Странна дума е "оставка", не мислите ли? Поне веднъж, докато сте я произнасяли, сте се чудели що за българска словесна орис е това, призивът някой да се маха да звучи сякаш настояваш да остане. Затова и адресатът често се колебае, сякаш не схваща напълно какво му се казва.
Опасяваме се, че на езиково ниво отдавна сме прецакали тази логическа конструкция. Толкова сме даровити в недоглеждането. Въвели сме неусетно опак термин, зареден с противоречива енергия. Останете с мен, за да ви разкажа тази вехта лингвистична история.
Коренът -sta на латински значи да станеш и да стоиш. Иначе казано - актът да заемеш изправено положение. Оттам и "статус" означава позиция. Да си знаете, когато го пишете във фейсбук.
Изисква се завършеност на действието. Статукво, статика, станция - ето коренът в употреба. Нещо е придвижено до неговата окончателна неподвижност. Стои и не мърда.
Латинското -sta попада в славянските езици без промяна. Коренът -ста присъства в "ставане" като завършен акт. Да станеш от пън и да станеш пън формално е едно и също от гледна точка окончателност на действие. В този смисъл оставам е затвърждаване на придобита позиция.
Остановяване, становище - виждате непоколебимостта на завършения процес. Например доскорошният антиепидемичен призив "Остани си вкъщи" настояваше за трайност, която мнозина споделяха.
В коренът обаче се съдържа и предисторията. Затова остановить на руски значи да спреш. Достигаш неподвижното. Същото важи за поставянето, доставянето, представянето. За да имат противодействие тези актове, трябва само да се смени представката: изоставям/изоставам, преставам, възставам.
И тук е мястото на думата отставям. Нямаме я на български, не я търсете в речника. Отдавна сме я изгубили в превода. Или прехода, все тая. Отпаднала е милата и това е.
Отставянето е обратното на поставянето. Махаш онова, което е турено да е неподвижно. Думата е остаряла и може да се срещне в библейски преводи на църковно-славянски. Отставям е синоним на отнемам, отменям.
След реформата на новоруския език се използва главно във военната и гражданска администрация. Отставен значи отстранен от служба по воля на началството. Останалите прекъсвания на кариера са пенсиониране или уволнение. Ако четете Гогол, Достоевски или Чехов в оригинал, творчеството им изобилства от отставени колежки, регистратори и офицери. Нещо дълбоко несполучливо има в съдбата на отставения: онзи, на когото е прекъсната неподвижната позиция.
Отставка е руското отглаголно съществително на отставяне. В някои военни текстове между двете войни може да се срещне и в български документ военната отставка. Получаваме термина след Освобождение от руснаците, заедно с куп други армейски и административни новости (учреждение, бегом, отпуска, боеприпас, непоряд, разсилен).
Кога в българския език Т-то от отставка е зчезнало е трудно да се определи.
Народняшкото опростяване бележи завинаги далеч по-ключови думи, като въ(з)стание (виж оригиналния правопис на Захарий Стоянов) и сър(д)це. Така и значително по-рядко използваната дума отставка в един момент, вследствие на мъглява езикова реформа, става оставка. Редактиран русизъм, вероятно неволно, но съвсем по български. Каквато администрацията ни, такива и термините й.
Оставка и отставка обаче означават различни неща в смислово отношение. Едното се родее с оставането неподвижен, а другото - с промяната на тази неподвижност, премахването й. Така или иначе о(т)ставка беше непознат и забравен израз до Перестройката и при енергичното й ново навлизане в социалистически социум беше късно за лингвистичен пуризъм.
Площадите се научиха да зоват "оставка" вместо правилният административен термин "отставка". И така до днес.
Защо ли ми се струва, че е дошло времето за връщането на смисъла в думите и за въвеждането на истинската оТставка в историческата етимология на езика ни. Или да не бъда, викате, чак такъв реформатор.
