Нарочно, байно, турих това заглавие и нарочно така по народному започвам, да не можеш да разбереш изпървом накъде бия.
То ясно, че тоя тъпанар (аз това) се опитва да е ироничен, ама за патриотизма ли, за интернационалния либерализъм, или просто Мастършеф е гледал снощи - все още е мъгляво.
Ако те загубих като читател - сполай ти, важното е че трафик направи, няма да те мъча повече.
Свикнахме си ние веднага всичко да е ясно и да се знае - тоя с трибагреника - лош, оня с роклята - и той. Единствено трябва да преценим кой от кои лоши е - от нашите или от техните. Нужни са секунди за тая работа, хипоталамусът произвежда някакъв ензим и реакцията е готова. Бум!
И при туршията е горе-долу така. Точно нея имам предвид, нашата си българска туршия. И толерантен либерал да си, и серт консерватор - туршия знаеш какво е, сега да не спорим на чушките пипер ли викаш.
Рецептата е ясна. Взимаш нещо свежо. Да кажем Димитър Маринов ще мариноваме. Човекът е расъл, зрял при съвсем други условия, ние наготово го получаваме. Не е да кажеш да сме го избутали до позицията му, както бутаме Гришо примерно.
В Зелената книга на американското градинарство го има, но, така де, не изнася филма на плещите си, викаш.
Не играе две роли примерно и няма двеста листа реплики, както сме свикнали да е при асъл актьорите. Четирилистно растение е някакво, даже не знаехме, че го имаме.
Средата им там си е солена, няма нужда да добавяме. Холивуд е целия в сол; против уроки ли ръсят, да няма лед ли - тяхна си работа. Промени им се любимото бело, сега се солят един друг, та чак пресоляват манджата.
Но ние нашия Митко го взимаме от тая солена почва и му добавяме малко нашенска захар. Ама леко. Няма компот да правим. Оставяме го така известно време, сладичко да ни стане. И после добавяме киселината. Туршия без киселина не става. Така че сипвай, байно, ние нашите туршии ги обичаме кисели. И зелцето така обичаме. Или ти, викаш, кисело зеле не ядеш, линия пазиш. Само гроздето ти е вечно киселко.
Знаеш ли, то даже тая киселина не е оцет или нещо подобно. Ние самите сме се вкиснали ужасно.
Ония там бацили, дето ни заквасваха киселото мляко, сещаш ли се? Ние сме сега това, ама мутирали. И всичко, до което се докоснем, гледаме да го вкиснем, да го пресечем. Пък после ако става за ядене - добре. Ако не - все тая.
И така, по тая древна бабина рецепта, пак си направихме туршия. Да киселее вкуса, даже да нагарча. Такава е традицията, нищо, че Вашата баба, господине, е била от хайлайфа и трибагреник не е вяла по журовете.
За какво ти ги пиша всички тия излишни метафори, ти и без това не ме харесваш, та сега хептен. Исках само да ти кажа, че навън взе да се запролетява, зелено става, мартеници тия дни ще вържем, ако позволите. И някои зеленчуци е добре да се консумират свежи, натурални.
Карай, че не са по твоя киселичък вкус.
Аман от тия туршии, и без това не ги затваряме хубаво, та бомбират повечето. Затова е такова тъжно заглавието, жал ми е за туршиите ни, накрая все кофти вкус остава в устата, толкова кисельоч сме налели.
А реквием го сложих, понеже звучи небългарско. И понеже наш Митко играе класически музикант, не хамалин. Иначе тук се използва думата „панихида". Много повече ни отива на характера да опяваме.
Едно е анти-семитизъм, а друго е да игнорираш напълно човек от тази жилка. Но, всеки семит изкарва отказът да се съгласиш с него за анти-семитизъм. Защото са болни. Е, хубаво е за даден период да се мислиш за "Господ" и да си хванал халата на бога, да се изкараш негово дете и да се фукаш из цяла една планета, но рано или късно ние земляните разпознаваме семитите и не искаме да ги избиеме, а просто да ни се махнат от главата. Игнорирането на семити осигурява защита от вируса им Яхве. Ако игнорираш подобен обект, той ще твърди, че си анти-семит. Да не забравяме, че вяко живо същество е породено, не от семитите, а от природата и ако те приемат игнорът за анти-тях, значи са болни от "господ". Игнор към семитите и отказ от тях, самостоятелност, която е заложена още при създаването на планетата. Отказ да бъдат допускани семити в държавната власт и контролните органи е право което имаме. Не анти-семитизъм, а отказ от тях и тяхното въздействие да бъде отхвърлено. За "божии чада" се помислиха някои - хубаво. Амебата няма интелекта на многоклетъчно същество, но пък за това не се мисли за "дете на Бога" и е част от Природата ... която по стечение на обстоятелствата е по-естествена от всички пророци и деца на бога взети заедно. Поради тази причина много хора започнаха да гледат кученца и котки и животинки всякакви - за да махнат семитското от себе си и да се върнат към Природата. Пълен игнор към божии деца семитите, защото амебата е по-читава и естествена разбира се. Моят личен избор е да съм анти-семит. Т.е. да ги държа далеч от мен, те да са отсреща на мен без да бъдат допускани близо до мен. Личен избор. Има такива табели на таблата с ток: Пази се, високо напрежение! Амебата ми е по-близка от семита, защото са нагли. Ето аз съм АНТИ-СЕМИТ. Има една народна приказка: всяка жаба да си знае гьола ... и без натрапване моля за да няма писъци после за анти-семитизъм.
А ЛИЧНО до автора на това скромно семитско писани какво да кажа освен ... аз не съм длъжен да чета всяка твоя лична измишльотина, която решиш да "поустенеш". Забележи, че не те наричам "другарю", защото не си ми близък. А аз, се обръщам с "другарю" само към тези които заслужават. Без уважение към семитизма и ЛИЧНО от мен никакво уважение към автоът на този текст.
И все пак. Доколкото виждам авторът на текста има норамлни антопогенни черти, а този който е спечелил някаква награда на представянето в чужбина има еврейски антропогенни черти и то много ясни. Ако авторът е нормален човек, аз му се извинявам, защото ми се вижда че евреинът е присъстващият на чуждестранният спектакъл. Моите лични извинения на не-евреите!