Аз по едно време разправях как е разумно да се гласува сега за Доган и ако не бяха толкова хора, пълни с предразсъдъци и пияни по едноходовото мислене именно ние, българите, можеше да използваме т.нар. турска партия за наша изгода.
Без Доган официално начело това е невъзможно - вариантът отпада, но идеята (вече абстрактна) си остава забавна. Повечето хора у нас страдат от самонасажданата заблуда, че политиците предлагат някакви стоки и ние избираме - т.е. че има някаква взаимна полза. Като във всяка екосистема сме взаимно зависими, разбира се, но у нас политическите сили са деградирали напълно до грижа за собственото оцеляване и това на скритите си притежатели.
Постоянното разместване на пластове води до пълна деидеологизация и посвещение на съществуването им на търговски обмен между заинтересовани и предлагащи, само че клиентите не сме ние, а шепа едри потребители и неизбежните нови фигури, зараждащи се покрай политическите размествания. Всичко останало е театър в политическия живот, включително и национализмът, включително и малцинствената партия.
Такива процеси има навсякъде, но при нас бяха подкрепени от намерението (не ми се извърта езикът да го нарека план) на върхушките от социализма да мутират държавата, така че да останат водещи и въобще in control. Това доведе до крайности, доведе дори до там, че изпълнителите на редица замисли някак си се оказаха с повече власт, отколкото който и да е от сивите кардинали е имал намерение да им даде...
Би трябвало да сте забелязали всичко това, ако не сте, значи сте останали пушечно месо - статисти, бутани за жълти стотинки да проявяват ту емоции, ту убеденост в неща, които за тези, що ги организират, са просто пореден ход в използването ни в ролята на средство за пазарене между тях. За толкова време всички планове на миналото, които за мнозина са прекалено реални, са просто минало.
Такъв е животът - средствата се превръщат в причини, изпълнителите - в поръчители, и нищо не остава просто и лесно за планиране. В крайна сметка изборите в повечето страни в света са просто традиция, наложила се във времето на по-бавните комуникации, когато фокус е бил нужен, днес това изобретение за поддържане на вътрешния мир е вече заменено от постоянната индоктринация на медиите и социалното общуване.
Ние имаме шанс, у нас изборите все още значат нещо. У нас все още изборите могат да решат кой от играчите ще има един лост или друг и това не е без значение. Това би могло да се ползва, шанс, който американецът например няма, но все пак повечето от нас предпочитат да вярват в химерите на пропагандата и да се пристискват как няма да гласуват за "рязан", как тоя ограби държавата, оня е комуниС и т.н.
Никой от тях не е това, за което се представя, единственото сигурно нещо за политиците е стремежът им да използват държавата като средство за подобряване на позициите и дори директна печалба за съответните си бенефициенти и себе си. Никой опит да се проникне в това с честност не може да успее, системата е еволюирала достатъчно, за да не го допусне по нормалния ред, а ако недоволството е прекалено силно, нищо нормално няма да може да се случи.
В тая ситуация разумно за нашите интереси - на граждани без ламтежи да бъдем владетели, олигарси и милиардери - разумно е да клатим баланса на разнообразните интереси, завързани към политическата сцена. Изкарването на светло на играчи, които предпочитат да седят в кьошето, например може да има невероятен ефект - Доган нямаше интерес да бъде съществена партия, подкрепяна предимно от българи, ако получеше много повече гласове от желаното, дори вътрешният контрол в ДПС щеше да започне да се пука по шевовете от нахъсаните да използват възможността гладници.
Имиджът на самото ДПС пред стандартния му електорат щеше да се срине заради обезсмислянето на малцинствената му насоченост... Да не продължавам - това е само малко повдигане на завесата, която сами държим пусната - просто един пример, повлиян от повода.
Давате ли си сметка в тоя случай, например, че ДПС можеше да бъде унищожено за един мандат не с рев срещу него, а с внезапна и нетърсена подкрепа? На нас ежедневно ни прилагат такива и много по-засукани номера, ако ние не започнем да отговаряме със същото, ще бъдем жертви на единствения ексклузивно ориентиран към нас продукт - фалшивите идеологии и измислени каузи.
Какво ни спира? Може би страхът, подобен на тоя, който нашия сънародник Бойко има в излишък, нежеланието да повярваме, че дори не е нужен дълбок заговор, за да ни разиграват като маймуни? Всяка власт се превръща рано или късно в самоцел, върховенството на закона е само наивен опит това да се смекчи, но и то не е измислено от гражданите, а от по-разумните политици и предприемачи, които знаят че времената се менят...
Не знам за вас, но за мен опитите да се говори в калъпи, които явно не са реалност, си е участие в заблудата и далеч няма нужда да е платено. Историята е показала, че най-добрата инициатива не идва от ламтежа за директни изгоди, а от чувстовото за шанс да се позиционираш в по-далечно бъдеще по-близо до кранчето.
