Да му се не види, страх ни е да говорим открито за "излизането на светло". Заплахи и популистки теории се развиват за лошите, дето не плащат на държавата и това се съчетава с всъщност обективното убеждение, че държавата е достатъчно корумпирана, за да бъде постоянна заплаха за всеки недостатъчно голям и недостатъчно свързан с "когото трябва" бизнес.
Един от решаващите фактори за българската икономика си остава табу - страхът от излизане на светло. Да бъдеш в светлината на държавните прожектори за мнозина съвсем оправдано е повод за страх. Тя, държавата, ни е доказала, че под "конкретни" мерки и "стратегии" разбира постоянно менящи се закони и правилници, които не могат и теоретично да се спазват от малки предриемачи, а и от по-големи, ако са поставили акцента върху това, което вършат, а не разправиите с държавата.
У нас трайно се е наложило разбирането, че единственият сигурен бизнес е тоя около самата държава - проекти, които тя раздава, подизпълнение на проекти поети от "ония, които имат връзки" и, разбира се, чуждите вериги. Българските политици не само че не направиха нищо за малкия бизнес, но и много години наред полагат целенасочени усилия да създават атмосфера на страх и несигурност.
В повечето случаи това е страничен ефект от демагогия, нужна за овладяване на властови позиции, но далеч не са малко случаите, когато лобистки закони или (когато няма заинтересовани) закони любимци на напълно изолирани от действителността люде, съвсем буквално прекратяват всякаква възможност за функциониране на цели сектори на икономиката на светло.
Ако огледам закони от последните 5-6 години ще се нагледаме на разнообразие от глоби и наказания, които варират по начин, в който нито има стратегия, нито мисъл за ефекта им върху ония, за които са отредени.
Това, съчетано с постоянно създаваната атмосфера на "праведен народен гняв", произвежда трайна тенденция към закони убийци - у нас законодателят и изпълнителната власт като автор на подзаконови актове вече са напълно неспособни дори да мислят в посока "стимулиране".
Ако все пак нарекат нещо така, то звучи абсурдно и неприложимо и винаги се намира начин да се съчетае с надвиснало наказание... Та така е, простичко казано - толкова сме грешни, че мечтаем само за наказания и унищожение на сънародниците си. Какъв растеж и развитие може да се очаква така?
Ако нямаше сива икономика при абсурдното ни законодателство щяхме да сме отдавна фалирали заедно дори с олигарсите си и туй, което ми е дежурна тема, мисля е въпрос, който не търпи отлагане - трябва да погледнем на себе си с добро, въпреки вината, която сме си вменявали токова дълго.
Явно сме много талантлив и силен народ, щом след толкова автоомраза все пак вървим напред. Но всичко си има граници и едва ли е далеч денят, в който тая мания по наказанията и разяждащата ни завист ще ни видят сметката.
