Ученици: "И тогава тя му каза: "Не ме докосвай" и започнаха да се блъскат по стъпалата. Ей така отдолу му разби устата и го риташе".
Учител: "Ученичката се държеше арогантно, замеряше ме с фунийки, даже взех тръбичката, с която ги изстрелваше. Беше си сложила краката на масата, телефонът й - пуснат..."
Ученичка: "Учителят започна да ми вика и аз започнах да му викам, блъсна ме, аз го блъснах. Хвана ме за ръката, стисна ме, не ме пускаше и пред кабинета на директора го ударих по зъбите и го разкървавих. Исках само да го ритна. Не биваше да го удрям. Стана, без да искам"
Майката: "Карах й се, ама колко да й се карам. Тя си е моя дъщеря. От мен зависи детето ми да стане човек"
Ученици: "Тя идва всеки ден на училище, ама за един два часа. Всеки ден идва напушена".
Медиите: "Осмокласничка наби своя учител"
Написаното по-нагоре би било чудесна основа за пиеса, ако беше художествена измислица.
Думите обаче са реални и са взети от телевизионното отразяване на случка от преди няколко дни, чиито сюжет е страшно занимателен, понеже е твърде абсурден.
Както абсурдно е цялото средно образование, поне откакто се помним.
14-годишната ученичка Наталия от село Леденик беше изключена от гимназията "Г. С. Раковски" от Велико Търново, защото ударила учителя по заместване, бясна, че той й е писал двойка, без да я изпита. А той пък й я писал на база "цялостните й знания и поведение".
Някои хора, заети в сферата на образованието, веднага скочиха на ученичката, с тезата, че не можело, разбираш ли, да посягаш на учители и лекари, защото те били по-светци от папата.
Вечната Янка Такева от Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ веднага се възползва от истерията, за да съобщи, че около 45% от учителите в училище били пострадали от насилие от ученици и родители, а 65% от учителите в детските градини също претърпели насилие от родители и то, забележете, основно психическо насилие.
Реакцията на преподавателската гилдия, както и тази на синдиката са притеснителни.
Нещо повече - именно тази реакция подкопава доверието на обществото в учителската професия.
В крайна сметка няма как да не си зададем въпроса - какви са тези учители, всеки втори от които (ако вярваме на тази статистика) се оставя да бъде тормозен от учениците или техните родители?
Нима тези хора, които ежедневно се изправят пред цял клас деца в тийнейджърска възраст, действително не са получили подобаващото специално педагогическо образование и не са достатъчно добре обучени да се справят с леки и по-тежки случаи от практиката?
И доколко учителите са наясно, че преди да "станат хора", както смята Майката от "пиесата" по-горе, те вече са станали хора - и някои от тях са добри и умни, други са глупави и не толкова способни, трети са агресивни или имат особено тежък пубертет.
Това е само едната причина, поради която не е редно да оплакваме "бития" учител, нито е редно да хврърляме безотговорно вината върху учениците.
Колкото до ваденето на дивиденти от учителската професия от страна на така наречените синдикати - то това няма нужда от коментар.
Абсурдно е в такива случаи да се забравя, че в крайна сметка на страната на училището седят достатъчен брой институции, като Детска педагогическа стая е само една от тях.
Психолози, психиатри, колеги, директор и куп чиновници от образователното ведомство - всички те са зрели личности и, дори да приемем, че някои от тях не са абсолютно адекватни в една толкова проблемна система, като средното образование, то поне са достатъчно на брой, за да абдикират по този начин пред агресията на учениците - каквото впечатление оставят при такава и други случки.
Описаната история, случила се между 14-годишната Наталия и учителя по заместване ми напомни също така, че по време на моето порастване, образованието беше даже в още по-лошо състояние, а да си учител беше още по-зле и непрестижно, отколкото сега.
Много от моите връстници, ходили на училище в края на 20-ти и началото на 21-ви век могат да разкажат с подробности и в срамни детайли куп истории как са тормозили учителите си.
Срещу масовите бягства от час, например, в които целият клас изчезва и отива "на кафе", нямаше учител, който да може да се противопостави.
Но "бягствата" бяха просто мил жест пред това, което можехме да направим, ако някой от преподавателите не ни хареса - а такива имаше много, защото хората, които умееха сложната учителска професия бяха твърде малко.
Замеряхме учителите си с какво ли не - от химикалки и хартийки, до тебешири и гъби за дъска.
Слушала съм истории от мои връстници за заключване на учители в тоалетната и за скриване на вещите им.
Подобно на Наталия някога (ако е вярно това, което казват съучениците й) и в моя клас достойно голям брой хора влизаха напушени в час, защото твърде много дилъри се разхождаха около гимназията тогава.
А за това - в никакъв случай - не бяхме виновни ние.
Но по-интересното предстои: знаете ли какво направиха моите учители някога, за да спрат насилието сред учениците, редовните отсъствия, напушванията и напиванията (бира се пиеше на оградата на училището още от обед)?
Ами много просто: викнаха свещеник, който да освети сградата. И той пя и ръси с китка здравец стените и стълбите.
Слава Богу, захар нямаше.
Та толкова за средното образование в едно софийско училище, което се водеше елитно някога, води се такова и сега.
Само мога да си представям какво се е случвало в провинцията. Защото ако класациите, създадени на база на оценките от тазгодишните матури по български език и литература значат нещо, то тогава е редно да уточним, че училището, в което се развива гореописаната сценка с Наталия и учителя, заема почетното 918-то място от 1001 училища в страната - тоест е сред последните по резултати от матурите изобщо.
Но дори да не вярвате, че класацията от матурите значи нещо - то едно е факт: нивото на средното образование се подобрява от 90-те години насам.
Просто защото няма как да става по-лошо, отколкото беше.
Възмутен съм от твърденията на авторката. Уважаема, наскоро правихме 10 г. от завършването на гимназията и мога да говоря с абсолютна сигурност, че не само никой не е посягал на учител в нашата гимназия - на никой не му е минавало през мозъка, че такова нещо дори е възможно! Абсолютно никога през 5-те ми години там никой не е замервал с каквото и да е учител. Имало е спорове и скандали за оценки - да. Но всичко се е решавало или с изпитване пред комисия от трима други преподаватели или с разговори между всички спорещи и директор + човек от инспектората тогава..ние им викахме от дисципа (не знам защо) - това, когато спорът е за нещо друго от оценка. Да поведението понякога е било несериозно - говорили сме си, бутали сме се нещо, подавали сме си бележки/смс-и който имаше телефон. НО учителите бяха уважавани, бяха строги (понякога несправедливи според нас), А съм убеден, че никой нямаше да подкрепи каквато и да е физическа саморазправа с учител.
Хайде, бе!!! Преподавателят не е звероукротител !!!! Пропускът е на семейството й.. За безхаберието на майката, не е виновен даскала!! И като ги знам ограничените "умове" колко са чувствителни на тема "нащо гардже", ми става ясно защо и на учителите вече не им се разправя.. Най-много да си навлекат гнева на майката /която разбира това да си родител, като - да сложа да яде, да го изпера детето, да го изкъпя - и толкоз/, която ще се изправи гордо да обяснява , че нейното, видите ли, не било лошо дете, а учителят не си е свършил работата. Коя работа??!! Нейната ли??!! Щото неговата работа е да образова, не да възпитава
Претенциозна, глуповата статийка, която отразява неведението на въпросната авторка относно състоянието на образователната система. Нагли, оскотели родители, много често по-глупави и невъзпитани и от децата си, които нямат елементарни умения на поведение ( и от къде ли да ги имат), както и немощна образователна система, свела своето съществуване до оцеляване в името на самото оцеляване. А въпросните институции, които трябва да са на страната на учителите, почти никога не са на тяхна страна, те си гледат чиновническия комфорт и обикновено си изтриват ръцете именно с учителите.
Тази статия е меко казано смешна и неподплатена с нито един доказателствен аргумент. Ако се разровите из Закона за Народната просвета ще Ви стане ясно, че учителите - всъщност днешните учители нямат почти никакви права, а само задължения и по никакъв начин не могат да се защитят от разглезините младежи. Интересно ми е защо забравяте,че и те като всички останали хора първо са личности и след това вече в случая учители. А като личности те също имат права, права които са стъпкани от родители, ученици и от кой ли още не!
Спокойно, госпожице Да го уеб@. Тя тази ученичка скоро и майка си ще започне да бие, ако вече не го прави. И Вие, и съучениците Ви въобще, ама въобще, не сте били виновни, че сте влизали напушени в час. Пък и на вашите родители въобще не им е пукало какво се случва, докато са били заети с изкарване на прехраната ... А и хора сте станали, и статии публикувате по сайтовете ...
Тая тирада е наивна дори и за ултра занижените стандарти на мрежакафето. Не знам колко треснат трябва да си за да очакваш възпитанието на едно хлапе да се изгражда в училище, особено ако вече е изпуснато в годините преди този период. Целият момент, където авторката се хвали как се е държала като говедо спрямо преподавателите си, не знам защо е включен - със сигурност не цели да демонстрира именно този факт (че е говедо), и все пак много успешно прави точно това. От там трудно може да ме убедите да приема какъвто и да е материал произлязал от тая страница сериозно... ако някога е имало такава опасност.
ТВУ и ще се оправят нещата.
Какъв полет на мисълта " ..че не можело, разбираш ли, да посягаш на учители и лекари, защото те били по-светци от папата." Викаш нормално си е , да дойде линейка и да поступаш лекаря, щото си се напушил и не си виновен, пък той нали не е светец Тъй докато ти спасява живота или част от него. Или да поступаш учителя, тъй докато се опитва да налее нещо в празната ти кратуна за да имаш някакъв шанс за добър живот? За делигираните бюджети и учителите, които не могат да направят нищо- вече ти обясниха. Завършила съм преди 10 години и не помня някой дори да е повишавал тон на преподавател, какъвто и да е бил той. На времето имаше един приятен колективно възпитателен дух - всички бяха в един отбор -родители, учители. Откакто децата станаха "стресирани" "чувствителни" и т.н. , а родителите минаха в отбора на поколението си, респекът към учителя не виждам как ще се върне. А в страна където няма уважение към лекари и учители ..
Всичко, написано в тая статия, е нагледен пример как бавно, но за сметка на това сигурно, деградираме. Ето ви и доказателства: 1.Когато бях гимназистче на 14 години изобщо не бих си и помислил да ритам някой даскал, какво остава да му разбия зъбите. Тъпизмите, дето авторката и нейните съученици са ги правили и при нас ги имаше. Но никой не скачаше на учителите. И авторката цирика, че едно време било лошо, пък сега, когато 14 годишно келешче иска да дава тон другите какво да правят, било къде къде по-добре. Писали й 2, защото няма грам мозък да се сети как да се държи на публично място, ама пиклата си помислила, че е Жан-Клод и решила да защитава правото си да е тъпа пръчка. 2. А на учител и на лекар как можело да не се скача. Е да, по принцип хората от ромския етнос скачат на хората, дето се опитват да им помагат, та по логиката на авторката трябва да стигаме до нивото на полупитомни примати, неосъзнаващи какво правят на тая земя. 3. Бг мамата. Тая овца е родител. Какво да я правела щерката, тя мою дите. Овцо, заточи тъпото си изчадие без ТВ, без телефон, без компютър, без излизане, освен до магазина и до даскало. Цяло лято така. За да може на диването да му влезе в акъла, че е направила лошо нещо. И че явно не е за пред хора. 4. Е ние бяхме боклуци и тъпаци, ама не сме виновни, тя тревата много яка. И хората вместо да ни кажат че е лошо, осветиха училището. А да ви набият двойките и шамарите ли, бе коза невероятна такава, това ли се очакваше ? Нали тогава щеше да има рев, че ви мачкат, че вече сте хора а у ? Аре това е от мен засега. Това което ме човърка е, че тия идиоти са бъдещето на нацията. И оттам и деградацията.