Българската икономика не тръгна добре в началото на 2012 г. Износът през януари се забави с 14% на годишна база, промишленото производство през февруари спадна с годишните 5.5%, строителството е надолу с нови 10%, кредитирането се свива втори пореден месец. Само през януари от страната бяха изнесени 1 млрд. лева под формата на валута и депозити.
За сметка на това цените на горивата и храните поставят рекорди с темпа на Сергей Бубка и само на ловкостта на статистическия институт дължим това, че данните за инфлацията още не влизат в челните заглавия на новините.
За съжаление тази ситуация на стагфлация, близка до депресия, не само че не води до размърдване на националния интелект как бихме могли да подобрим перспективите си, но става повод за политическо черно тото.
Шаденфройде
Ръководствата на БСП, на издънките на НДСВ или на "сините" (те май започнаха да се роят като БЗНС-та) ще са по-щастливи от национален провал, отколкото от икономическо възстановяване. Защото провалът на настоящото управление дава шанс на изброените да се доберат до повече власт, независимо дали искат да я упражняват или просто да хапят в опозиция.
Сходни нагласи са характерни и за партиите в други държави, по-специално Републиканската партия в САЩ, но за малка бедна България подобно злорадство е пагубно. Всъщност германците имат по-добра дума за емоциите на политическите паяци: Schadenfreude. Думата вече се е наложила и в английския език - тя изразява специфичното усещане на задоволство от понесената от "врага" щета.
Днешните трудности на националната икономика потапят в шаденфройде българските опозиционни партии. Проблемът им е, че те не са в състояние да обяснят на разбираем език на хората защо имаме подобни сериозни икономически и социални проблеми, камо ли да изработят своя достоверна програма за промяна.
Управляващите правят грешка след грешка и са крайно уязвими и в идеологически, и в професионален, и в човешки план. Но опозицията е тотално безсилна да се възползва. Тя занимава обществото с телевизионни драми, посветени основно на нейната импотентност. Следствието е, че управляващите се радват на незаслужен комфорт, а икономиката буксува.
От платформи за налагане на идеология, каквато би трябвало да е тяхната същност, партиите ни са се изродили в структури за печелене на избори чрез шпиониране на конкурентите.
Безскрупулни - това са в масата си политиците на България. И ако тук и там из партиите все пак виждаме ценно изключение, чудим се какво го държи в кръга на очевидни манипулатори, които на всичкото отгоре са му началници.
Политиката на тройкаджията
Спагети уестърните са по-многопластови от политическите послания на днешните управляващи. Но оказва се в това им е чара. Много от решенията на ГЕРБ ще се изяснят, ако погледнем на стратегиятата им за печелене на сърца и гласове от следния ъгъл: масата е проста и обича подигравки с "умните".
Не беше ли затова разказана играта на българския театър незабавно след идването на ГЕРБ на власт през втората половина на 2009 г.? Не влезе ли затова финансовият министър Симеон Дянков в демонстративна война с Българската академия на науките? Не мачка ли тъкмо по тази причина българският премиер журналистите, които биват допускани да разговарят с него?
Политика, целяща да се хареса на мнозинството за сметка тъпчене на естествената интелигенция и на добрите нрави - това е тайната на ГЕРБ. Затова образователният ни министър се застъпва за правото на децата да се кълчат под воплите на онова нещо Азис.
За да бъде унижението на мислещите хора и на творците пълно, управляващите градят пошлия си имидж за тяхна сметка: Дянков бил фен на археологията, Борисов бил нереализиран художник ...
Макар през соца банкерът да вземаше повече пари от инженера, а партийният секретар да колеше и бесеше, авторитетът на учените хора оставаше достатъчно висок, за да слага агресивните простаци на мястото им. Масата трупаше комплекси и през всичките години на прехода, когато начело на държавата заставаха хитри адвокатчета, доцентчета, професорчета - и тези комплекси изведнъж се отприщиха в днешното "управление на тройкаджиите".
Какво е по-важно на изборите: 20 посредствени гласа или 5 елитни? ГЕРБ си отговориха първи и спечелиха, като приложиха на българска почва ДПС - модела. Сега те могат да бъдат свалени от власт, само ако народът изведнъж поумнее.
Каквито хората ...
Намирам страшно много кусури на сегашното политическо и икономическо управление. Но през възмущението ми една стара мъдрост лека - полека си проправя път до мен: избрало ги е мнозинството на българите. Такъв, чисто и просто, е българският народ. Такова ще е и управлението ни, докато народът си остава такъв.
Очевидно сред опозиционните партии също няма кой да се идентифицира с мислещите и образованите хора. Всички търсят гласа на леля Пена - и на никой не му пука за гласа на все по-малкото учени, китаристи или програмисти.
Не става дума за национална обреченост, а за закономерност: първо при народа идват образованието и културата, а чак после образованите и културни управляващи. Явно в модерните времена е така, а не обратното. Така че много народни будители има да дойдат, преди знанието да стане национален приоритет.
В политичекия морал и култура не сме мръднали по-далеч от Алековия Бай Ганьо. Не си мислете, че бай ви Ганя е още с потури и продава розово масло - още в края на XIX век той си наметна белгийска мантия и вече е и журналист, и избори прави, и в депутацията ходи, пък и в опозицията, ама де-де.
И докато нашият управленски бай Ганьо се тупа по гърдите и вика „булгар, булгар!" - а ние бохемите и студентчетата тънем в земята от европейски срам - неговите нароили се с хиляди ганьовчета клеймят из интернет форумите журналистическите мекерета.
Ако писарушките виждат кусури в икономиката и обществото - значи са против управляващите, значи прегрешават против ГЕРБ и неговите апостоли. Ако пък драскачите проявят оптимизъм, че България все пак ще намери сили да се изкатери от дупката, в която управата благоразумно ни е набутала, значи са "подлоги", платени гадове.
