"Няма да повярвате с колко са поскъпнали манджата, токът и парното за 20 години!" - това бомбастично заглавие обикаля родния интернет от няколко часа, благодарение на статия от в. Монитор, препечатана 1:1 от присъдружните онлайн-медии.
В нея се дават умопомрачителни примери за поскъпването на цените на хранителните стоки, здравните услуги, комуналните такси и разходите за "ходенето по кръчми и барове" в сравнение с 1995 г. - моментът преди най-тежката финансова криза около колапса на кабинета Виденов.
Като контрапункт се дават данни за ръста на работната заплата - но не от 1995 г., за която авторът не е намерил справка, а от 2000 г.
"Поуката" от статията се подразбира: някой ни лъже, че живеем все по-добре, а всъщност сме по-бедни и от Виденово време.
Да сравняваш на око икономически показатели като ябълки с круши може би дава гръмотевични резултати, но е доста лесно опровержимо.
Икономистът от ЦЛС Георги Ганев си е направил труда да събере реалните данни от НСИ, за да покаже динамиката на цените и заплатите от 1995 г. насам:
От вчера насам всички медии забръмчаха по повод внезапно откритата новина, че видите ли, от 1995 г. насам цените на хранителните продукти били нараснали над 50 пъти, а от 2000 г. насам заплатите били нараснали 4 пъти.
А пък цените на доматите на едро на Софийската стокова борса само за януари били нараснали с 41%...
От тези прости факти започват да се правят някакви гигантски изводи за невероятно обедняване, за галопиране на цените, за какво ли не още.
Хубаво е, обаче, преди да се нахвърлим с обичайната си страст върху емоционалното преживяване на съобщеното, първо да се запознаем с фактите. С всички факти. Не само с някои, отделно, несвързано подбрани или поради невежество, или поради по-лошо.
Ако ще сравняваме 2015 с 1995, нека сравняваме 2015 с 1995!
Ако ще сравняваме 2015 с 2000, нека сравняваме 2015 с 2000!
Аз предлагам да хвърлим в огъня и 2005 и 2010, ей така за цвят, пък и всичко да стане на едни равни естетични петгодишни периоди - някога им викахме петилетки.
Ето ги фактите:
Въз основа на тези данни могат да се правят и сравнения:
Сравнение на 2015 с 1995: общо цените са нараснали 65 пъти. Цените на хранителните стоки са нараснали 55 пъти. Заплатите са нараснали 115 пъти.
Сравнение на 2015 с 2000: общо цените са нараснали с 90% (близо 2 пъти). Цените на хранителните стоки са нараснали с 81 % (близо 2 пъти). Заплатите са нараснали близо 4 пъти.
Сравнение на 2015 с 2005: общо цените са нараснали с 47 % (един път и половина). Цените на хранителните стоки са нараснали с 55 % (един път и половина). Заплатите са нараснали над два пъти и половина.
Сравнение на 2015 с 2010: общо цените са нараснали със 7 %. Цените на хранителните стоки са нараснали с 12 %. Заплатите са нараснали с 35 %, или с една трета.
Това са фактите, доколкото статистическите данни са способни да отразят факти. Тълкуванията са свобода и право на всеки, но все пак е добре те да се съобразяват с фактите.
Например, вярно е, че между 1995 и 2015 индексът на цените на хранителните стоки е нараснал 55 пъти.
Вярно е, че между 2000 и 2015 средните заплати са нараснали 4 пъти. Но фактите ясно сочат, че това няма как да бъде тълкувано в посока, че средната заплата днес може да купи по-малко хранителни стоки, отколкото през 1995. Фактите просто ясно показват, че между 1995 и 2000 е имало много бързо нарастване (тридесеткратно) както на цените на хранителните стоки, така и на средните заплати.
А от 2000 насам заплатите нарастват над два пъти по-бързо от цените.
Що се отнася до поскъпването на оранжерийните домати на борсата през януари, надявам се със същия плам българските журналисти да отразят и срива в техните цени през май, когато той по силата на елементарни природни закони неминуемо се случи, както всяка година.
Важният факт в случая е, че борсова цена и цена за краен потребител са две различни неща. Много различни.
* Текстът на Георги Ганев е публикуван в блога на ЦЛС и е препечатан в Webcafe.bg с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията.
