Нещо не е наред, си казах, докато прескачах няколко едри песа, за да стигна до кварталния пазар. Преди кучетата ги нямаше, а сега стоят като живи скулптури точно на изхода на най-новата линия на метрото.
Подозрението, че се проваляме в справянето с безпризорните животни, се потвърди от популярен в последните дни клип от Студентски град. Единадесет също толкова едри песа гонят дванадесето, ей така, насред голям булевард.
Данните сочат, че уличните кучета в София намаляват, но реалността започва да изглежда по-друга.
През 2008 г. България побърза да изкопира Западна Европа в програмата "Кастрирай и върни", без да се замисли дали тя ще е приложима на нашите ширини. Заедно с успехите на схемата взеха да долитат и новини за фиктивни кастрации и за поредните инциденти с нахапани хора.
Затова не е учудващо, че отново се прокрадват мнения, че "Кастрирай и върни" не работи напълно ефикасно, обикновено придружени с онзи изхабен виц "Те не искат да ни таковат, искат да ни хапят".
Може би защото изкопирахме грешния пример вместо този, който е по-близо до нас и географски, и психически.
Ето го примерът от Букурещ и от повратната 2013 г., когато дете е убито от улични кучета и общината решава кардинално проблема. Безпризорните животни се прибират в приюти и, ако не бъдат осиновени за определен период от време, се евтаназират.
Това е начинът, по който и Западна Европа се е справила с уличните кучета - в Лондон, в Амстердам, във Виена...
В тези градове са осъзнали, че бездомните четириноги не са само естетически проблем, а и здравен такъв. И за хората, и за самите кучета, които, нека сме напълно честни със себе си, водят напълно нехуманен начин на живот по улиците.
И ако трябва да бъдем наистина болезнено откровени пред нас самите, е време и в България да въведем модела на приютяване и евтаназия.
С годините се доказа, че немалко сънародници стават собственици на куче и след като мине първоначалната радост от лаещата придобивка, тя бива изхвърлена от дома. Така на пазара до дома ми например разпознавам размазани във времето следи от хъски, немска овчарка и бордър коли.
С осиновяването на кучета от приюти също не ни се получава както трябва.
Повечето стопани продължават да предпочитат да разхождат на каишка нещо с порода, ако може - и с родословие.
Пък ако им писне, никой няма да ги накаже, че пуделът Фифи е захвърлен като ненужна вещ.
Но ако знаеш, че Фифи го чака не търчане покрай прелитащите коли и хранене с остатъци, а сигурна смърт, може би няма да го метнеш с лека ръка. Може би ще стиснеш зъби и ще го отгледаш така, както се гледа домашен любимец - като член от семейството.
Въпросът в крайна сметка не е дали обичаме кучетата.
Именно защото ги обичаме, трябва да си признаем, че улицата не е дом и животът в глад, болести и човешка агресия не е хуманност.
"Кастрирай и върни" изглеждаше като розова милозливост, но милозливостта би имала смисъл, ако работи.
Евтаназията от своя страна не звучи никак красиво. Само че понякога най-работещите решения не са най-красивите.
