Аз съм „кака", ако ме разбирате правилно, защото всички станахме каки в тази наша съдебна система.
Така ни наричат. Едно време „кака" съставляваше предмет от съвсем различно естество, ако се сещате, и възбуждаше у значителен брой граждани от мъжки пол умисъл да извършат престъпление по Раздел VIII на Втора глава от Наказателния кодекс, а именно „Разврат".
Категорично не се асоциирам с вменяваното ми, като представител на държавното обвинение с дългогодишен опит, ново качество на професионална зависимост и лична слабохарактерност. „Кака" - това съм аз, ако ви е по-лесно да го запомните, може и така да ме наричате.
Пауло Коелю казва да не обръщаме внимание на обидите, защото така или иначе няма да ни победят.
А те нямат средствата да ни победят, особено мен, която за миналата година постигнах забележителните три осъдителни присъди за корупция и организирана престъпност, а днес - 163 харесвания с въпросната мисъл на любимия ми писател. Успявам на всички фронтове.
Така е, аз не чета само присъди и поправките по обвинителни актове, дето ми ги пращат по мейла.
Особено обичам смешните групи във Facebook, вицовете и видеоклипове с бебета, но същевременно се интересувам от религия, българска история и дневния хороскоп.
Но да ви разкажа за трите ми успеха в историята на прокуратурата от Вальо Топлото насам.
Първият е Данчо Пейката, ортодоксален рекетьор. В 21 век използва техническите средства „тръби и талпи", с цел да събира дългове на мутрите. До мутрите не стигнахме в разследването, но Пейката беше преминал съзнателен процес на мотивация - сам искаше да се оттегли за кратка творческа пауза в затвора.
Насъбрал врагове навън, конкуренцията станала доста сериозна, младите не одобрявали методите му, особено неумението да изнудва по интернет. Можете ли да повярвате? Като ми каза, щях да падна, затова се смилих и предложих на съда по-кратка присъда за този декласиран рецидив.
Вторият е Цено Кмета. Нелеп опит за длъжностно присвояване. Още в първия мандат обърка една обществена поръчка. В резултат фирмата на сестрата на жена му извършила ремонт на селския площад за 10 милиона лева, а те разписали 5. Имаше голям обществен интерес към това производство, после беше много лесно - максимална присъда от 10 години.
Третата е Димето Министърката. Много самонадеяна, Мария Антоанета пасти да яде. Димето стана голям дразнител и беше решено да й свием перките. Стана по най-лесния начин - първата разнищена декларация пред Сметната палата. Димето не беше декларирала три сметки в Швейцария, шест апартамента, два хотела на морето и огромната й страст - диамантена колекция бижута. Не е ли показателно - в деня на присъдата във Facebook ми се падна късмет: „Няма дим без огън".
Това са трите присъди, които и Европейската комисия призна за напредък. Единствената разлика в докладите за 10 години аз я направих, разбирате ли? Българската Маковей!
Смейте се, но това не ви е Гражданското отделение или Търговското, където решават едно дело за 2-3 дни и междувременно умират от скука. Там нямат базисно чувство за хумор и не споделят даже вицове за изневери.
Аз съм специален случай. Когато ме командироваха от провинцията, аз превзех София, България, Европа.
По-организирана и систематична съм от всички, даже от мъжките каки. Много им влияят съветите отгоре, честно ви казвам, а когато ги отстранят от системата, настъпват необратими последствия.
Повечето пускат кореми, ходят по цял ден за риба, гледат по три кучета, ей така, от скука, по-лошо - изпадат в просрочени задължения или развиват някакво разстройство на съзнанието поради обоснованото предположение, че може да бъдат съдени на свой ред.
Аз такава причинна връзка няма да допусна.
Първо, ставам в 7 сутринта, за да гледам сутрешните блокове. На колегите не се доверявам, чули-недолучи кой какво им казал, пили-недопили кафе, писали-неписали по Viber с човека на Човека, затова предпочитам да гледам едрите риби и сама да анализирам ситуацията, спазвайки принципа за обективност.
Шефът рядко дава интервюта и трудно може да разбереш накъде духа вятърът, освен ако някой не ти каже. От интриги и злоупотреба със служебно положение ми е втръснало. А и всеки един момент могат да те сготвят, ако се пуснеш по тази пързалка. Ето - на Влади Янева уж й казваха, че няма да я опраскат, а накрая точно така стана.
Да не говорим, че никъде не е сигурно. Във фитнеса и във фризьорския салон, където ходим с колежите от моята групичка, със сигурност има микрофони. От кака за един ден може да пропаднеш до нивото на гнила ябълка.
Опраскването е най-страшното, което може да ти се случи. Няма заплати, няма престиж.
Като следствие се наблюдава дори неудовлетворена емоционална зависимост по скучната тога, която закрива марковите дрехи, златата и бедрата. Последните поддържам с два часа на ден упражнения, волята - със стрелба през уикенда и езда.
Иначе или надебеляваш, или почваш работа в някоя малка частна фирма - сами разбирате какво падение е това, или намираш някой ректор, та поне възмездяваща академична кариера да направиш. Но нищо не е достатъчно, ако си вън. Абсолютна несъставомерност на всичките ти деяния.
