Някой да не е чувал, че позитивното мислене е храна за душата? Или да не се е сблъсквал с етикетите "оптимист", "песимист" и "реалист"? Ако не сте, честито! Вие живеете в друг свят. Ако пък слушате за позитивното мислене ежедневено - пак честито! Вие сте модерен човек и сте нарочен за консуматор на съвети.
Ето и някои от най-често срещаните мантри на положителната мисъл:
"Радвайте се на дребните неща в живота"; "Бъдете позитивни и се усмихвайте на всичко, което ви се случва"; "Ако животът ви поднесе лимони, направете си лимонада"; "Не се сближавайте с хора, които ви действат негативно"; "Лошите вибрации привличат лоши неща"; "Мисълта има материален субстрат - мислете за хубави неща и ще ви се случват хубави неща".
Да,ама не. Понякога нещата просто не работят така.
С развитието на средствата за масова комуникация, психологията поевтиня и се превърна в наука на масите - наука, от която всички разбираме и за която всички имаме мнение.
Достъпът до интернет изглежда вече се е превърнал във виртуална диплома, която дава право да се дават съвети на онези, чиято психика не е от стомана от тези, чиято психика...не съм сигурна.
Хората с леки психични дисфункции са подложени на натиск, че нещо трябва да се промени в мисленето и себеусещането им. И се сблъскват с абсолютната невъзможност това да се случи.
Ето защо съветите за позитивно мислене, отправени към хора в депресия, само задълбочават тяхната безпомощност.
Да накараш депресивен човек да мисли позитивно, е равносилно на това да накараш слепец да гледа небето в продължение на един час всеки ден.
"Аре бе, стегни се, виж каква пролет е навън - птичкте пеят, ти си седнал тука и гледаш в една точка. Я се вземи в ръце".
Подобен тип съвети издават неразбиране на природата на психичния дискомфорт, който огромен процент от хората изпитват в даден момент от живота си.
Ако читателската аудитория на пророците на позитивното мислене се състои предимно от мъже, които изпадат в лошо настроение, когато се окаже, че радиаторът на колата им е за смяна, и жени, които изкиселяват, когато скъсат чорапогащника си с нокът, съветите за разходка в парка и взиране в цъфнало дръвче, биха могли да бъдат адекватни.
Ако сред тази аудитория, обаче, има дори един човек, който е на прага на клиничната депресия, насоки от подобен тип биха имали в най-добрия случай никакъв ефект.
Границата, която разделя нормата от патологията е доста тънка. Само една крачка и човек пада от другата страна. Не е ексцентричен, а луд. Не е особен, а болен. Не е индивидуалист, а пациент. И върху главата му се стоварва Диагнозата, а онези на другия бряг го съветват да диша дълбоко и да гледа зелено.
А пък сигурно е много забавно да станеш онлайн терапевт с дипломата си за публична администрация от някой известен колеж.
Детето ви има сенна хрена? Мислете позитивно! Полените се влияят от мисловната ви настройка!
Безработен сте от две години и трудно свързвате двата края? Е, прочете "Тайната" и станете шеф на Google, изпращайки до HR-ския отдел положителни мисловни импулси.
Ако пък ви мъчат хемороиди - съсредоточете мисълта си върху положителната част на вашето заболяване. Седенето може да доведе до разширени вени, а с настоящия си проблем няма как много да седите. И прочие, и прочие...
Изкусително, сладко, благородно и тотално безполезно.
Позволете ми да обобщя: ако обществото иска да върви в посока разбиране и приемане на психичната болест и психологичните особености на различните хора, универсализирането на съветите е първият феномен, който трябва да бъде забранен.
Макар да живеем в блажено време, в което човешките живот и здраве имат висока цена, житейските несгоди са неизбежни.
Някои хора преодоляват тези открили се под краката им пропасти със завиден капацитет, други стържат с нокти по ръба, а трети пропадат в дупката с много километри в час.
Ако имаме претенцията да бъдем зрели и отзивчиви към чуждата болка, то следва да бъдем зрящи към личностовите и социални психологични конфликти, които се раждат в обществото.
Гурелите в социалните очи, калта в социалните уши, апатията в социалния характер - това са малките предпоставки за развитие на сериозни и често необратими психологични конфликти, които рикошорат в същото това общество с огромна сила.
Случаите с акушерката Емилия Ковачева, (само)убиецът Андреас Лубиц, може би дори масовият убиец Андерш Брайвик - това са грозните циреи на социума, който е неглижирал психичния дефект и е ковнал стигмата на психичната болест.
Това са единици от хиляди примери на провала на така популярното течение "позитивно мислене".
И не, не бива да бъдем негативни, мразещи песимисти, които да очакват най-лошото във всеки момент. А просто мислещи същества, чувствителни към различието. С отворени сетива към онези, които са изгубили баланса и са станали опасни за себе си и за нас.
Та моля ви, ако ваш приятел ви сподели, че от две седмици няма желание да става от леглото, защото не вижда смисъл - не му казвайте да хапне две блокчета шоколад, за да се оправи.
Ако видите човек в автобуса, който получи паническа атака и иска веднага да слезе, помогнете му да слезе. Не му казвайте да напише списък с 10 неща, за които е благодарен. Не му препоръчвайте да прочете нещо на Хорхе Букай.
Ако случайно видите момиче, което умишлено повръща вечерята си - не й давайте съвет да хапне малко мусака. Това не помага.
Позволете ми в заключение да цитирам мой приятел и учител: "Позитивни са само ХИВ позитивните". Не бъдете позитивни.
Бъдете критични!
