В началото на годината, в която правата върху творчеството на Джордж Оруел паднаха и редица издателства се втурнаха да преиздават книгите му, нямаше как да не се сетя за филмовата адаптация на "1984" с Джон Хърт в главната роля.
И по-конкретно за образа на Големия брат, който гологлав и с намръщен поглед говори от екрана за това що е то свобода.
Сетих се, докато гледах как застанал в тъмна стая или студио водещият и отскоро политически лидер Слави Трифонов говори също за свободата.
Дано асоциацията, която може би и други зрители са направили, е била случайна, а не умишлена, че иначе лошо...
С характерния за сериозните си изказвания през последните години мрачен тон, Слави направи близо 5-минутно обръщение, в което ясно заявява на последователите си "никой няма право да ни отнема свободата по какъвто и да било повод". Визира противоепидемичните мерки и затварянето на бизнеси и училища, споменава идеи, които витаят не само у нас, а на световната сцена (полети само след ваксинация).
Популизмът - отново не само у нас - често върви ръка за ръка с историята, особено когато тя е основен (или единствен) общ повод за гордост на масите.
И ето как Слави - и вероятно сценаристите му - решава да сравни пандемията с робството, а мерките на властите с "карантината от собствения страх" на някогашните поробени българи. Взимали ни свободата, казва Слави, извоювана "със смъртта на толкова много българи". Дава пример и с надписа "Свобода или смърт" на знамето на Райна Княгиня.
С такова вплитане на исторически фигури и удобни за целта на упражнението факти би се гордял всеки лидер на "патриотична" формация у нас, а през последните 15 години се нагледахме на доста такива.
"За ония българи свободата е била по-важна от живота", казва водещият, може би с идеята, че това е примерът, който да следваме днес. Но "свободата е по-важна от живота" не е ли твърде буквално при наличието на опасен вирус, от който се опитваме да се опазим?
Дори не искам да се замислям как се чувстват медицинските специалисти на първа линия, които ежедневно се грижат за пациенти в критично състояние и едва ли успяват да посетят погребенията на свои колеги, когато слушат тезите и призивите на все още най-популярния телевизионен водещ в страната - човек с заявено желание да влезе във властта.
Такъв ли ще е тонът (и визията) на обръщенията към народа, ако в едно възможно бъдеще шоумен стои начело на държавата?
Изведнъж песимистичните заключения на президента Радев преди настъпването на Нова година изглеждат с една идея по-слънчеви - той поне посочва реалната заплаха, която пандемията представлява. И се усмихва от време на време.
В опит да пребори евентуалния контра-аргумент, че не само у нас ни затварят (както и че мерките ни са по-хлабави дори от тези в Гърция в момента), Слави все пак споменава Германия. Но германците, видите ли, нямат значение, защото "знаят ли коя е Райна Княгиня?".
Не знаят, следователно очевидно не трябва да взимаме пример от тях - да си стоят карантинирани и първа икономическа сила в Европа! Ние знаем по-добре.
Така и така Трифонов дава пример само с Германия, сякаш никъде другаде по света не се прилагат строи мерки за ограничаване на вируса, трябва да споменем още нещо: в Германия, където не знаят коя е Райна Княгиня, нито са чували за Левски, броят на заразени от COVID-19 на 1 милион души население е по-малък, отколкото в България*. Толкова за Германия.
От особена важност е, че това пропито с патриотичен патос изказване на Слави идва на фона на социологическо проучване за предизборните нагласи.
Според данните на "Алфа рисърч" неговата формация "Има такъв народ" губи подкрепа от 4,7% в сравнение със септември миналата година. Според изследването, ако изборите бяха днес, 10% щяха да гласуват за формацията на Трифонов.
Резултат, който е потенциално достатъчен, за да държиш в себе си златния ключ за формиране на коалиционно правителство, но не и да определяш правилата (и да променяш играта, както се пееше в една песен).
Случайно или не, именно след новината за този спад в подкрепата идва обръщение към народа, което ясно да покаже Слави и "Има такъв народ" като контра на всичко, от което потенциалните избиратели могат да недоволстват - от затворените училища и наложени ограничения до ваксините.
И все пак всички политици - както тези, които вече са част от изпълнителната и законодателната власти, така и онези, които се стремят към това - поне на теория трябва да мислят за хората, които един ден ще управляват, и тяхната безопасност. Увлечени в смелите си слова, да не забравят статистиката за болни и починали в условията на пандемия, каквато светът скоро не беше виждал.
Статистиката за болните и починалите не само у нас, но и по целия взаимосвързан свят, където България не е изолиран остров, на който да сме спокойни, че падне ли веднъж броят на заболелите, вече няма за какво да се тревожим.
За съжаление, когато остават няколко месеца преди избори, по-важни се оказват другите числа - онези от социологическите проучвания. И когато те не вещаят добро на дадена политическа сила, идва времето на крайните позиции. Очевидно, без значение какви могат да бъдат последствията.
"Точка по въпроса."
---
* По данни на Worldometer.
