Проектът за строеж на втори лифт на Банско нажежи до такава степен страстите, че направи разговора по темата невъзможен. От едната страна са представители на екологични сдружения и партии, които са твърдо против строежа на втори кабинков лифт. От другата са инвеститорът "Юлен", местните жители и потребители на ски-курорта, които преценяват, че лифтът е от обективна необходимост за развитието на курорта.
Двата лагера трудно водят диалог, а всички разумни аргументи се губят в шума от взаимни обвинения като например, че зелените организации са финансирани от външни фондации, които имат интерес в България да няма ски-туризъм, или че инвеститорът нарочно предизвиква опашки, за да оказва натиск и лобира в полза на своя бизнес-проект.
Как се прави стратегия за ски туризъм откриваме в анализ на заместник кмета на Албервил - Венсан Ролан, изготвен през декември 2006 г., когато Ролан е бил депутат, и изпратен до министър-председателя по това време Доминик дьо Вилпен.
Документът се казва „Предимства на зимните курорти. Преразпределение на пазарите в условия на международна конкуренция". В него има цяла глава за България, а страната е една от 7-те държави, които са сметнати за конкуренти на Франция. Останалите са Италия, Швейцария, Канда, Словакия, Андора и Австрия.
В доклада се казва, че бързото развитие на зимните курорти в България се превръща в заплаха за френските курорти по отношение на контингента на чуждестранните туристи.
"Трансферът на клиенти е особено изразен за Великобритания, чийто пазар прогресивно се преориентира към българските курорти, които британските туристи ценят заради ниските цени, глобалните продукти, посрещане и атмосфера. От друга страна английският пазар е първият по търговско значение за Франция от международните пазари. За курортите, които традиционно масово разчитат на английските туристи, в краткосрочен план неблагоприятният ефект може да се окаже значителен. България, също така се стреми да извоюва позиции и на пазарите на Балканите , като обедини и канализира потоците от тези страни."
Има и констатация, че към настоящия момент (края на 2006 г.) българската държава няма действаща национална стратегия и политика за реклама на курортите си в чужбина. Секторът все още не е истински структуриран. Промотирането на българския туристически продукт основно се извършва от чуждестранни туроператори за сметка на местните такива, за които е трудно да работят в условията на ресурс ограничен поради малкия брой курорти и лимитиран капацитет.
"Предлагането в българските курорти е основно ориентирано към ските на писта организирани от дружества, стопани на лифтовите съоръжения", пише още в аназлиза. "Поради това то се характеризира с простотата на продукта, като допълва предлагането със странични услуги, свързани с почивка и релакс. Останалите видове зимни развлекателни дейности, спортни или други, са много слабо развити, като например ски бягането, което е в ембрионален стадий. Инвестициите, необходими за изграждане на съответните съоръжения за тези дейности, често не са по възможностите на местно ниво. Алтернативи на ските най-често се предлагат от луксозните хотели, като например процедури спа и релакс, традиционни за България."
В края на изложението до министър-председателя Доминик дьо Вилпен депутатът Венсан Ролан заявява успокоително, че въпреки огромния потенциал на България в зимния туризъм в скоро време може да се очаква развитието на българския туристически пазар да бъде ограничено под натиска на все по-строги нормативи, свързани с опазването на околната среда. Такава тенденция вече беше отбелязана в Полша, Чешката република и Словакия.
Интересно е с колко доклада за ски туризма или за друг вид туризъм в конкуренти държави разполага България, или всички усилия са се ограничили до съставянето на онова злополучно, но за сметка на това скъпо туристическо лого?
Възможностите на България за стабилно развитие на зимния туризъм са впечатлили и обезпокоили френския депутат Венсан Ролан, а в България сигурно не са и разбрали за съществуването на подобни анализи. За жалост у нас никой не мисли така - чрез факти и анализи, а впечатлението е, че решенията се взимат я под диктата на някакви велики сили, я заради нечии частни интереси.
Ако повече български парламентаристи и министри намираха време да пишат доклади, сигурно и общественият разговор щеше да е по-смислен. Фалшивата дискусия „За" и „Против" зимния туризъм и ските показва само липсата на далновидност, управленски качества и невъзможност да се вземат решения,защото в единия случай ще разсърдим еколозите, а в другият инвеститорите.
От години България се управлява на принципа на най-малкото съпротивление, посредством максимата - няма да работим с тези, ама няма работим и с онези, независимо дали става дума за покупката на изтребители или строежа на лифтове.
Още един извод може да се извади от този доклад, че може би България не е чак толкова малка, колкото сме свикнали да си я представяме, че тя е една от големите страни в Европейския съюз и че наличието на чужди лобитата, противопоставящите се на едни проекти или стимулиращи други е нещо обичайно и е по-добре да сме крачка пред тях, отколкото да четем подобни документи с любопитство, ама 10 години по-късно.
