Кое е най-зловещото, което може да ви се случи през ноември и декември? Спорът "За" или "Против" Хелоуин? Неее! Да прокапе бидонът със зелето? Това е поправимо. Да съборите елхата? Няма проблем, ще я вдигнете.
Да се качите на кантара? Кофти, но ще ви мине... (евентуално).
Най-смразяващото кръвта нещо е въпросът "Къде ще сте на Нова година?".
На пръв поглед запитването е съвсем обикновено, но всъщност може да превърне най-близките ви приятели в заклети врагове и то само за няколко минути.
Причината е, че всичко започва с питане, питането преминава в спор, а спорът - в кавги. Всеки от компанията има различно мнение, на което настоява, а по-лошото е, че всеки държи да одобрите именно неговото предложение за празника.
Така до средата на декември вече се чувствате като Анджелина Джоли - трябва да сте толкова неустоим/а, за да ви искат навсякъде, нали така?
На една страна ви дърпат радетелите на уюта и кротките домашни вечеринки.
Те се опитват да ви примамят с лирични описания на вечер, в която ще си направите един леген домашна руска салата, ще изпечете пет тави пържоли и три баници и ще седнете кротко пред телевизора да консумирате сготвеното.
Уловката е, че ако приемете - на вас ще се падне частта с кофата руска салата и четири от петте тави мръвки.
Вече си представяте как в осем вечерта ръцете ви треперят немощно от биене на майонеза, бъркане на салата и чукане на пържоли.
В 12 без 5 ще слушате президента с половин ухо, а малко след полунощ ще заспите на масата и нито фойерверките, нито Дунавското ще са в състояние да ви вдигнат. Заради тази нерадостна перспектива отказвате предложението за "домашно парти" и списъкът със сърдитите се сдобива с първите си имена.
Втората оферта обикновено е контрапункт на домашната идилия.
Няколко ентусиасти ви обясняват, че този път ще прекарат празника в хотел и разбира се, канят и вас да се присъедините.
Срещу скромна четирицифрена цифра имате шанса да посрещнете Нова година в "Парадайз лъкшъри палас СПА енд уелнес ризорт".
В сумата влиза кувертът за вечерята, който включва: салата (два резена домат с две капки песто), предястие (солена бисквита с резенче сирене), основно (парче свинско, четвърт картоф) и десерт (крем от пакетче или една мандаринка).
Парите покриват и чаша шампанско и парче баница, с което можете да трошите орехи (които обаче не влизат в куверта). Ясно е, че ще отклоните и тази неустоима покана и броят на сърдитите набъбва още.
Винаги има и поне двама от компанията, които пазят жив студентския дух и го доказват на всеки свой празник.
Сложните трапези и скъпите хотели не са по вкуса им. Затова ви предлагат друго - да се съберете в нечий двустаен апартамент, където ще са "само" още 45 човека. В апартамента няма хладилник, мебели, отопление и плочки в банята, защото е нов, но това не бива да ви прави впечатление.
За ядене ще има фъстъци, солети и чипс, за пиене - кой каквото си донесе, предимно домашни вина и ракии с произход - родните краища на гостите. Качеството им е съмнително, но количеството е задоволително. Отговорът ви отново е възпитано "Не", сърдитите са с още няколко отгоре.
В крайна сметка, за да няма повече обидени, решавате да не си вдигате телефона до 1 януари. Или да работите и на 31-ви декември, така със сигурност ще има един доволен: шефът ви.
Или четвъртият възможен сценарий е събиране с роднини, като това се доближава много до вариант 1 ако е удома, само дето не готвите вие. Такъв тип събиране винаги е потенциална бомба: скандал, в който кавгата ще има корен или някой наболял семеен въпрос (вечните теми за имоти, годежи, сватби и бебета) или просто неловката скука на масата, която тактично приключва скоро след 00ч, като решат да си ходят хората
Кени, не виждам какво лошо има в този тип хора, може би, че на моменти са твърде нахални. Повечето около мен са я подкарали съвсем пенсионерската - след работа манджичката, винцето и кревата. И в това няма лошо, но говорим за хора между 20 и 30 години, на които чак толкова да не им се мърда никъде е плашещо според мен. Все трябва да има един, който да ги ръчка да се мръднат.