Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Я, ти си хоум офис! Дай да ти дойда на гости..."

Явно имаме да узряваме за идеята, че работата от вкъщи не означава почивка Снимка: iStock
Явно имаме да узряваме за идеята, че работата от вкъщи не означава почивка

Мой прекрасен офис, здравей! Да живее блаженото завръщане сред свои, които са наясно, че си там, за да свършиш някаква работа!

Покрай месеците на работа от вкъщи бях започнала да си мисля, че хората масово оглушават за частта "работя", когато им кажеш, че си хоум офис. Сякаш чуват само, че си вкъщи и го приемат като покана за кафе и сладки приказки за балнео и спа.

Та връщането в офиса се оказа приятна почивка от натрапници, с които иначе много обичаш да си бъбриш за разкрасителни процедури, само не и докато си на работа.

Работата вкъщи за много от нас преди изолацията беше само модернистична привилегия от футуристичен филм или от далечния развит Запад. Реално "хоум офисът" все още не се радва на толкова голяма популярност извън няколко бранша, така че голяма част от близките първо го разбраха като "свободна съм да ме занимавате с всичко, което ви хрумне".

Сигурно всеки може да изброи поне пет примера на месец от времето на изолацията, в които мисълта ти бива безпардонно прекъсната я от обаждане от половинката "какво да купя от магазина", я от гальовно потъркване, докато си седиш на дивана с компютър в скута, за екзистенциално важното "къде ще ходим на море", я от приятел с важна история как някаква му ударила колата. Естествено историята е неотложна и трябва да се разкаже на живо, "щом така или иначе си си вкъщи".

Моят личен фаворит са загрижените баби, идващи с доброто намерение да изведат децата, за да мога "да работя спокойно". След като тъкмо съм приучила (по трудния начин) самите деца да не ме занимават с обличане на кукли, докато работя, и ето ти нови кандидати за превъзпитание.

Не че самото намерение не е мило, но ако нямам време да си разменям с въпросните баби рецепти за кекс, сигурно нямам време и да измисля какво, по дяволите, трябва да облекат децата в това време, кои обувки да сложат, къде е препаратът против кърлежи и още 500 хиляди уточняващи подробности.

Не че работещите от вкъщи рязко се превръщат в патологични работохолици или натегачи. Когато обаче човек има служебна задача, някак най-нормалното и естествено негово желание е да я свърши, по възможност в рамките на работното време.

А всяко нарушаване на този процес го удължава още и още във времето, докато накрая не ти се наложи да довършваш нещата с компютър в леглото в полунощ и напукани като в анимация очи.

Ясно е, че тепърва има да узряваме за това, че работата от вкъщи е релевантна на това да я вършиш от офиса. Но колкото по-бързо всички схванем това, толкова по-скоро тези митични създания - работещите от вкъщи, ще спрат да оставят телефона си на беззвучен режим, уморени да обясняват как сега не е удобно да говорят, да пият кафе, да мислят за пазарски списъци или да разменят плетки за англисйки ластик.

А докато това стане, можем само да се радваме на добрите си стари офиси.

Най-четените