Докато всички мечтаем за идиличния и прекрасен живот, който си обещаваме да заживеем веднага след като паднат ограниченията около коронавируса, трябва да признаем, че има и неща, които не ни липсват.
Социалната изолация и затварянето вкъщи с цел да ограничим разпространението на заразата ни лишават от любими неща - като пийването с приятели, събирането на голяма трапеза за празниците с цялото семейство, а много хора посрещнаха рождените си дни като наказани.
Но нека не униваме! Както се казва: "Ако не можем да променим ситуацията, да променим отношението си към нея".
Защото стоенето вкъщи ни спестява и някои неприятни моменти от обичайното ни ежедневие.
Ето защо вместо да се съсредоточаваме в онова, от което сме лишени, се замислихме за досадните неща, които никак не ни липсват. И се оказа, че те не са едно и две:
Ежедневният душ
Няма какво да се лъжем - почти всеки от нас поне веднъж е пропуснал душа по време на изолацията. Ежедневното къпане се пропускаше от някои, дори когато всеки ден излизаха сред хора, камо ли сега.
Градският транспорт пази спомени за всички онези аромати, заради които си струваше да носим маска и преди появата на силно заразен грип.
Но докато преди пропускането на някои хигиенни процедури пречеше на доста повече хора, сега то е проблем само за тези, с които сме затворени вкъщи. И тъй като невъзможността да излизаме ни прави леко лениви и неорганизирани, започваме да разбираме колко е лесно цяла сутрин да се търкаляме в леглото, вместо да вземем иначе задължителния душ.
Неудобните разговори с фризьора
Често фризьорите ни се чувстват длъжни да разговарят с нас, без обаче да си спомнят особено добре за какво сме си говорили предишния път (a понякога не се сещат дори кои сме). Разбираемо е с оглед на това колко хора буквално минават през ръцете им. Но това води и до сконфузните и почти идентични въпроси всеки път: "А ти какво работеше?"
Дори и да припомним какво сме работили, този въпрос ще ни сполети и следващия път заедно със съкрушаващата мисъл, че фризьорът ни въобще не го интересува, а просто не иска да говори за прогнозата за времето, защото вече го е направил с предишния си клиент.
Затова предимно се усмихваме и кимаме утвърдително на повечето коментари с надеждата така да избегнем разговорът да тръгне в нова, също толкова безинтересна посока.
Та колкото и неприятни да са израсналите корени и нарастващият брой бели косми (а знаем конкретния им брой, защото имаме време да ги броим редовно), поне си спестяваме т. нар. small talks или учтиви разговори за маловажни неща.
Вижданията с "приятели по подразбиране"
"Приятелите по подразбиране" са онези хора, с които някога животът ни е свързвал за кратко, засекли сме се, да речем, на купон няколко пъти и разговорът, подгрян от солидно количество алкохол, е вървял доста добре. Или поне от това, което си спомняме.
Когато обаче се срещнем случайно в магазина или метрото, се оказва, че сме насилствено мили един към друг. "Как сииии?", пита единият с принудена приповдигнатост, а другият отговаря също толкова преувеличено приятелски: "Супер. Ти как си? Кога ще се видим?". И следва обещанието, което никой не изпълнява - да си звъннем и да се уговорим за виждане.
Е, колкото и да сме дружелюбни, трябва да признаем, че този тип срещи не ни липсват.
Неприятните колеги
Даже и да обожаваме работата си, винаги ще се намери някой колега, който да смачка целия хумор или да убие деня с коментар от сорта: "Напълняла ли си, или дънките са ти с един номер по-малки".
В почти всеки офис има и човек, на когото вечно му е студено и за минутата, в която прозорецът е отворен за животоспасяващ въздух, той облича яке и слага ушанка като демонстрация за нахалното нарушаване на неговия комфорт.
Онова, което няма как да ни липсва, са и бъбривите колежки, заради които не можем да се съсредоточим в работата си от техните приказки как Пепи от счетоводството си изгорила косата при изсветляване, а Гошо си купил последен модел Aston Martin и му сложил газова уредба.
Изненадващите посещения на досадни роднини
Някои роднини може и искрено да ни липсват, това е факт. Но може да е адски досадно, когато свекърва, тъща, етърва, баджанак и подобни видове роднини, които не знаем какви точно ни се падат, по каква линия и под какъв ъгъл, цъфнат на вратата.
Случвало се е на всички. Седим си спокойни вкъщи, радостни, че можем да останем по пижама до 3 ч. следобед и да не оправяме бъркотията, защото сме в почивка. Плановете може да включват и малко следобедно време за половинката, но уви, биват нарушени от неочакван звън на вратата и нахлуването на някой от изброените по-горе роднини, а понякога и всички накуп.
Засега още не знаем до какво точно ще доведат мерките на правителството срещу коронавируса (т.е. дали ще има скок в разводите, бум на ражданията и/или икономическа криза), но със сигурност знаем, че ни спестяват подобни дискомфортни сцени.
Истеричното водене на децата на детска градина или училище
Всеки родител знае колко трудно може да се окаже да накараме сънено дете (поне) да се облече само. Упоритият отказ на децата да съдействат за това навреме да стигнем до офиса, детската градина или училището, докарва мнозина родители до истерични изблици в ранни зори.
Факт е, че обичайната програма ни държи в кондиция и внася ред и организираност в ежедневието ни. Но когато децата се събуждат наспани, доволни и щастливи, светът има доста по-ярки цветове, а емоционалната палитра е много далеч от истерията.
Претъпканото метро
Кога друг път софиянци са могли да ходят на работа, без да имат усещането, че по незнаен начин са се озовали в Китай и неговото пословично претъпкано метро? Или както казват някои: "Качих се от Младост, слязох в Пекин".
Сега често - не в пиковите часове, разбира се - се наблюдават по един-двама души във вагон, които спокойно могат да се наслаждават на пътуването си седнали. О, чудо! Това може би е поне някаква малка утеха за тези, на които въпреки мерките все още им се налага да ходят до работното си място.
А има и още доста неща от обичайното ни ежедневие, без които се живее дори по-добре.
Следващият път, когато ни стане носталгично за живота без извънредни мерки, трябва само да си спомним какво най-много ни дразни от него и ще издържим още малко в изолация.
