Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Луксът, който и Мъск не може да си позволи

Мързелът би трябвало да е благо, а не порок и грях Снимка: iStock
Мързелът би трябвало да е благо, а не порок и грях

"Форбс" може и да твърди, че Илон Мъск е най-богатият човек на планетата, но това е само защото има повече долари в сравнение с останалите хора.

Ако ще и три пъти повече долари да придобие мултимилиардерът, има един лукс, който не може да си купи, както и повечето от нас, уви.

Не, не става дума за щастие или любов - и двете са напълно достъпни с достатъчно пари и малко базова самоманипулация - не вярвайте на романтичните комедии и чиклит измислиците.

Най-големият лукс - особено за богатите, е мързелът. Все пак човек като Мъск, известен с това, че няма време за повече от 6 часа сън нощем, едва ли си позволява да бездейства докато е буден.

Това е състояние, което за доста от нас дори е трудно да опишат.

Повечето хора бъркат блаженото нищонеправене с почивка или скука. Мислят, че като се приберат скапани вечер - след цял ден на работа, тичане по битови задачи, обгрижване на децата и ошетване из къщата, и най-накрая си налеят питие пред телевизора, се отдават на мързел.

Но бъркат. Отдават се на заслужена почивка. Мързел щеше да е, ако не бяха търчали цял ден като навити пружинки, ако се бяха излежавали в леглото до обед, ако бяха отложили работните задачи за утре и вместо да висят на печката, бяха вечеряли каквото има в хладилника. И им е гот така.

О, да - хладилникът. Първопричината мързелът да е лукс, а също и обществено заклеймен порок, смъртен грях според християнството и дори знак за болестно състояние или поне ниско самочувствие според психологията.

Защото бездействието и леността водят до празен хладилник, а гладът винаги е по-силен от мързела - за да ядем се налага да работим.

Факт. Но дали не сме издигнали трудолюбието на прекалено висок и едностранчив пиедестал? Не прекаляваме ли в порицанието на безделието, приемайки, че това е пропиляно време, нещо грешно и направо опасен социален бич?

Колко безделие е обществено приемливо и колко активност и дейност са достатъчни? До бърнаут, до припадък, до хоспитализация и шепа хапчета сутрин и вечер, за да си в състояние да поддържаш високия оборот и на следващия ден? И то заради единия хладилник, ако ще и да е пълен с трюфели и говеждо кобе и от чисто злато?

Има хора, които действително трудно стоят на едно място и все си намират някаква работа - така се чувстват добре. Има и такива, които могат с часове да гледат точка на тавана и това да ги изпълва с блаженство. Ако не пречат на околните и не натоварват обществото с например социални помощи - откъде-накъде ще ги съдим?

Защо да не си отгладуват малко мързел, щом бездействието им се услажда?

Защо да си постоянно на педала на газта трябва да е толкова висша ценност?

Нали все пак за това се трудим - и на работа, и у дома - за да имаме достъп до блага - за едни това са пари и покупки, за други удовлетворение или самочувствие, за трети - ухаеща за белина къща.

Луксът да помързелуваш малко и да се взреш в пъпа си на спокойствие също би трябвало да е благо, и то от най-висока проба.

Това също те прави богат поне колкото Мъск, и то по доста приятен начин.

 

Най-четените