Веднъж ми взеха 10 стотинки за резен лимон в едно кафене на централната улица в Бургас. Много гъзарско беше мястото. Ако бях някой местен играч, щях да си поръчвам по няколко лимона, ей така - да ми стоят на масата за разкош, да е ясно кой съм и колко притежавам.
Миналата седмица ходих на Седемте рилски езера (не ходете там през уикенда, по-добре си седнете на Витошка на кафенце, по-спокойно е) и в хижата след лифта ни поискаха 50 стотинки за най-гнусната тоалетна в познатия космос.
Онзи ден отивам да спортувам във фитнеса на един хотел с пирамиди и фараони от гипсокартон във фоайето. Не си носех вода, продадоха ми малка бутилка на бара за 2.50 лв.
Няма да разказвам как всеки път шофьорът на таксито "няма да ми върне" и му оставям с два лева отгоре.
На морето тази година таксуваха един приятел за добавка от кашкавал върху спагети със сума, по-висока от цената на самото ястие.
Още по-вдъхновяващо е да попаднеш на сервитьор, който автоматично си прибира 70 стотинки и ти връща рестото без бакшиша, който сам си е определил.
Ти си искал да му оставиш 1.70 лв, можеше и повече, но в крайна сметка това няма как да се случи. Просто защото никога вече няма да се срещнете, тъй като ти е омръзнало от тарикати.
Всеки път когато случайно попадна в поредния много тренди бар, където се предлага само малка бира за 4,90 лева, но в тоалетните няма топла вода, ми иде да си поръчам пет симпатични малки бирички и да ги счупя в нечия глава.
Но това е подсъдимо и според мнозина - неморално, така че просто изпивам една хладнокръвно и отивам някъде, където е за по-бедни хора.
Всъщност, не става дума за кинтите. Нали се сещате? Ама изобщо.
Навсякъде в Европа, дори в съседна Сърбия, получаваш комплимент от заведението на повечето места, където си избрал да обядваш.
Дали ще ти донесат хлебче към ястието или водичка за кафето - няма значение. Въпросът е, че хората ти създават условия да се почувстваш като желан клиент и да се върнеш. Както и вдъхновението да им оставиш дебел бакшиш с чисто сърце. Тук те минават на дребно и са горди с това.
Но да не забравяме все пак, че народният гений е казал "Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. "
Колкото по-комплексиран е българинът на тема пари, толкова по-силно е разтревожен да не би някой да си помисли, че не притежава едри пачки в джоба си.
Ето защо е склонен не само да плати левче за мърлява тоалетна или 2 лева за чаша чешмяна вода.
Много повече - той ще седне в нощен клуб в петък вечер, където предварително ще е резервирал сепаре на стойността на една минимална работна заплата, или ще мята салфетки за 1695 лева - нищо, че си плаща тока с бързи кредити.
Не, тук изобщо не става дума за пари.
Става дума за тарикатлъка като национален спорт - и при клиентите, и при търговците.
Едните ги интересува да си похарчат заплатата по най-долнопробния начин, живеейки като царе, било то и за една нощ, в някой задимен бардак.
Да ядат и пият, и да черпят, а от вратовете им да проблясва масивен ланец от лъжеплатина... Да направят кенефите на нищо и после аз да трябва да платя левче за същите, без да са чистени.
За другите най-важното е да приберат бързо и веднага едни пари, без да ги интересува това води ли до някаква перспектива за бизнеса им и изобщо прави ли се така...
Е, не. Няма да стане. Честно, дано фалирате всичките. Днес.
