Да отбиеш номера като връчиш плик с пари е прието да се смята за възможно най-лошият подарък. Говори за липса на вкус, такт, въображение и дори вулгарност и провинциализъм. В някои случаи може да изглежда и като рушвет, което е почти непростимо.
И за да не те вземат за простак без капка фантазия и елементарни наблюдения над близките ти, седмици наред се ровиш из Google, изчиташ куп статии на тема "Най-добрият/стилният/оригиналният подарък за мъж/жена", дебнеш се с доставчици, блъскаш се по моловете, само и само за да блеснеш с подарък, който: 1. Трябва да се хареса, и 2. Трябва да е оригинален и да не си личи, че е по идея на Cosmopolitan.
Рядко успяваш. Добрият, стилен и в десетката подарък е висше изкуство и наука, непосилни за повечето от нас дори еднократно, а какво остава за редовни попадения с десетки хора за десетки години.
Тогава защо, за Бога, е нужно цялото това лицемерие и мъка?! Та дори 16-годишните предпочитат да получат малко кеш, а какво остава за всички останали над тийн възрастта?
С малки романтични изключения в първите 1-2 Коледи и рождени дни от връзка, размяната на подаръци е мъка. При това не само за даващия, но често и за получаващия, който за поредна година трябва да изиграе сценката колко му харесва комплектът дезодорант, шампоан и лосион за тяло, колко силно е желал оранжеви ръкавици и точно този пуловер, който трябва да смени за един размер по-голям.
Малко след като приемат, че Дядо Коледа не съществува, хората започват да изграждат собствени навици и предпочитания. За парфюми, козметика, дрехи, бижута, книги, игри, филми и всичко останало.
И повечето от тези неща си ги купуват. Вероятността да уцелиш нещо, което съответният адресат наистина иска, но няма, е малка.
Затова има два варианта. Или да го попиташ какво иска, или да му дадеш пари.
Защото ако целта е наистина да го зарадваш, вероятността да успееш, е 100%. Да, няма я тръпката от приятната изненада, но пък я няма и горчилката от лошата изненада.
Всеки има нужда от пари, дори и Илон Мъск и Бернар Арно, просто техните нужди са от повече пари, отколкото някой може да им даде.
И ако хората от списъка на "Форбс" биха използвали парите за поредния бизнес, то хубавото е, че вашите обикновени и по-бедни близки биха ги използвали, за да си купят нещо по-прозаично, но пък силно желано.
Повечето хора постоянно искат да придобият нещо или събират пари за нещо.
От билет за театър и крем за лице през ремонт на колата или екскурзия. Грешните билет или крем за лице няма да решат този проблем - просто ще се окажат поредният ненужен предмет, с каквито домовете ни са задръстени. С малко пари ще е точно обратното.
Близкият ви може да спестява, за да иде на мечтано пътешествие - с малко пари за подарък ще му го осигурите само капка от това, но със сигурност ще го зарадвате повече, отколкото ако му връчите книга, която не желае да чете, но ще му е съвестно да изхвърли.
И дори и да приемем, че има хора, които се радват на всякакви подаръци заради самия жест, то и те не биха върнали и не биха се мръщили на малко кеш, с който да се самонаградят по магазините. И биха оценили факта, че ще стопанисват един излишен предмет по-малко.
Затова нека приключим с това общо мъчение и признаем, че по-хубав подарък от добрите стари пари няма.
А и наоколо винаги има достатъчно деца, които още не го знаят и към които да насочим усилията си в овладяване на това сложно изкуство - избирането на подаръци.