Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

5 начина, по които семейството ви ви е увредило психически

5 начина, по които семейството ви ви е увредило психически Снимка: iStock

Няма нищо по-свято от семейството. Възрастни родители, които наскоро са отпразнували рубинената си сватба, след като са се запознали в гимназията, и никога не са правили секс с други хора.

Техните родители: стилно облечени и достолепни прабаба и прадядо, току-що отбелязвали своята дъбова сватба (80 години брак). Усмихнати дечица с чисти дрехи и добри обноски, които пръскат слънце и чар навсякъде. Техните млади родители: влюбени един в друг, преливащи от обожание към дечицата и уважителни и сърдечни към родителите и бабите и дядовците.

Братя и сестри, които със сладка носталгия се гмурват в дните на общото си детство и никога няма да делят панелка в Толстой в съда, след като са се сбили за нея на погребението на прадядо им Евстати.

И всички останали интелигентни, забавни, интересни, добре възпитани и симпатични братовчеди, племенници, шуренайки, вуйни, чичовци, снахи, свекърви, баджанаци (не в онзи смисъл) и пр.

Това е семейството. На другите.

Вашето обаче е различно, нали? Имате свръхсръдливи роднини, които са готови да ви заклеймят до живот, ако не ги поканите на рождения си ден? Баба ви ви е лишила от наследство, защото не се казвате Тотка като нея?

Майка ви и баща ви са разведени и не могат да стоят в една стая повече от 8 минути, без да се хванат за гушите? Имате една полусестра, която не сте виждали от 4 години, но последно сте чули, че са я изгонили от шестата ѝ работа в рамките на една година? Не сте се чували с леля си от Канада през последните 11 години заради някакво завещание, в което никой вече не помни какво пише?

Честито! Вие имате нормални роднински взаимоотношения и вероятно още от дете сте били психически увредени от своите обични роднини.

Ето и няколко варианта как ближните са успели да ви прецакат до живот:

Вечното сравнение

Никога не сте свирили на цигулка толкова добре, колкото внучката на леля Доче. Никога не сте изкарвали само шестици по математика като по-големия ви брат, който от 3 години е на хероин и живее в градинката зад осми блок, но от 1 до 6 клас е бил бъдещ математически гений.

Никога не сте можели да си подбирате дрехите толкова добре, колкото майка ви. Тя е толкова стилна и класна дама, а вие на нищо не приличате.

Ако в момента не се справяте много добре в конкурентна среда и изпадате в дълги пристъпи на отчаяние всеки път, когато колегата ви ви вземе думата от устата, помислете дали "вечното сравнение" не е картата, която сте изтеглили, когато са раздавали тестето с дефекти, причинени от семейната среда.

Дете не се целува, за да не се разглези

Чували сте тая приказка, нали? Липсата на всякаква физическа близост между родители и техните малки деца дава гарантирани резултати, всеки път. Дефицитът на експресия на обич в ранна възраст е един от сигурните начини да прецакаме децата си и да се уверим, че като пораснат, ще страдат достатъчно. И няма да са разглезени.

Ако са ви възпитавали по доктор Спок, е много възможно в момента да страдате от богат набор тревожни разстройства и въпреки че сте на 44, всяка нощ да мечтаете да си легнете между майка ви и баща ви и да ви прочетат "Снежанка и седемте джуджета". Възможно е понякога и да го правите.

Не се притеснявайте. Вината не е във вас, а в семейството.

Не го/я хвали, за да не си вирне носа

Цяло едно поколение отгледа деца с идеята, че позитивното подкрепление е зла измислица, а похвалите са методи на Луцифер за развращаване на младежта. Напълно възможно е на 4 години да сте прочели цялата руска класика, но майка ви да ви е направила забележка, че е срамота още да не сте прочели "Гроздовете на гнева".

Може да сте станали олимпийски шампиони по плуване в първи клас, но баща ви да ви гледа критично, защото се затруднявате с ремонта на пералнята.

Та ако вече сте в трийсетте си години и сте дълбоко убедени, че сте грозни, дебели, но и някак твърде кльощави, тъпи, смотани и лишени от всякакви качества, браво! Ако всичко е наред, имате още няколко десетилетия да поправите щетите и към края на живота си да приемете, че може би не сте ЧАК толкова грозни. Или просто не помните какви сте били на 20.

"Това не е за теб"

Медицината не е била за вас, защото е сложна. Правото, и то така. И архитектурата. Не е било необходимо да ходите на балет три пъти седмично, защото ще се изморите. Няма нужда да измивате вие чиниите, защото все не го правите като хората.

Оставете сложните задачи и професии на другите и се фокусирайте върху това да ви е добре, да ви е леко и да се стремите да сте щастливи. В нашето семейство щастието е на първо място.

Страхотно. Ако сте били жертви на този родителски подход, има висока доза вероятност в един момент да се окажете ужасно нещастни от това, че не сте щастливи. А и няма какво да направите по въпроса, защото, нали, няма да се справите. Всичко е прекалено сложно за вас. Ех, ако можеше да е другояче...

"Внимавай, навън е опасно"

Навън има смърт, катастрофи, болести, инциденти с водни пързалки и деца, загинали в сблъсък с улични кучета и мафиотски банди. Навън са другите деца, които може да са лоши, да ви вземат маратонките и да ви набият.

По спирките дебнат мъже с черни шлифери, които искат да ви покажат нещо, но вие не трябва да ходите при тях. По улиците се движат коли, които могат да убиват. Земята е опасна, защото понякога се движи и стават земетресения.

Опасно е да минавате под капчуци. И да стъпвате върху шахтите. И да играете навън. Самолетите падат, костите се трошат. В морето има мъртви течения. В небето има бури. Планините са страшни. Хората - лоши. Мъжете ще ви наранят. Жените ще ви наранят.

Зимата не се излиза. Може да настинете. Лятото също. Може да получите слънчев удар. Пролетта също. Ще ви се активира сенната херма. Имате толкова алергии... крехки сте, болнави... Помните ли си гнойната ангина, когато бяхте на 6 и майка ви цяла нощ стоя до леглото ви, уплашена за живота ви, но решена да не се отделя от вас?

Най-добре е да сте у дома, със семейството, вкопчени в краката на майка си. Там всичко е сигурно и нищо лошо няма да ви се случи.

Докато една сутрин не осъмнете с внезапното осъзнаване, че животът ви е минал и не сте разбрали. Браво, мамо, благодаря ти! 

Най-четените