Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-силната предизборна кампания

Тази карикатура някой ден ще влезе в учебниците по политически науки. Боим се - не заради художествените си стойности, а заради епидемията от истерични припадъци, които предизвика с появата си... Снимка: Twitter
Тази карикатура някой ден ще влезе в учебниците по политически науки. Боим се - не заради художествените си стойности, а заради епидемията от истерични припадъци, които предизвика с появата си...

Ако случайно сте проспали последните три десетилетия и се събуждате едва сега, няма начин да не ви направи впечатление нещо удивително: България живее в дефектирала машина на времето, перпетуум мобиле от фалшиви теми и самонарочени герои, зациклили в режим "1990 г.".

В БСП проклинат "сполетялата" ги демокрация, десницата се цепи по дължината на косъма, Гарелов пак е на екран, а целият мозъчен тръст на републиката е ангажиран да чепка философския спор "Че Доган е умен - умен е, ала защо е и толкова красив".

Така, 7 дни преди изборите най-плътно отразяваният дебат не е за доходи, данъци или, не дай си Боже, лидерска визия за бъдещето на страната в следващите 4 години.

Тема No.1 е войната между ДПС и ДОСТ - партии със сумарна подкрепа около 15% и отдавна изчерпан електорат.

Вземете за пример горепосочената карикатура и я разгледайте добре. Запомнете я, защото някой ден ще влезе в учебниците по политически науки. Боим се - не заради художествените си стойности, а заради епидемията от истерични припадъци, които предизвика с появата си.

"Кандидатка за депутат на Местан агитира във фейсбук със срамни карикатури за автобусния туризъм и падането под османско робство през 1341 г.", алармира "24 часа" на първа страница.

Прикрепено е и "факсимиле" от профила на Мехриджан Изет (секретарка на кърджалийската структура на ДОСТ, четвърта в листата след Лютви Местан) с "доста двусмислено изображение" (според дописката във вестника) и надпис "DOST geliyor DOOST anlayanlara".

В буквален превод от комшийски това означава "ПРИЯТЕЛ идва, ПРИЯТЕЛ за разбиращите", където "ПРИЯТЕЛ", разбира се, съвпада с абревиатурата на Местановите "Демократи за отговорност, свобода и толерантност".

Какво е искал да каже авторът? 5 феса, ятагани, зурни, турско робство и бюлетина "13" - едва ли има нужда от анализ, ще отговорите вие.

Вероятно затова и кандидат-депутатът на ГЕРБ от 9 МИР Цвета Караянчева се възмути и реши да си запише червена точка пред патриотичния електорат, като изпрати сигнал до Районната прокуратура за "подбуда към дискриминация, насилие и омраза, основани на народност и етническа принадлежност".

Междувременно БСП поиска "санитарен кордон около ДОСТ", Румен Петков - директна забрана на партията, Патриотите настояха ЦИК да цензурира YouTube заради клип с архивни кадри от Възродителния процес, а Реформаторите настояха да се затвори границата с Турция.

Интернет обаче е коварно изобретение. Защото се оказа, че първоизточникът на това "доста двусмисленото изображение" е не кой да е, а Ангел Джамбазки - член на Европейския парламент, кандидат за депутат с No. 14 в листата на "Обединени патриоти" в 24 МИР София.

Туитът му е публикуван няколко часа преди Мехриджан Изет да се самосезира във Facebook. Сега погледнете пак тази карикатура и си задайте за втори път въпроса: Какво всъщност е искал да каже авторът?

Защо на бюлетините им пише само "13"? А защо не и "9"?

Сега се замислете кого изобщо го интересува потокът на мисълта на n-тата канидатка от бюлетината на ДОСТ в Кърджали и как една публикация в профила й във Facebook се оказа общонароден казус.

Войната между ДПС и ДОСТ не е за принципи или идеи. Не е за пантюркизма или за отцепване на територии. Войната е кой да обладае 35-те секции в Турция и чии автобуси да бъдат пропуснати с предимство на "Лесово", преди да се пусне неколкодневна "профилактика" на компютрите на митницата (по препоръката на Даниел Вълчев).

Умението им да нагряват жичката с активни мероприятия е толкова обиграно, че всички останали политически сили - дори най-големите сред тях - охотно играят миманс в техния театър.

Изглежда на някого му се услади "холандският сценарий". Само че нито Холандия е България, нито Марк Рюте е Ахмед Доган.

 

Най-четените