Случвало ли ви се е докато бодро си скролирате в социалните мрежи, да попаднете на пост, в който някой моли за помощ? А случвало ли ви се е да разринете леко коментарите отдолу и да попаднете на десетки съпричастни, загрижени и емпатични човеци, които пишат, че "по принцип биха помогнали, но..."?
Мхм. Емпатичен народ. По същия начин мислят и действат и онези, които под публикация за нова детска книга, в която има споменати хомосексуални двойки, пишат "По принцип нямам нищо против гейовете, но...".
Те са толерантни, разбиращи и широко скроени съвременни хора, но не искат гейовете "да им се навират" и "да им се натрапват". Не искат да ги виждат и да знаят за съществуването им и, разбира се, не искат децата им да бъдат развращавани.
Когато в общественото пространство се заговори за гей двойки, гей бракове и изобщо за хомосексуалност, в много българи започва мъчителен процес на борба между противоречиви, но интензивни чувства.
От една страна, те не искат някой да си помисли, че са деветдесетарски скинари, които искат да чупят главите на гейовете с бирени бутилки, но от друга, дълбоко в себе си вярват, че хомосексуалността е болест, която трябва да се лекува с електро-конвулсивна терапия в зачукани в дълбоката гора лудници, и че ако децата разберат, че мъж може да е влюбен в мъж, автоматично ще се разболеят и те.
Нещо като COVID-19, но по-лошо, защото няма нужда от въздушно-капков контакт, за да се предаде заразата.
Поредната такава "перфектна" буря от емоции се завихри в социалните мрежи покрай книгата "Мравин и планетата Гора", в която малка мравка, чийто мравуняк е бил разрушен, по пътя си към новия дом среща двойка женски калинки и двойка мъжки черни лебеди.
Рефренът за налагането на "джендър идеологията" болезнено се задъвка отново, а защитниците на "традиционното българско християнско семейство" за кой ли път бяха завлачени от параноидните си фантазии във водовъртеж от страх и възмущение, че някакъв голям Друг се опитва да обсеби децата, да ги превърне в "джендърчета" и да ги продава на чернокожи норвежки гей двойки.
Вижте, не съм чела книгата. "Мравин и планетата Гора" може да не е хубава детска книга. Може да е скучна, лошо написана или да съдържа неадекватни послания. Може да пада жертва на рекламния слоган, че книгата е супер, само защото в нея се споменават хомосексуални калинки, а всъщност да е със слаба история, кофти стил и грозни илюстрации. Дори е напълно възможно да е така. А може и да притежава редица художествени качества отвъд темите в нея, предизвикали спорове.
Но каквато и да е, тя няма да направи децата гейове и лесбийки. Особено деца на възраст между 3 и 6 години, които нямат нито разбиране, нито интерес към сексуалните отношения. В книгата е застъпена темата за загубата, която много повече може да резонира на децата, особено тези, които вече са преживели загуба.
Детската литература е най-финият начин някои неудобни или мъчителни преживявания да бъдат филтрирани от детската психика и в този смисъл теми като хомосексуалността, смъртта, загубата и различията имат своето място в книгите за деца. Особено ако са вкарани в повествованието майсторски.
Макар и не толкова драматична, дискусия имаше и около "Книга за смъртта" на Пернила Сталфелт и филма на Pixar "Тайната на Коко". Много хора се чудеха защо децата трябва да разбират, че има смърт.
Отговорът не е особено комплициран. Добре е децата да разбират, че има смърт, защото смъртта съществува. Както и хомосексуалната любов. Както и децата с дислексия. И тези с увреждания. И тези с разведени родители. И тези с хронични заболявания. И тези, които са били жертви на насилие.
Децата са деца, а не идиоти. Те заслужават уважение и достъп до реалността, а литературата е един, така да се каже, контролиран достъп до реалността. И ако е написана добре, може да подготви детето да встъпи без страх, без предразсъдъци и без тъпа омраза в света на възрастните, където някой ден спокойно да заеме своето място.
Нито едно дете не заслужава да вярва в дядо Коледа до 21-ия си рожден ден, само защото майка му и баща му не искат да го изтръгват от безгрижната прегръдка на детството.
Още нещо: "Мравин и планетата Гора" не е част от задължителната учебна програма, а просто една от хилядите детски книги, които може да намерите по книжарниците и да купите, или да не купите на детето си.
Злите норвежци и джендър пропагандьори не са доизмислили пъкления си план, защото всеки родител, който не желае да запознае детето си с темата за еднополовите връзки, е свободен просто да подмине тази книга.
Както бяхме свободни да подминем предишната книга, която предизвика същия ураган в чаша сок от бъз, "В като вагина". Свободният пазар предполага свободен избор. Което прави мърморенето и желанието за бойкот на издателството излишни.
Така че целунете децата си за "Лека нощ" и спете спокойно. Ако утре тригодишният ви син облече рокля и заяви на всеослушание, че той е фея, е рано да скубете коси и да го изпращате на лечение в чужбина. Всичко е наред.
