Можете да ни вземете моловете, дори можете да ни вземете кръчмата, но не можете да ни вземете ракията с приятели!!!
Българинът е готов да се откаже от много неща, но от правото да се види с добрите си приятели, с близките си - в никакъв случай. Поне вече не.
Това показва направеното от "Галъп интернешънъл" проучване за настроенията относно коронавируса в началото на юли. Изводите от него са, че от две неща хората у нас са най-малко склонни да се откажат - контактът с близките и правото на пътуване.
И ако второто е малко или много плод на сезона, а и на неприятните спомени за КПП-тата по входовете и изходите на областните градове, то първото нещо е изконно.
Наистина, едно от най-тежките и тревожни неща по време на извънредната ситуация беше наложената социална изолация.
Първоначално масово хората опитаха да видят какво ще е да се изолират от приятели и близки, затваряйки се в апартаменти и къщи.
Резултатът беше пик в търсенията на това как вървят цените на имотите на малки, спретнати къщурки с или без две липи отпред, но задължително с дворче. Вторият - изтрещяването, породено от липсата на приятелска компания.
Вдигна се сериозно броят на случаите на пиене още от сутринта, засили се и усещането, че хората са просто съквартиранти в къщата на един по-голям и всесилен Big Brother, който гледа през очите на комшиите дали няма пък да се задържиш по-дълго от допустимото навън пред пейката.
Правопропорционално на всичко това нараснаха и случаите на домашното насилие - мрачна тема, заслужаваща да бъде разгледана отделно.
Трудно някой би успял да накара хората у нас да се върнат към това положение на изолация, независимо от вируса. Още повече на фона на цялостното спокойно отношение на хората по темата.
Дали българите сами ще започнат да се ограничават, ако със застудяването през есента започне още по-голям ръст на новите случаи? Поне една част със сигурност.
Мнозина биха ограничили контактите, биха намалили излизането по заведения и ходенето на публични места. Дори и сега мнозина носят маските си безропотно, когато са на публични места. Вече се възприе идеята, че предпазването от вируса е лична отговорност.
И ако всеки от нас може да се подложи на някакви лишения в името на общото благо и ограниченото разпространяване на заразата, то сред тях едва ли ще е контактът с приятелите. Откъсването от света е сред нещата, които малцина могат да си позволят отново.
Именно близките са тези, които ще ти помогат да останеш с всичкия си през подобни трудни моменти. Страхът за здравето (както собственото, така и на някой около теб), сигурността на работа, финансовите трудности или когато просто се появят един куп тежки депресивни емоции заради случващото се наоколо - нещата са по-леки, когато знаеш, че можеш да разчиташ на някого, че ще те изслуша и ще те потупа по рамото с разбиране.
Истината е, че нищо не може да замени човешкият контакт очи в очи - нито една група за онлайн разговори и видео чатове не може да постигне този ефект на момент на личното общуване.
Оттам нататък вече всеки сам решава къде да начертае линията на контактите си - с колко хора да общува, колко големи рискове да поема.
Просто понякога за звъна от чукащите се чашки с ракия в правилната компания си струва човек да рискува.
