Всеки, който си е имал вземане-даване с по-квалифицирана работа, свързана с излизане от вкъщи, компютър, стол, бюро и хора, е пределно наясно, че съвременният офис е обиталище на екзотични същества.
В тази връзка читателят на Webcafe.bg Георги Ваклинов изпраща по-прецизни статистически данни за съдържанието на офис-пространството, придружени от кратко, но точно описание на разновидностите обитатели на тази производствена екосистема:
1. Скатавки
Тези служители обикновено изглеждат доста заети и непрекъснато обясняват колко много неща "имат на главата", като това е общо взето камуфлаж за реалните им занимания - бъркане в носа, почесване, цъкане в сайтчета, във Facebook, ходене до тоалетна, ходене на обяд, закуска, кафенце или на по цигарка.
Особено ценят и се мотивират от фирмени блага, които са безплатни за ползване и понякога можете да намерите в чантата им я пакетчета захар, я сметанки или просто няколко сплескани рула тоалетна хартия.
Разбира се ако позицията налага и/или позволява излизане извън офиса за срещи или изпълнение на други задачи, то това се използва максимално както като време, така и като честота за извършване на дейности, нямащи нищо общо с работата за съответната организация.
Те могат да включват срещи на кафе с приятели, пазаруване на хранителни стоки, изпълнение на дребни домашни ремонти или обикновена следобедна дрямка в колата(винаги служебна) или най-добре вкъщи.
Съставляват средно около 30% от офис популацията, като делът им нараства в по-големи, бюрократични структури, а при държавните институции достигат до 99%.
2. Обикновен офисен планктон
Това е средната класа на фирмата - те работят на принципа "за толкоз пари - толкоз" или се ръководят от максимата "те ме лъжат, че ми плащат, а аз, че работя".
За разлика от скатавките, те все пак извършват някаква работа, но обикновено това се прави с цел да не заспят на бюрото или просто от желание да им се махне шефа от главата.
Мотивират се единствено от наближаващ краен срок за нещо и го свършват, така че да не ги занимават допълнително.
Разбира се са наясно, че работата им не бива да блести, защото автоматично ще бъдат натоварени с още задачи. Все пак не искат да минат в най-малобройната група на "пчеличките"...
Броят им варира, но като цяло представляват поне 50% от кадровия фонд на фирмата.
3. Пчелички
Този офисен вид е особено рядък, но обикновено на него се дължи успеха на фирмата или по-скоро избягването на тоталния колапс и фалит.
Те са странни същества, които успяват някак си да се самоидентифицират с фирмата и нейните интереси, което ги мотивира да работят алтруистично за преизпълнение на целите от 3-годишния план.
Шефовете ги обожават и им възлагат все повече задачи, тъй като им е ясно, че само те биха могли да ги изпълнят добре.
Често ги мотивират с титли и потупване по рамото и само в краен случай с увеличение на заплатата или някой бонус.
Но може и без това, те така или иначе са и най-лоялните служители и никога не биха напуснали по собствено желание фирмата-майчица.
Нямат нищо против да работят извънредно, за да изпипат детайлите по поредния отчет, презентация или просто да изслушат идеите на шефа, че и да си ги запишат чинно в тефтерчето.
Склонни са да проявяват и "самоинициатива", което е нещо неразбираемо за останалите офисни видове и затова бягат от него като от неприятна прилепчива болест.
Както вече отбелязахме, това е най-малката група и рядко й си падат повече от 5% дял в общия брой работници, като процентът от фонд работна заплата е даже по-малък.
4. Мениджъри или просто шефове
Като цяло това е хибридна група, която може да проявява качества на всеки от останалите видове.
Например сред тях има много от така наречените "управители на водопад", които попадат и в първата група на скатавките.
Или са просто обикновени шефове, които вършат все пак по нещо задължително неоперативно като: делегиране, провеждане на работна среща, поставяне на цели, преглед на отчет или обсъждане на план.
Делникът на този вид е зает основно с окопаване и запазване на позицията и ловко избягване на реална работа, която винаги трябва да се делегира/извършва от пчеличките или в краен случай от планктона.
Избягването на вземане на решения също е важна предпоставка за успешното отърваване от отговорност, когато нещо се прецака.
Винаги се намира и един шеф, който реално върши цялата управленска работа и взима важните решения или поне дава съвети на генералния мениджър (като много рядко е и същият човек).
Големият шеф от своя страна е винаги особена фигура, която буди различни, но винаги силни емоции у служителите: страх, смях, силна омраза и дори понякога уважение.
"Здравословната" бройка ръководители е около 10-15%, като отново в по-големи организации, тъй като всеки иска да е шеф на нещо (най-често водопад), броят може да набъбне до над 50%.
Именно от подобни структури произлизат възклицанията: "Станахме повече вождове, отколкото индианци!" или "Не останаха маймуни!".
