Кое е най-зловещото, което може да ви се случи през ноември и декември? Спорът "За" или "Против" Хелоуин? Неее! Да прокапе бидонът със зелето? Това е поправимо. Да съборите елхата? Няма проблем, ще я вдигнете.
Да се качите на кантара? Кофти, но ще ви мине... (евентуално).
Най-смразяващото кръвта нещо е въпросът "Къде ще сте на Нова година?".
На пръв поглед запитването е съвсем обикновено, но всъщност може да превърне най-близките ви приятели в заклети врагове и то само за няколко минути.
Причината е, че всичко започва с питане, питането преминава в спор, а спорът - в кавги. Всеки от компанията има различно мнение, на което настоява, а по-лошото е, че всеки държи да одобрите именно неговото предложение за празника.
Така до средата на декември вече се чувствате като Анджелина Джоли - трябва да сте толкова неустоим/а, за да ви искат навсякъде, нали така?
На една страна ви дърпат радетелите на уюта и кротките домашни вечеринки.
Те се опитват да ви примамят с лирични описания на вечер, в която ще си направите един леген домашна руска салата, ще изпечете пет тави пържоли и три баници и ще седнете кротко пред телевизора да консумирате сготвеното.
Уловката е, че ако приемете - на вас ще се падне частта с кофата руска салата и четири от петте тави мръвки.
Вече си представяте как в осем вечерта ръцете ви треперят немощно от биене на майонеза, бъркане на салата и чукане на пържоли.
В 12 без 5 ще слушате президента с половин ухо, а малко след полунощ ще заспите на масата и нито фойерверките, нито Дунавското ще са в състояние да ви вдигнат. Заради тази нерадостна перспектива отказвате предложението за "домашно парти" и списъкът със сърдитите се сдобива с първите си имена.
Втората оферта обикновено е контрапункт на домашната идилия.
Няколко ентусиасти ви обясняват, че този път ще прекарат празника в хотел и разбира се, канят и вас да се присъедините.
Срещу скромна четирицифрена цифра имате шанса да посрещнете Нова година в "Парадайз лъкшъри палас СПА енд уелнес ризорт".
В сумата влиза кувертът за вечерята, който включва: салата (два резена домат с две капки песто), предястие (солена бисквита с резенче сирене), основно (парче свинско, четвърт картоф) и десерт (крем от пакетче или една мандаринка).
Парите покриват и чаша шампанско и парче баница, с което можете да трошите орехи (които обаче не влизат в куверта). Ясно е, че ще отклоните и тази неустоима покана и броят на сърдитите набъбва още.
Винаги има и поне двама от компанията, които пазят жив студентския дух и го доказват на всеки свой празник.
Сложните трапези и скъпите хотели не са по вкуса им. Затова ви предлагат друго - да се съберете в нечий двустаен апартамент, където ще са "само" още 45 човека. В апартамента няма хладилник, мебели, отопление и плочки в банята, защото е нов, но това не бива да ви прави впечатление.
За ядене ще има фъстъци, солети и чипс, за пиене - кой каквото си донесе, предимно домашни вина и ракии с произход - родните краища на гостите. Качеството им е съмнително, но количеството е задоволително. Отговорът ви отново е възпитано "Не", сърдитите са с още няколко отгоре.
В крайна сметка, за да няма повече обидени, решавате да не си вдигате телефона до 1 януари. Или да работите и на 31-ви декември, така със сигурност ще има един доволен: шефът ви.
Или четвъртият възможен сценарий е събиране с роднини, като това се доближава много до вариант 1 ако е удома, само дето не готвите вие. Такъв тип събиране винаги е потенциална бомба: скандал, в който кавгата ще има корен или някой наболял семеен въпрос (вечните теми за имоти, годежи, сватби и бебета) или просто неловката скука на масата, която тактично приключва скоро след 00ч, като решат да си ходят хората
Събирането с роднини, особено с такива, с които приятното прекарване не е гарантирано, трябва да бъде ограничено до Коледа. Няма нужда от грозни сцени баш на прага на нова година. Иначе много ме кефят хората, които питат още от август какво ще правим на Нова година. Има една ей такава порода - само софри са им в главата. Като се върнат от морето - подхващат да я мислят за Коледа и Нова година. Като мине Нова година, барабар с именните дни, започват да я мъдрят колко почивни дни ще им дадат за 3-ти март. Като мине той, почват да мислят за Гергьовден и Великден, а след тях - за морето. След морето - ясно, какво ще правим на Нова година. Ей такива ми иде да ги бия по главата с баницата от статията...
Кени, не виждам какво лошо има в този тип хора, може би, че на моменти са твърде нахални. Повечето около мен са я подкарали съвсем пенсионерската - след работа манджичката, винцето и кревата. И в това няма лошо, но говорим за хора между 20 и 30 години, на които чак толкова да не им се мърда никъде е плашещо според мен. Все трябва да има един, който да ги ръчка да се мръднат.
Браво ! Искрено се посмях !