеност е, че у нас висшите училища предлагат два типа услуга - качествено обучение или купуване на диплома срещу манкиране на дейност в продължение на съответния брой години.
В последните десетина години развитието на немалка част от вузовете пое във втората посока. Разбира се, никой не е вкаран насила в аудиториите - щом има търсене, нека има и съответното предлагане. В случая с образованието обаче не небето е пределът, а капацитетът на съответния университет - едно от малкото налични количествени показатели във висшето образование у нас. Капацитетът не е имагинерна стойност - той определя колко студенти може да поеме едно висше училище в зависимост от материалната си база и наличния брой преподаватели.
Ако си представите, че в една стая има физическо пространство за един професор и 100 студенти, то преди 5 години имаше вузове, които в същата стая вкарваха един преподавател и 1700 студенти.
Очевидно е, че качеството на обучение в тази стая драматично пада. И вече можем да говорим за
обикновена покупко-продажба на дипломи, а не за образование.
Нищо чудно, че после работодателите се оплакват, че получават некадърни кадри, които тепърва трябва да обучават в А и Б на съответната специалност от дипломата.
Разбира се, ако проблемът беше просто въпрос на материална база, той нямаше да е толкова остър и с такива гигантски последици. По-сериозният проблем е, че професорите също са дефицитни - повечето от тях след тези лекции трябва да продължат "просветителската си мисия" с маратонски обиколки на други студенти и други университети.
Лекотата, с която се предлагат дипломи, мултиплицира проблема с "летящите" професори. Но вместо да ограничи явлението, за да върне фокуса върху качеството, законодателят е благословил академичното номадство със закон и така всеки професор може да се води съвсем легално на две работни места и да се брои за акредитацията на две висши училища.
Така колкото повече се увеличават студентите, толкова повече намаляват преподавателите. И се увеличават стахановците, които работят на повече от едно място - с 30% само за една година. В първото училище един такъв усърден професор се води на 8-часов работен ден, а в другото - на 4 часа. Коментарът доколко този хабилитиран преподавател е ефективен на второто си работно място, особено ако то е в друг град, е излишен.
Очевидно той е твърде дребнав за широко скроения манталитет на народните избраници. Това обаче води до абсурдната статистика, според която през първия семестър на учебната 2010/2011 г. 42 професори по право (от общо 91 хабилитирани за страната) работят средно на 2.5 трудови договори и крепят акредитацията на юридическите факултети в страната. Интересно какво качество предлага висше училище, в което на договор са 47 лектори, но за 25 от тях това е второто работно място. И колко качествено е обучението в същия този колеж, ако в него вместо 100 студенти се обучават 140?
Въпросът е какво ще се случи с подобни професори и подобни студенти? Едва ли нещо съществено по-добро. Опитите на малкото на брой университети, които играят "честната игра", няма да са достатъчни, за да се гарантира, че срещу цената на висшето образование стои качествено обучение.
Докато пазарът не изхвърли частните печатници на дипломи, а държавата не посегне на излишните държавни университети, най-добрите на всеки випуск ще продължат да бягат в чужбина, а България ще си стои в гетото на висшето образование - с много "висшисти" и малко специалисти.
"... Въпросът е какво ще се случи с подобни професори и подобни студенти?..." Отговорът ми - ще направят по-големи пачки!
Скоро едва ли ще има промяна, защото ВУЗовете поемат за 5-6 години младежите, не малка част от които биха стояли без препитание, ако не са студенти,т.е. скрита безработица е това.
За нищо не стават БГ-висшистите, имам предвид в професионално отношение. От тези университети излизат със сбъркано виждане, погрешни знания и нереалистични очаквания за това, което ги чака в реалната работа. Бъдещето е в самостоятелното учене и покриването на сертификати на водещите в дадената област. Сертификатите имат много по-голяма тежест от образованието, като в същото време са много по-евтини и не ти губят 3-4-5 години от живота. В цял свят знаят какви са сертификатите на Циско, Оракъл, Майкрософт и т.н , но надали някой извън БГ знае какво е СУ, ТУ да не говорим за пернишкия ПА/УТКА!
Поблема не е само във ВУЗовете. Проблема е и в студентите. Едва ли преди десетина години хората са искали да станат студенти за да "изживеят 4-те или 5-те най-велики години в живота си - свързани не с образование и обучение , а с купони , алкохол, наркотици и секс . Говоря от името на туко що завършващ студент и виждам нещата около мен. На повечето от връстниците ми (да не говорим за по-малките от мен) ама хич не им се учи и образова. Живее им се. Като че ли до сега са били вързани хаха. Та висшето образование тук ще се промени в момента ,в който и възприятията за него се променят.
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от8-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк, било чрез коментар във форум, e-mail , Skype или разговор, и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: http://signup.wazzub.info/?lrRef=5e63e7a8
ПАК ЛИ?!?! Този сайт става все по-разнообразен и откъм вълнения, и откъм мнения. За нивото на образование никому не са виновни качеството на обучение, дискотеките, инет зависимостта, АСТА, Kindle или недотам ерудираните като г-жите Автори тук. Дето само вкарват добрите дечица в лошия път. Мискини.
Абе, ако на човек не му се учи университета няма да го научи, но може да му помогне да намери пътя. Нещо май света е във фаза на бързо-остатусяване - всяка жаба дига лапа да я подковат със знания, но накрая само мухи фаща. Не се обиждайте, но вече гледам скептично на дипломи като трябва да се търсят хора. Тоя, който знае не му е до това - той си говори за предмета ... Тия дни един от младите ми колеги, които още следват донесе учебници и ги погледнах само за да отворя уста и да не мога нищо да кажа - преведни явно от руски с нещо, което се справя много по-зле от Google, предметът е американска технология (защо ще са руски учебниците обяснява само идеята да се гепне нещо наготово без авторски права, май). Изреченията вътре са такива, че не можеш да им фанеш смисъла от полупревода на който са подложени нещастните думи. Технологията остареличка и не е от тези с класическа образователна стойност, пък и обяснението е на принципа "така се прави" ... абе губене на време...
Може би визираш някои определени заведения... На мен като химик(орг. синтез) в ХТМУ съвсем не ми липсваха дисциплини като тех. чертане, психология, програмиране... Така и не станах "човекът-проект", но е в това въпроса... Какво по-дяволите да прави инженер-химик в държава, в която се търсят мениджъри с китайски? В едно със сигурност си прав! Емигрирах.
По-малко мениджмънт и бизнес и повече технически и научни специалисти ни трябват. Иначе ше си продължаваме да бъдем нищо и никакви консуматори на ЕС и китайски стоки.
Като отдавна завършил студент и живеещ в т.нар. чужбина, вкл. учил там, мога да кажа, че стига човек да е целенасочен, би могъл да постига високи резултати като специалист в държавата Булгаристан. Точно това се и опитвах, но масата студенти действително е чака-рака, щракане с пръсти и дрънкане 'ти кога ше живееш, уе'...Трагедия! Целият ни манталитет е такъв и постигаме успех едва в момента, в който се откъснем от дърпащата ни назад среда Нека не се занимаваме с мениджърите с китайски - те имат своето място, както и останалите икономисти, счетоводители, търговци, инженерното образование не е всичко - в държавата Булгаристан има страшно много инженери, които никога не са работили по специалността си За какво ли им е?! Срещнах 50-годишна жена във времето в Булгаристан, когато бях началник-смяна, а тя бе сътрудник в охранителна фирма с инженерно образование. И какво направи тя - посъветва ме да се оженя, вместо да гледам да взема поредна вълна изпити в чужди висши училища А не е ли вярно, че порочният модел се възпроизвежда - днес не завършваш уни-то, нямаш висока квалификация, после работиш нископлатена работа, създаваш семейство 'от скромен произход', после кръга се повтаря...