Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На митрополит Николай му дай да сочи с пръст "лошите"

За християнския морал на пловдивския владика и какво БПЦ продължава да не бъде Снимка: Пловдивска митрополия
За християнския морал на пловдивския владика и какво БПЦ продължава да не бъде

Ако трябва да сме честни, изказването на пловдивския владика Николай за младите хора, които учат на Запад и как част от тях ставали проводници на злото, не влиза дори в Топ 3 на най-скандалните неща, които е правил или казвал.

"От началото на прехода българите изпращат децата си драговолно и радушно на Запад, с хиляди и хиляди, за да учат там и да попият западните ценности. Сега те започнаха да се връщат и се оказва, че освен знания, които тепърва ще очакваме да приложат, някои от тях са попили презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре готовност да налагат наученото насила, с методите на Инквизицията", казва дядо Николай в пламенното си слово по време на честването на 137-ата годишнина от Съединението.

Самата му реч привидно е насочена срещу разделението в българското общество и засяга много сериозно разделението между "млади" и "стари", като в нея митрополитът заема ясно страната на по-старите, намира как да се заяде с Католическата църква и да направи коментари, които лесно могат да се изтълкуват и като политическа агитация на общия фон в момента.  

И логично, когато става въпрос за такова показно сочене с пръст към дадена част на обществото, скандалът избухна. 

Макар уж центърът на това слово на пловдивския митрополит да е срещу разделението в обществото и насищането на омраза и гняв, думите му постигат единствено и само това - разделение. 

Навръх празника на Съединението той отново чертае разделителни линии - лошият и покварен Запад, където младежите стават инструменти на злото; богатите хора от сферата на високите технологии, които се отнасят с пренебрежение към бедните работници; новите политици, които са сравнени с испанската инквизиция в отношението им към старите модели на управление. 

Ако целта на дядо Николай е била да събуди християнското чувство за единение и преодоляване на натрупаните в обществото гняв, злоба и омраза, ефектът на словото му е точно противоположен. Все пак не можеш да призоваваш за мир и разбирателство, когато категорично отсичаш, че ей тази част на обществото е виновна. 

Ако приемем, че целта на пловдивския митрополит наистина е била миролюбива... Защото от поведението му до момента, човек може да остане със съмнения по този въпрос. 

Не е като дядо Николай да няма зад гърба си достатъчно примери за ясно чертане на разделителни линии в обществото. 

Ако вземем сегашното му изказване и го поставим наравно с определянето на папа Франциск като еретик, буйното възмущение срещу влизането на България в Европейския съюз, който щял да ни принуди да правим гей паради, или особено до онези коментари на пловдивския владика, че допускането на концерта на Мадона в София през 2009 г. е причинило трагедията с починалите български туристи на Охридското езеро малко след събитието... та това за покваряващия Запад си е един най-обикновен вторник за митрополита.

И ако коментарите му срещу гей паради и ЛГБТ+ общността като цяло вече не правят впечатление на почти никого, то подобни избухвания се появяват от време на време, за да ни напомнят за това което БПЦ не е като институция, а би трябвало да бъде. 

В днешно време, когато "християнин" и "православен" са все повече политическо самоопределение, отколкото верско, а все по-малко млади хора гледат към Църквата като към реален източник на утеха и духовно откровение, Николай Пловдивски става символ на това, което куца на висшия църковен клир.

Защото ако някога Църквата е излизала сред хората, за да помага и да убеждава с пример - да поддържа училища и домове за сираци, да помага на хора в нужда и да стои действително като морален стожер в общностите, днес БПЦ е една свита в себе си институция, която се интересува най-вече от имотите си и това дали някой преподава йога на деца, вместо сама да търси вниманието на хората. 

Самия митрополит Николай видимо не го бива в това да излезе сред миряните и да им показва с действията си високия си християнски морал. Не, той предпочита да чете морал и да сочи назидателно с пръст - към Запада, към "еретиците", към младите, които търсят промяна и по-добър живот... 

Интересно е как ли би реагирал Иисус Христос, ако види дядо Николай в обичайния му хабитат - със скъп часовник на ръка, возещ се в скъпи автомобили и заобиколен от бизнесмени и влиятелни политици. Бог-син, който е изгонил търговците от храма, сигурно ще бъде впечатлен от абсолютната отдаденост на митрополита към дребните буквички в православния канон.

Проблемът от този буквоядски подход на висшия клир на БПЦ е, че по този начин Църквата се превръща в средище на дребнави и злостни подмятания, които да бъдат крити зад думи за Божията милост и мира. 

Парадоксално, митрополит Николай е прав за едно нещо - това насаждане на омраза трябва да спре, не е християнско. Затова най-добре той да отправи един сериозен поглед в огледалото и да започне с промяната от себе си. 

Може би тогава Българската православна църква ще спре да прилича на средище на бивши агенти на ДС и ще започне да се превръща в истинско средище на духа. 

   

Най-четените