От няколко седмици държавата се тресе от спекулации и скандали за плановете на правителството да увеличи държавния дълг. Премиерът Бойко Борисов дори намекна, че ще си подаде оставката, ако новата средносрочна програма за емитиране на облигации не бъде одобрена от Народното събрание.
Всъщност, идеята на правителството да удължи хоризонта за планиране на дълга е добра. Тя дава предвидимост на действията на държавата, а инвеститорите харесват това и съответно биха искали по-ниски рискови премии за покупката на българските облигации.
На пръв поглед става въпрос за буря в чаша вода.
Огромната за България сума от 8 млрд. евро, всъщност не е еднократен заем, а серия от емисии на облигации, които ще бъдат пуснати за продажба през фондовата борса в Люксембург през следващите 3 години.
Опозицията естествено се направи на изненадана и развя близо 16-те милиарда лева като знаме. Не случайно, въпреки че облигациите ще бъдат деноминирани в евро, се говори за сумата им в лева. 16 милиарда звучи по-драматично от 8.
Но единственото ново нещо е, че държавата ще регистрира средносрочна програма за емитиране на облигации на фондовата борса в Люксембург.
Записаните параметри като дълг до 8 млрд. евро, максимална лихва от до 10% и матуритет от до 30 години, също не са изненадващи. Нито пък са задължителни. Това са границите, които не могат да бъдат надхвърляни, но вероятно няма да бъдат и достигнати.
Опозицията скочи и срещу избора на банките, които ще управляват предлагането на дълга - HSBC, Citi, UniCredit и Société Générale. Причината - избирането им не е било обсъдено публично. Подобен избор обаче не e въпрос на обществени дискусии никъде по света. Нито един от депутатите в парламента няма квалификацията и експертните познания да го одобри или отхвърли. Ето защо изборът на дилърите на дълг се прави от финансовото министерство.
Реално в бюджетните процедури за вземане на дълг нищо не се променя
Все така Народното събрание ще ги обсъжда и одобрява всяка година. Ако депутатите вземат решение да не се емитира нов дълг в Законите за държавния бюджет през 2016 г. и 2017 г., такъв няма да бъде предлаган на пазара, независимо от средносрочната програма, регистрирана в Люксембург.
И така, става ли въпрос за буря в чаша вода? Не съвсем. Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, приложена като мотив към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще е 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП.
В средносрочната програма, регистрирана в Люксембург, обаче се планира към 2017 г. дългът да е 31.3% от БВП или с около 3.1 млрд. лв. повече.
Въпросният нов дълг трябваше да е разписан в средносрочната фискална рамка на вече гласувания от Народното събрание бюджет за 2015 г.
Финансовият министър неубедително обясни разминаването с използване на различни методологии. Но тази разлика на практика е заблуждаваща за депутатите.
Тук се сблъскваме и с ограниченията, поставени от механизма на валутния борд, а именно, при какви нива на държавния дълг паричният съвет, обвързващ лева с еврото, на практика няма да работи.
През 90-те години на XX век това, което потопи държавата и предизвика хиперинфлация, бяха растящите плащания по външния дълг, съчетани със свиваща се икономическа активност. Тогава държавата финансираше източването на банковата система с бюджетни дефицити, запълвани с пари, напечатани от БНБ. В крайна сметка обаче това, което предизвика срива и доведе до въвеждането на паричния съвет, бяха плащанията във валута.
Все пак сериозна част от предвидения нов дълг за 2015 г. е резултат от необходимостта от рефинансиране на заема, взет за разрешаването на кризата около КТБ.
От планирани за годината общо 8.1 млрд. лв. нови задължения, 2 млрд. лв. са за рефинансиране на мостовия кредит на стойност 1.5 млрд. евро, взет от 4 български банки.
Тук възниква въпросът защо въпросният заем ще се плаща с емисия облигации на външните пазари. А при условие, че Фондът за гарантиране на влоговете, на който бяха преведени парите през 2014 г., възнамерява сам да емитира облигации, с които да върне предоставената от бюджета сума, тези 2 млрд. лв. дълг могат да се окажат излишни.
В такъв случай те ще влязат във фискалния резерв, в който, към края на 2014 г., вече има 9.17 млрд. лв. Но лихвите по тях ще продължават да текат, т.е. държавата ще губи пари.
При пълен фискален резерв, защо въобще се налага тегленето на 6.9 млрд. лв. нов външен дълг и 8.1 млрд. лв. общо през 2015 г.?
За годината предстоят плащания в размер на 5 918 млн. лв. по стари задължения. Остатъкът от 2.2 млрд. лв. е дефицит.
Нека да е ясно, че в бюджетните дефицити по принцип няма нищо лошо. Те компенсират ефекта от инфлацията. През 2015 г. обаче се очаква ръст на потребителските цени под 0.1%, след дефлация от 0.9% през 2014 г. А предвиденият в бюджета дефицит е в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт на страната.
И все пак няма опасност от потъване в дългова спирала, при която плащанията по старите задължения сами по себе си водят до увеличаване на номиналния размер на дълга, ако дефицитите в бюджета са по-малки от темпа на икономически растеж.
Но през тази година правителството очаква ръст на БВП от 0.8%. През 2016 г, той ще се ускори до 1.5 %, а през 2017 г., до 2.3%.
В същото време, след 3% от БВП през 2015 г. бюджетният дефицит ще намалее до 2.5% за следващата и 2% за по-следваща година.
Т.е. поне през тази и следващата година държавата планира да заема повече пари, отколко растежът на икономиката прибавя. В същото време разходите, свързани с тези заеми, очевидно няма да водят до ръст на БВП.
Всичко щеше да е наред, ако не беше експлозивното покачване на държавния дълг през последните години.
В края на предишния мандат на ГЕРБ, по времето, когато финансов министър беше Симеон Дянков, държавният дълг достигна 13 млрд. лв. Към края на 2015 г. се планира той да е 24.5 млрд. лв.
Държавата предвижда бюджетни дефицити на обща стойност 3.32 млрд. евро /6.49 млрд. лв./ до 2017 г. и да върне и рефинансира задължения за около 6 млрд. евро.
По-голямата част от тези разходи ще се платят с въпросните 8 млрд. евро нов външен дълг.
В края на 2014 г. външният дълг на държавата е в размер над 7 млрд. евро, при 3.6 млрд. евро в края на предходното управление на ГЕРБ. А при условия, че плановете на настоящия финансов министър, Владислав Горанов, се реализират, то през 2017 г. българското правителство ще дължи на международните кредитори над 10 млрд. евро.
Ако това рязко увеличение на държавните задължения не е съчетано със също толкова големи излишъци по платежния баланс или свиване на размера на частния дълг, то ще повлияе на стойността на лева.
Как? Никой не знае. На практика българският валутен борд навлиза в неизследвана територия.
В Аржентина, подобна политика на трупане на дългове и бюджетни дефицити доведе до рухването на валутния борд. Но аржентинският паричен съвет беше по-различен от българския.
Кой е виновен за задлъжняването на българската държава през последните години? Отговорът е Симеон Дянков. От 2009 г. насам държавният бюджет работи с дефицити. Това, само по себе си не е лошо нещо, проблемът е, че въпреки дефицитите много сектори оставаха недофинансирани и нереформирани.
По времето на правителството на Пламен Орешарски натрупаните проблеми излязоха наяве. Те са видими и сега, като енергетиката и здравеопазването са на прага на финансов колапс. Нивата на проблемните кредити в банковата система остават трайно високи след рецесията през 2009 г. А капиталовият недостиг, както в частния, така и в държавния сектор расте по-бързо от икономиката.
Единственият начин тази спирала на задлъжняване да бъде прекъсната е държавата да започне структурни реформи в публичния сектор и оптимизиране на регулациите в частния.
Дянков държеше бюджета изкъсо, но не правеше реформи. Пламен Орешарски и неговият финансов министър Петър Чобанов, изпуснаха бюджета и също забравиха за реформите. Сега отново е ред на премиера Бойко Борисов, но заедно с Владислав Горанов, начело на финансите. Първостепенната задача трябва да е реформирането на държавата. Не просто свиването на разходите или придържането към някакви фиктивни фискални цели.
Ако Горанов и Борисов се провалят, този път няма да има кой да спаси държавата. Има риск България последва примера на Аржентина и Гърция.
