Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да живееш в коловоз не е никак лошо

Да живееш в коловоз не е никак лошо Снимка: Pixabay

Вдигнете ръка, ако и на вас ви се повдига от окуражаващи общи постулати за излизане от зоната на комфорт и разчупване на рутината. 

Живеем в свят на гурута и влиятелни личности в социалните медии, които без почивка повтарят, че безопасният избор е самосаботаж. Че докато не се почувстваш неудобно в ежедневието си, няма да стигнеш далеч в живота и че очевидният избор е липса на смелост. 

Мотивационни лозунги на всеки ъгъл и на всяка крачка ни учат, че трябва да сме по-взискателни към себе си, да напуснем приятната си и комфортна среда и в крак със съвременните тенденции за самоусъвършенстване да търсим по-висшата си духовна перспектива.

Тези съвети са навсякъде - по семинари, в социалните платформи и в разговори между приятели. Но не уточняват какъв е съветът, когато се почувствате изцедени и от напускане на комфортната си зона се окаже, че не мислите, а тялото ви саботира да живеете спокойно и нормално. 

Конкретиката липсва и отново се появява лавина от общи приказки и повърхностни заключения. 

"Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда", скандира студентът от Станфорд Юбинг Джанг в лекцията си на TED "Животът започва там, където свършва зоната на комфорт" - една от хилядите беседи по тази тема, получили гласност чрез социалните платформи.

"Ако останете в зоната си на комфорт, ще се придържате към грешни вярвания за себе си, към чувството за вина и съмненията във възможностите си", казва студентът пред платилите да чуят тази лекция и завършва с цитат на популярния гуру отвъд Океана Джак Канфийлд - "Зоната на комфорт е хубаво място, но там нищо не расте". Същото изречение е редовен цитат за споделяне във Facebook.

И защо да не се споделя? Наистина звучи красиво, когато милионер от Малибу ви насърчава да загърбите скучната си обикновена работа и да се хвърлите с главата напред в непознати води.

А ако нещо в този иначе "добре изгладен план" се пропука, то мислите ви саботират.

Цял успешен бизнес се разви и разраства около мненията, че мозъкът може да ви пречи,  а стресът, тревожността и безсънието са нормални състояния на процеса, с който излизате от рутината.

Зоната на комфорт е поставена в немилост, а усложненията на живота с напускането на всичко удобно и познато, е на пиедестал. 

Психологически погледнато, зоната на комфорт е състояние, при което човек се чувства спокойно и контролира средата си. Но при днешната мания за самоусъвършенстване тя е заклеймена, а преодоляването ѝ се превърна в самоцел.

Една справка показва, че идеята тръгва от изследователска статия, публикувана през 1907 г. от американския психолог Робърт Мърнс Йеркс, който установява, че лабораторните мишки подобряват производителността си при силен стрес и тревожност. След години работата и записките на Йеркс са цензурирани заради расистките му пристрастия.

Възгледите за използването на тревожността и стреса за подобряване на продуктивността обаче остават. Последвалата индустриална революция я консумира като топъл хляб, а през 90-те с увеличаващото се конкурентно напрежение, налагането на стрес се превръща в задължителен елемент от работната атмосфера.

И това продължава, докато не се създава цяла ниша за управление на стреса, тревожността и паник атаките. След време психолозите виждат, че грешат някъде по пътя и всъщност стимулациите за напускане на комфортната зона създават вреди.

Тогава на бял свят се появяват проучванията на руския психолог Лев Виготски, който освен за зона на комфорт говори и за зона на развитие - период, в който човек преминава от един етап към друг постепенно, стъпка по стъпка, подобно на първокласник, докато нивата му на тревожност и стрес остават ниски.

Накратко казано, Виготски се противопоставя на теорията, че ако нещо в живота ви върви бавно, монотонно и в коловоз, трябва да го раздвижите със силния стрес на рязката промяна. 

Но призивите за грандиозни промени в живота са във вихъра си и днес се прехвърлят във всеки един аспект. Да се нагърбяте с повече, отколкото може да носите, да натискате границите си до краен предел и всичко това с идеята за някакви върховни, екстремни преживявания. 

С концепцията, че човек трябва да се чувства под напрежение, докато прави нещо, на Запад са превърнали консултациите с психотерапевт в нещо обичайно като посещението при фризьор. Разполагат с цяло поколение, което се е съветвало поне веднъж със специалист заради нервен срив. 

Това би трябвало да е достатъчно доказателство, че стресът не е добър мотиватор и придобито от него идва като Пирова победа.

Хубавата зона на комфорт не се намира на улицата и затова трябва да се уважава - по психически, физически, личностни причини, а и много често пътуването в коловоз, което върви с нея, е далеч по-приятно от турбуленцията на драстичните промени, без значение какво ви говори един лайф коуч от Малибу или мотивиращ цитат във Facebook. 

Най-четените