BBC News, репортер зад кадър следва деня на един обикновен отруден грък - Янис, Димитрис, Спирос, както и да е.
Виждаме човека, мустаците му, фланелата и дънките му, притеснен, малко ядосан, леко тъжен.
Става сутринта и отива да чака на опашка пред банкомата, за да изтегли дневните си 60 евро. Опашката е от десетина души. Нашият герой се нарежда, камерата го следва, с големи букви на екрана излиза бял надпис „10 минути чакане на опашка пред АТМ устройство за 60 евро"... Мъка!
И тя продължава.
Обикновеният гръцки гражданин се прибира у дома с клетите 60 евро, от които междувременно изхарчва няколко за неизбежна сметка. Останалите пари - нещо като 29 евро, примерно, дава на съпругата си, която ще отиде на пазар (разбира се, жената ходи на пазар в Гърция!).
Сега вече човечната камера на BBC я следва в супермаркета. Риалитито продължава, като гледната точка за зрителя е от дъното на пластмасовата кошница за пазаруване на гръцката домакиня, повтарям, домакиня.
С притеснено лице, без грим и леко посивяла коса на опашка, с три-четвърти дънки и джапанки, тя броди из супермаркета, а зад гърба й са разположени рафтове с красиви и цветни стоки - по нищо не личи точно в този момент да има някаква криза за каквото и да е.
„Гинеката" пазарува, натоварва продукти колкото за днешната вечеря и се отправя към къщи. След това вече сме свидетели на милия и скромен семеен обяд на терасата на апартамента им - виждаме няколко полуопразнени чинии, семплота, недоимък...
Мъката е още по-голяма! Съчувствието - и то.
Само че нещо не се получава. Няма как нито аз, нито който и да е средностатистически българин да се хване на репортажа ви и с цъкане на език да го изгледа, полуразреван за съдбата на Янис / Димитрис / Спирос или който и да е там, и неговите 60 евро на ден от банкомата.
Защото, мили колеги, на българите им се налага да живеят цял месец с парите за два дни на вашия гръцки клет герой. Защото пенсията на един лекар, учител или инженер е около 184 лв или 97 евро, един ден и половина от лимитираните пари на гръцкия му съсед.
Знаете ли още, уважаеми така професионални наши колеги от голямата световно известна телевизия, че един балетист в Националната ни опера взима 400 лв заплата? Че един лекар започва работа с не повече от 600 лв? Че един учител с 20-годишен опит в провинцията е на заплата 500 лв?
Че един учен (да, да, ние имаме и учени не само роми и измъчени деца в домове за сираци) трябва да оцелява, правейки наука с 380 лв. месечна заплата?
Тук ние не сме в криза, защото така или иначе никога не сме излизали от нея.
Дори да не ви се иска, ние съществуваме и сме част от Европа - и географски, и политически. Освен репортажи за корупционни схеми, за малтретирани роми и плъзнали из софистицираните ви страни български престъпници, тук има хора, които са работили по 40 години, съвместявали са по две, че и по три работи, опитвали са се и са живели достойно, с по-малко от 1/5 от доходите, за които така професионално правите докосващи чувствителността „човешки" репортажи.
Не искам да кажа, че българският беден е по-беден или по-важен от гръцкия такъв. Не става дума за това.
Става дума за факта, че във вашата зона на интереси точно тази тема просто отсъства. На вас никога, на нито една планьорка, стаф мийтинг или както там го наричате, не ви дойде наум да пратите някой да направи ето такъв репортаж за българите.
Да вземете един Бай-еди-кой-си от еди-къде-си и един ден да го следвате по петите, за да видите как така се живее с едни 90 евро на месец. При това не къде да е, а в страна от Европейския съюз.
Как така дори сега, когато в Брюксел взеха да ни разхвърлят на масата като добрия пример за бедните роднинчета, дето ядат хляб и сол, ама не мрънкат, пак нито един от вас не се плесна по челото и не каза: „Бе дайте да пратим в тая Бъл...какво беше, някой от стажантите да види как живеят хората там, след като вече и от европейските трибуни ги дават за пример на гърците!".
Така е по-лесно.
Защото продължавате да гледате на това място тук като на някакво тъмно петно от картата, където се краде, хората пият, алкохолът е евтин, жените са лесни, а политиката... абе fuck it.
Става дума за общата ни къща, в която някой се чувства беден, докато яде швейцарско сирене и гледа телевизия в хола, а на друг не му е дадено правото да се оплаква - нищо, че е наврян в кухнята и се опитва да оцелява от трохите на останалото нахранено братство.
Това се нарича избирателна журналистика. А избирателната журналистика е манипулация.
