За креативността и други демони

В библиотеката на едно висше учебно заведение помагам на студент да си намери книга. Почти му я посочвам, но за всеки случай добавям: „На третия рафт, вляво." Веднага започва тичане вдясно, към седмия рафт.

Усетила учтивостта ми, студентка подава листче „увоТ в езикознанието". Аз: „Колега, а ако са много увоДи!?" Тя: „Не, той е само един..."

Оставям без коментар тези две бързи случки и ви разказвам една история на повече от сто години.

В един университет преподавател и студент имали спор.

Изпитващият вярвал, че може да „скъса" студента, а той от своя страна, държал да получи най-високата оценка. За разрешение на проблема те се обърнали към председателя на Кралската академия, носител на Нобелова награда за физика.

Изпитният въпрос бил: "Обяснете по какъв начин може да се измери височината на сграда с помощта на барометър."

Отговорът на студента - „Необходимо е да се качим с барометъра на покрива, да го вържем с дълга връвчица и да го спуснем до земята. После да го изтеглим и да премерим връвчицата."

Случаят се оказал сложен, защото отговорът бил пълен и верен, но все пак изпитвали по физика и се очаквало да се приложат знания по този предмет. Предложили на студента да помисли още и да даде друг отговор. Той стоял пред белия лист и не направил усилие да запише нещо. Двамата учени го попитали дали се отказва, но той отвърнал, че има много решения и обмисля кое от тях е най-доброто.

Новият отговор гласял: „Качваме се с барометъра на покрива. Хвърляме го оттам и засичаме времето, за което пада. После с помощта на формула изчисляваме височината на зданието."

Този отговор вече бил приемлив за преподавателя, но двамата учени очаквали и другите възможни отговори.

Студентът продължил: „ Друга възможност за измерване е в слънчев ден да измерим дължината на сянката на барометъра и дължината на сянката на сградата. С помощта на пропорциите, ще достигнем до верния отговор".

„Има и друг прост метод - качваме се по стълбите и наслагваме височината на барометъра върху стената. Умножаваме я с броя нанасяния и получаваме височината."

„Ако искате по-сложен начин - отново завързваме барометъра с връвчица, люлеем като махало и определяме силата на гравитацията в основата и в края на сградата. По този начин изчисляваме височината."

„И накрая - най-елементарният. Отиваме при портиера на сградата, предлагаме му барометъра като подарък, за да ни каже височината на зданието."

Двамата учени попитали студента дали действително не знае общоприетото решение на задачата. Той отговорил, че го знае, но му било дошло до гуша в училищата и университетите преподавателите да натрапват своя начин на мислене.

Студентът бил Нилс Бор, който през 1922 година получил Нобелова награда...

Да...скоро Нобелов лауреат няма да имаме, защото преподаваме и изпитваме в тесните калъпи на килийните си представи. Продължаваме с: „Какво е искал да каже авторът?". Каквото е искал да каже, той го е казал. Важното е как всеки го разбира.... И защо Х не може да се замести с дадената стойност още в началото на израза!? Ако учителката иска, нека го опростява. Този, който се упражнява, сам ще достигне до верния извод.

Поради грешка на езика моя ученичка назова произведението на Славейков „ИзБорът на Белоногата". Беше гениално, защото там изборът наистина е важен....Не, не беше чела литературна критика.

Учителка по математика дала на първи клас задача „ 2-4 =?". После казала, че тази задача няма отговор. Едно будно дете: „Има - отрицателно число!". И тя го изправила до края на часа да се научи да не прекъсва госпожата...

Оригинални идеи има свободният човек, той не мисли за строгите правила и изисквания. Той просто мисли....