Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войната на половете приключи, а победителят всъщност загуби

Изкуствено изфабрикуваният нов идеал е мъж, който е деликатен, емоционален, напълно осъзнаващ и признаващ библейската вина на пола си
Изкуствено изфабрикуваният нов идеал е мъж, който е деликатен, емоционален, напълно осъзнаващ и признаващ библейската вина на пола си

Чарлс Дарвин е ученият, на когото се приписва идеята за човешкото общество, което на пръв поглед еволюира благодарение на общоприетия идеал за съдействие и взаимопомощ, но в основата си представлява вълчи трап.

Изкусно покрит със съчки и шума капан, в който падат и загиват по-слабите индивиди.

Bellum omnium contra omnes - война на всички срещу всички.

Този известен цитат от Томас Хобс освен че дефинира неговата представа за естественото състояние на човека, също така най-точно обобщава и социалната концепция на Дарвин. Войната се води на много фронтове, но като че ли най-напечено през последните сто години е било на бойното поле на половете.

Пренебрегвани, унижавани, свеждани до функцията на биологични инкубатори и домашни потреби, обличани в задушаващи корсети и страстоубийствени кюлоти, лишавани от глас и индивидуалност, жените не са преставали да се борят за равни права и достойно място в обществото.

Както и не са преставали да търсят начин да отмъстят на мъжете за причиненото им многовековно неудобство. Затова и още от първата официална заявка за получаване на избирателно право от страна на смелите американски суфражетки през 1848 г. борбата не е преставала да бъде безмилостно жестока, та чак и епична.

Към днешна дата битката на половете вече е приключила. С категорична победа на жените.

И като заявявам това, нямам предвид нито легендарния тенис мач през 1973-а, в който Били Джийн Кинг доказа, че жените спокойно може да се състезават срещу колегите си от мъжки пол, нито филма, заснет по историята. Битката на половете наистина приключи. Или поне приключи на запад от Рая, ако ще се придържаме към не съвсем географското сравнението на Цветан Радославов на България със земен рай.

Уви, потомките на суфражетките трябва да съблекат жълтата фланелка на победителите, след като преди два месеца няколко навъсени консервативни съдии им отнеха правото да разполагат с утробите си, както намерят за добре. Обаче за жените в "по-добрата" Европа победата е пълна и безапелационна.

В скандинавските страни например, които по дифолт са считани за достоен за възхищение и подражание образец на социално равенство между половете, днес неравенството е повече от очевидно.

Младото поколение скандинавци може и да са по-красиви, по-добре облечени и по-образовани от своите бащи и дядовци, но са принудени, не, по-скоро са обучавани да водят живота на по-слабия пол.

В много страни по света, включително и в Радославовия "земен рай", от край време е някак неудобно жените да говорят открито за менструални цикли, клиторни оргазми, кърмене, анорексия и изобщо за неща, които автоматично ги вкарват в категорията "Човек без пенис."

В Скандинавия обаче женският полов орган се е превърнал в скиптър, в неоспорим символ на властта и самодържието. Момичетата тук от малки научават, че са всемогъщи - ако не за друго, то дори само заради пола си. Научени са да търсят и получават внимание за всички тези неща, които ние, по-смотаните жени, идващи от други култури, старателно замитаме под килима на социалната догма и срама.

След конкретни случки от съвсем близкото минало и настоящето, които получиха световен отглас и станаха причина за нова вълна от женски реваншизъм, мъжете съвсем изгубиха почва под краката си.

Полът им беше заклеймен като токсичен, тираничен и, общо взето, като първопричина за всички злини по света.

Така че на тях не им оставаше нищо друго освен да приемат наложената им роля на модерни индианци - на хора, натикани в безводен резерват против волята им и най-вече в разрез с биологичната им същност.

Младежът от западен тип расте, заобиколен от хора с властоимащи вулви, в среда, в която на проявите на мачистко поведение се поставят всякакви изсмукани от пръстите диагнози, които се лекуват с медикаменти.

Най-тъжното последствие от това е, че според статистиката един голям процент от тези млади мъже никога няма да имат стабилна връзка, нито пък ще създадат семейство. Много от тях безславно ще се оттеглят от бруталния дейтинг пазар, най-вероятно защото са стресирани и съкрушени, и ще потънат в безопасния свят на порното.

Миналата седмица една много по-млада от мен копенхагенска приятелка, с която от време на време пием по едно вино, ми сподели как излязла на среща с някакъв мъж, с когото много се харесали в Тиндър.

След бара се усамотили в ергенската му квартира и тъкмо се разгорещили и разметкали дрехите си по пода, когато той изведнъж се дръпнал, изровил от джоба на панталона си телефона, включил го на видеозапис и помолил момичето да заяви пред камерата, че с пълно съзнание дава съгласието си да правят секс.

Момент, каквоооо?

Обяснението му било, че вече си е имал неприятности с колежка, която го обвинила в сексуален тормоз, понеже винаги заставал прекалено близо до нея в асансьора, заради което едва не си загубил работата. Разминало му се за малко.

До секс през оная вечер така и не се стигнало, понеже приятелката ми толкова се шашардисала, че ѝ минало желанието и си тръгнала.

Покрай известни гадини, някои от които били робовладелци през 17-и век, други изнудвали жени за секс, а трети си позволявали да казват смешки за транссексуални, сложиха секирата и на едновремешния идеал за мъж, тип Marlboro. Отмениха го човекът. И не само защото пуши цигари и има петна от пот под мишниците вместо да пие комбуча и да носи гердан от перли.

Канселираха го, понеже е мизогиничен простак, който предпочита да е в компанията на крави и коне. Изкуствено изфабрикуваният нов идеал е мъж, който е деликатен, емоционален, напълно осъзнаващ и признаващ библейската вина на пола си и, по възможност, лактиращ. А, да, може и да е с "плочки", нищо против.

Знаете ли, иронията е в това, че въпреки стоте години еманципация и въпреки всичките Симон дьо Бовоар, Клара Цеткин, Барбара Уолтърс, Опра Уинфри, Мадона и техните "ъпгрейднати" зуумърски версии, жените всъщност никога не са преставали да искат за партньор един стабилен, самоуверен, непречупен от комформистките социални трендове и очаквания мъж, който не се извинява постоянно, че е такъв.

Но както е казал мъдрият народ (който, между другото, вече е на изчезване и в скоро време вече няма да казва нищо мъдро), кой каквото си направи, друг не може да му го направи.

Затова и спечелвайки войната на половете, жените всъщност загубиха, при това с грандиозен автогол.

Мъжът на Marlboro изгаси фаса о тока на ботуша си, качи се на коня си и запрепуска в неизвестна посока.

Никой повече не го видя.

 

Най-четените