Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да победиш вредните навици с хитрост, а не със сила

Докладът (не?) Победимите пандемии показва стратегии за това Снимка: iStock
Докладът (не?) Победимите пандемии показва стратегии за това

Близо 13,5% от общата смъртност във възрастовата група 20-39 г. се дължат на злоупотребата с алкохол. Тютюнът убива над 8 милиона души годишно, като 1,2 милиона души са следствие на т.нар. пасивно пушене, или излагане на тютюнев дим.

Над 800 милиона души са с наднормено тегло в световен мащаб през 2022 г., като се очаква през 2025 г. цифрата да достигне 1 трилион. Хората прекарват средно по 5 часа пред лаптопите и телефоните си.

Това са данни, които вече знаете, нали?

Или поне сте чували да се коментират, колкото да се стигне до общите постулати, лозунги за съвременното поколение - "Трябва да се храним по-здравословно", "Трябва да спрем цигарите", "Трябва да намалим алкохола", "Трябва да прекарваме повече време навън и по-малко пред компютрите и телефоните".

Какво обаче се случва след монотонното повтаряне на трябва и трябва, когато цифрите покажат, че модерният начин на живот става по-пасивен и все по-пристрастен към краткосрочните удоволствия?

Статистиките не отчитат съществени промени, макар че всяка година броят на засегнатите от вредни навици като тютюнопушене, нездравословно хранене, прекомерно време пред екраните и често пиене на алкохол константно да растат нагоре.

За Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, и екипът, с който работи по проекта на (не?)Победимите пандемии, ключовият подход за овладяване на притеснителните сведения е в насочването към реалистични цели.

Тоест, да не се поставя летва пред обществото, която да не изисква тотален отказ от вредните привички на съвременните хора, а да се потърсят инструменти, които да ги контролират, така че да излезем от негативната страна на скалата и да се преместим към средните ѝ стойности.

Снимка: БТА

"Ако тези вредни навици са около нас и не можем да ги изкореним, нека да намерим методи, с които да ги регулираме, за да станем малко по-здраво общество. Урокът, който ни даде COVID, е, че повечето хора, които загубиха живота си, страдат от хронични заболявания, които не са заразни. Затова си поставихме въпросите - кои са факторите, които влошават нашето здраве и какви са вредите, които нанасят на нашето здраве", казва Гергана Паси при представянето на доклада от (не?)Победимите пандемии в БТА.

В групата за изготвяне на доклада са включени още експертите Милена Георгиева, доцент по молекулярна биология към БАН, Георги Момеков, професор по фармация и фармакология към Българското научно дружество по фармация, психологът Детелина Стаменова и макроикономистът Аркади Шарков.

Заключенията на екипа им не се разминават с това, което констатира Световната здравна организация (СЗО) - тютюнопушенето, наднорменото тегло, алкохолизмът и дългото стоене пред екраните са следващите големи пандемии, към които се отнасяме доста небрежно, независимо че резултатите от изследванията ни говорят, че трябва да погледнем на тях сериозно.

Една от причините да махаме с лека ръка при всяко излагане на данни за риска от вредните навици са т.нар. местни легенди и слухове. Или с други думи, споделянето на истории за познати, които са палели цигара от цигара или всяка вечер са пиели по две големи ракии, а са доживели до 100 години.

Само че малко хора си дават сметка, че личните ни впечатления и спомени нямат значение, защото никой от нас не познава 100 000 души, за да направи глобална представителна извадка. И със сигурност не познава милиони и милиарди, за да даде точен ориентир относно риска от един или друг навик.

Снимка: БТА

Например при цигарите, с които малко или много сме свикнали, защото са дежурна компания на всяко социално събиране, е лесно да си кажем, че не сме срещали отблизо човек, който да се е разболял от рак на белия дроб вследствие на пушене, за сметка на десетките ни други познати, чието здраве е засегнато само от дрезгава кашлица.

Проучванията обаче говорят друго. Според доклад на Световната здравна организация средната смъртност в България в резултат на тютюнопушене се е повишила през 2019 г., достигайки 328 души на 100 000 души население.

За сравнение за територията на Европейския съюз (ЕС) за същия период смъртността е 176 души на 100 000 души население.

А резултатите за повишаването на смъртността и влошаване на здравето на българите не са изолиран остров. Те засягат пряко и икономиката, удряйки всеки един от нас по джоба, понеже повече хора на легло означават повече разходи за здравни услуги и по-малко работоспособно население, което да генерира приходи.

Тръгвайки от становището на екипа, стоящ зад доклада (не?)Победимите пандемии, изходът от тази ситуация не е в заклеймяването на тютюна, тъй като за активните пушачи тя е крайна и труднопостижима мярка.

Вместо това експертите препоръчват заместване на конвенционалните цигари с тютюневи изделия като електронни цигари, нагреваеми тютюневи изделия, никотинови изделия за орална употреба. При тях е доказано, че отделят по-малко вредни вещества за разлика от обикновените цигари, в чийто дим има около 7000 токсични компонента.

На принципа, че няма как да си поставяме условия като никакви цигари, алкохол, интернет или вредни храни, експертите, изготвили доклада (не?)Победимите пандемии казват, че могат да се направят дребни промени, които няма да изолират конкретни продукти от масовата търговия, но ще направят така, че да сме по-внимателни, когато ги купуваме.

Например сладките лакомства може да не се поставят до касите на супермаркетите, на нивото на детските очи, може да поставяме ограничения за време на мобилните приложения, които ползваме, може да следим по колко пием и може да пушим така, че да не вредим на хората около себе си.

Обединението на здравното министерство с обществото и бизнеса тук е от голямо значение, но ефектът от него ще е видим, като ни помогне в бъдеще по-рядко да си говорим за пандемии.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените