Когато преди почти четири седмици лидерът на социалистите изтърси онази прочута фраза за дълбокия вътрешен катарзис на Пеевски, ние всички взехме на подбив нелепата формулировка, а някои дори я схванаха като висше нахалство.
Катарзисът е нравствен преход, не аргументация за назначение. И със сигурност проявата му е в по-смирена форма от гаргантюисткия апетит за власт. Отказвайки да приемем абсурда, ние пропуснахме да зададем логичния въпрос на Станишев: щом кандидатът му за висок държавен пост е претърпял духовно очистване, това потвърждава ли съмнението, че преди е бил нечист? И след като очевидно е така - какво е правил този човек в политиката, преди да бъде напуснат от злото?
Всъщност въпросът е не само риторичен, ами направо излишен. Политиката е материална сфера, не духовна; тя е вместилище на физическото и следователно нейните представители нямат основания да се съобразяват с метафизиката. Добро и лошо тук са относителни категории, нещо повече - според професионалния политик е ненужно да се мисли в тях.
Нравствеността е отстранена за сметка на утилитарното и доколкото изобщо съществуват духовни ценности, те са по-скоро носени от отделни индивиди, не от цялото. Пък и тези индивиди рядко достигат до висшите етажи на управлението и обикновено са считани са неадаптивни глупци. Затова традиционно се са мисли за политиката като за нечиста дейност, мръсна работа.
Ето как споменатият катарзис е странен, чужд за нея термин; той комбинира несъвместимости - скромността и смирението на духовно пречистения с лакомията и арогантността на бездуховния.
Позволяваме си да коментираме тази очевидност, защото всъщност в нея се крие причината за тоталното неразбиране между носителите на властта и протестиращите. Първите непрекъснато апелират за разум. Те са свикнали, че всичко може да се договори; няма непоколебими позиции, нито вечни ценности в името на политическото оцеляване.
Намекват ни, че алтернативата не е по-различна от тях (на което не можем да не им отдадем право). Този букет от аргументи често притеснява протестоскептиците; "Стой зло, че без теб по-зло" е отровна логика, която те кара да се примириш, че все едно зло ще трябва да остане.
Духовното обаче, за разлика от материалното, не подлежи на договаряне. Няма как да обещаеш, че ще си малко по-нравствен отпреди, защото ако беше способен на това, нямаше да се налага да те принуждават да бъдеш. Ето защо и никой не повярва на мотива за катарзиса. Добър опит, Станишев, но с много лош пример.
Протестиращите не са безумци, те също умеят да разсъждават и съвсем не са лишени от притеснения за бъдещето в материалния свят на властта. Но бунтът им в момента не засяга директно този свят, не се вълнува от него. Той е на съвсем друго ниво. В известен смисъл това е проява на нерационално, дори паганско прогонване на злото с помощта на танци, шум и маскарад.
Артистичните проява на протеста под прозорците на Министерски съвет не са просто някакво оригиналничене или пък неуместен театрален пърформанс. Те се родеят директно с кукерските шествия, в които човекът не преговаря със злите духове, а ги гони надалеч. Походът, танците, свирките, тромбите, знамената, ритмичните скандирания и колоритните костюми, общата веселба на фона на голямата сериозност, комбинацията на смешното и страшното объркват властта по начина, по който традиционно кукерите стряскат злото.
Политиците, подобно на таласъмите, не могат да проумеят собствената си нечистота, защото тя е в природата им. И се чудят, защото хората не искат да се споразумеят с тях, а държат да ги прогонят, след като в някакъв план биха могли да са полезни. Злите духове са пословично инатливи. Но и на новите кукери не им липсва упоритост.
Не се заблуждавайте от фриволността на костюмите им, те са напълно сериозни в намеренията си. Върнем ли се на парарелигиозната риторика: там където катарзисът е фалшив и невъзможен, очистването на обладания трябва да стане отвън, с прастария кукерски екзорсизъм.
Бойчев, червена картуно В землянката ли си живял в последния месец? БСП защитаваше Пеевски само първия ден....а ти още продължаваш
Ми погледни в речника какво е олигарх, някакви форумни всезнайковци ли чакаш да ти отговаряме на всичко което не знаеш? А ако не ти е харесвал Борисов, що не те видяхме да си протестирал срещу него? Що търсиш някой да ти е виновен, че не е протестирал срещу нещо, което ТИ не харесваш?
Името,което даваш на децата си е много важно,то определя доста аспекти от техния живот и по-специално определя в доста голяма степен отношението на хората около вашето дете.В този ред на мисли,не мога да си представя какъв човек трябва да си,за да си кръстиш детето-Бойчо.С това партизанско или по-скоро яташко име,никак не ми е трудно да разбера,че ти плащат по 10 ст.на пост,и за да изкараш 20-30 лева доста простотии трябва да изпишеш по форуми и блогове.Ама така е Бойчо,комуниста ша та използва и експлоатира докрай,за общото благо(разбирай,своето собствено благо) .Да не забравяме,че най-голямата сган са били ятаците,ей такива като тебе.Крадат и изпяват,който си искат,ориентирай се докато е време.Ойроатлантите погнат ли те,ще умреш от глад,твойте поне щи дават по 10 стинки на пост,е ще ти го слагат по няколко пъти на ден анално,но все пак ще се чувстваш може би полезен по някакъв свой си начин.........Ако смяташ да имаш деца в близкото бъдеще моля ти се,избери им нормално име...........ааааааа......и забравих да ти кажа,чи си голям ПАЛЯЧО.....
Бойче, ти си интелектуално и духовно ампутиран, мой човек.
Има хора, които наистина изпълняват задача, но голямото болшинство просто е увлечено в т.нар. "протест". Тук ще се отклоня и ще кажа - въпрос дали предпочитам Бойко или Сергей е тотално тъп и манипулативен. Аз, че имам други предпочитания ясно, но ако трябва да избирам между двамата такъв въпрос псотавя и неявното условие за перманентност. Е, никой от двамата не бива да остав дълго на власт. Говоря за Сергей, защото Орешарски има неговия мандат и без Станишев няма да издържи и час. Както и да е, без да се шегувам, тия протести могат да докарат нещо по-гадно и от двамата и това не е "стой зло та ...", а съвсем ясно мое разбиране. Аз съм достатъчно дърт, за да съм видял с очите си протестите от миналия век и да съм участвал в тях активно. Знам какво липсва в сегашния - креативната нотка. Красивите и умни не само, че нямат идея какво искат, но дори партиите, които се опитват да се закачат започват да звучат парадоксално (да - дори и ДСБ) в опита си да паснат на вълната. Резултатът на такъв протест може да бъде само един - победа за най-дейните опотюонисти и с непренебрежим шанс някои злобари. Преди години освен протестите имаше движения, партии, които поне според очакванията на протестиращите трябваше да реОРГАНИЗИРАТ обществото ни. Сега какво има? Има дърлене кой е олигарх, защото викането по червеното стана прекалено размито и не става за единствен лозунг. Има призиви за вякакви промени, но много малко желание и дори много малко търпение към обсъждане на тия промени задълбочено. Преди силите, от които се очакваше да въплътят промените независимо колко добре се провалиха поне формално запълваха тая празнина, но сега от другата страна на протеста зее празна пропаст. Ето това ме плаши, а не Бойко или Станишев. Мъдрото в момента е да се организира желание за създаване на организация (не не си бъркам думите), а за целта трябва и време и спокойствие. Тези пък, които прибързано разделят хората на русофили и русофоби (защото външните влияния в тоя хаос са важни) трябва да си дадат сметка, че след аналитично сравнение на имперски стремежи и действия на хора склонни да оставят "своя гадняр" на власт може да се окаже, че русофилията е по-малко разрушителна за демокрацията. Табу, а? Е, аз нямам табута и считам, че независимостта е най-добрия път, но точно емоционалните хвърляния наляво-надясно на народа ни я правят невъзможна. Поставете се на мястото на някой който милее за България, но гледа от страни и има капацитет за ограничено влияние - какво да направи с това? Аз нямам геополитически интереси, а интелектуални и по тая причина единственото, което се опитвам да ви кажа е, че противопоставянето не е между две страни, а между три. Независимо как ги делите тия "ние" и "те" има и друго - разума. За разгорещения разумните решения изглеждат като цинични компромиси, но ще може ли този разгорещен красив и умен човек да си спомни, че цивилизацията е компромис, е опрганизация, която да елиминира вендетата, личната смъртна връжда, саморазправата и като следствие непредвидимостта подобна на онова, което получаваме от природата без защитата на цивилизацията си? Аз съм от тази друга страна и не приемам никакви, ама никакви аргументи за лоши и добри - и "олигарсите" и "красивите и умни" рушат с поведението си цивилизацията, от която аз имам нужда.
Фрида, една част от цивилизациите, които са измислили демокрацията са измрели, докато лидерите и водещите им слоеве постепенно са се превръщали в нехаещи за цялото плазмодии - точно като тези бързоразвиващи се наши. Други пък са се самоубивали отпрекалено много демокрация давайки на "обикновения" човек да отстрани всички необикновени, докато разбере (прекалено късно), че те са му били насъщни. Няма значение кой се самозабравя, но има значение дали се държи като скот или като разумно И цивилизовано същество. Много от висшите животни, с които делим света са всъщност полу-разумни или дори малко отвъд това, но те нямат нито умението, нито културата, нито какъвто и да е друг механизъм, който да ги стимулира към съзнателно и динамично поддържане на структура, която да ги изолира от хаоса. Това го имаме само ние, а какво правим сега? Искаме да махаме, без да знаем как да държим тия дето ще махнем надалеч от власт, искаме сурови наказания, ама кой и срещу кого ще гиприлага не обсъждаме пък сме си избрали 100% парламент от такива за наказване, икаме нова Конституция ама не познаваме старата, искаме законност, но когато разберем, че законносттаизисква не емоции и пристрастия ами хладни и логични решения, които винаги не се харесват на някого - пак пищим. След като се напищим не съобразяваме, че тия дето трябва да я налагат са станали същителигльовци като нас, защото точно когато си вършат работата, както трябва са най-мразени - пак от нас. Какво правим всъщност? А другия проблем? Някога, през 90-те, протестите имаха душата на повече хора и все пак като се стигнеше до избори над половината избираха статуквото, сега, когато повечерто от тия желаещи друг начин на живот са отдавна избягали колко мислиш от българите виждат просперитета си в труд, законност, бизнес (честен) и умение да предлагаш нещо достатъчно добро, че да се продава на други? А може би повечето българи предпочитат да заложат на познаването на някого, уреждането на служба, вземането на проект и помазване от големец? Моя въпрос към протестиращите е, ако предположим, че са честни, неплатени и с поглед в бъдещето - какво правят те с тия преобладаващи като брой техни сънародници, които се страхуват от рисковете на честния живот и не знаят дори от къде да го започнат?