Ако сте сърфирали случайно из днешния новинарски бюлетин, може и да сте попаднали на следната събуждаща недоумение вест: жена прегази с автомобила си двама мъже на тротоара в село Дълбоки, Старозагорско, като единият почина. В случая не става дума за каране в нетрезво състояние, а за умишлено убийство, защото... двамата мъже не си плащали вересиите в магазина. Продължението е още по-скотско: съселяните се хвърлили да се саморазправят с жената и потрошили автомобила й... Намесата на полицията я спасила от линч.
Тази WTF новина, идваща от недрата на дълбоката провинция, ми напомни за няколко селски истории, случили се в последните години на този технологичен 21-ви век. Въпреки че не са толкова брутални като гореописаната, в никакъв случай не става дума и за елегични човешки разкази по Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков или Георги Райчев.
Нещо повече, дори и в най-смелите си фантазии, изброените автори не са и очаквали, че селата, които са ги формирали като големи писатели и стойностни личности, в бъдещето ще заприличат на ранно-средновековни поселища, през които тъкмо е минала Черната смърт.
И докато някои хора смятат, че живеем в "най-доброто време за човечеството", из 5000-те населени места от селски тип в България ежедневно се разиграват подобни страховити истории:
История 1
Жена от отдалечено родопско село, известно с потомствените си кръвосмешения, влиза в плевника на съседите през нощта, за да краде... сено. Но не щеш ли в тъмнината се закача на кука, която виси от тавана на плевнята. Жената остава да виси на куката 24 часа. Виси толкова дълго, защото не иска да вика, за да не я хванат, че краде сено.
Намират я роднини, които се досещат къде може да е отишла. Собствениците на плевнята не са в селото. Те идват рядко и дори не разбират за случая. За разлика от цялото село, аз, а вече и вие.
История 2
Възрастна двойка решава на стари години да се върне в родната си къща в пернишко село, за да се занимава с отглеждането на пчели.
Инвестират в кошери, които слагат в края на двора. Къщата им е в самия край на селото, в близост до запустяло място. Тъкмо когато вече идва време да вадят мед - пчелите започват да измират.
Чак след масовата смърт на насекомите двамата разбират, че хората в селото не искат пчели, защото се страхуват да не ги ожилят, затова и са насипали отрова около кошерите. Семейството изчиства отровата и продължава да упорства.
Тогава се появява тарторът на селото с брадва в ръка и поставя ултиматум: или се махате оттук, или ще ви съсека. След няколко дни кошерите са запалени. Толкова.
История 3
На връщане от морето двама софиянци отбиват в крайпътно село във Великотърновско. Спират на центъра, където има магазин за хранителни стоки и кръчма, в която дъни яка чалга.
Когато шофьорът прави опит да обърне и дава на заден ход към фасадата на съседната къща, двете задни гуми на автомобила пропадат в пропаст и колата им увисва.
Оказва се, че реката на селото е "хваната" в канал, който минава под къщата и под пътя. Каналът всъщност представлява дупка, голяма колкото да пропадне автомобил.
Няма никаква преграда и явно всички местни са наясно със съществуването й, защото практически не могат да повярват, че някой може да падне в нея.
Тези истории са истински и всяка от тях крие в себе си предпоставка за фатален край. Ако и трите истории бяха се развили до край, щяхме да четем за тях в черната новинарска хроника, да цъкаме с език и да казваме: "Това не е възможно да се случи!", точно както смятаме, че е невъзможна за случване и историята с магазинерката-убиец.
Което само следва да напомни, че в българския "Мидсъмър" смъртта често изглежда като единственото сценарно решение.
